ПРОТОКОЛ
Година 2019 Град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ граждански състав
На двадесет и седми ноември двехиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
Секретар РУМЯНА КОНОВА
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия ТОМОВ
Гр.д. № 6182 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ четене в 10:14
часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА «М.Р.Б. ЕООД – редовно призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Л.Г.К. – редовно призован, не се явява, за него
се явява адв. Т.М. с пълномощно отпреди.
Съдът докладва постъпила е молба от ищеца чрез неговия
пълномощник адв. М.М., в която заявява, че прави отказ от предявения иск поради
заплащането в пълен размер на дължимите се от ответника суми след завеждане на
делото. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски за внесена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА
ДЕЛОТО
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. М. - Да се
приложи молбата към делото. Не оспорвам отказа на иска, който ищецът е
направил. Считам, че спора се решава във връзка с направените разноски и то
по-специално от относно начина, по който те се претендират, тъй като ищецът
претендира, че моят доверител има извънпроцесуално поведение, с което е провокирал
предявяване на иска. В самата допълнителна молба ищецът чрез процесуалния си
представител заявява, че в съдържанието на заповедта за уволнение е упоменато,
че същият дължи на работодателя едно брутно трудово възнаграждение. Това
твърдение считам за некоректно и цитирам: в уволнителната заповед е записано на
основание 221, ал.2 на служителя да се удържи едно брутно месечно
възнаграждение. Това е право на работодателя, което право той не е упражнил в
съответните срокове, както и работодателят не е упражнил задължението си да
изплати обезщетението на платен годишен отпуск, което е записано да бъде изпратено.
Работодателят сам не е упражнил даденото му от закона право, а впоследствие е
предявил иска спрямо моя доверител, нито го е поканил и е направил прихващане,
след което видно от доказателствата е, че той е изплатил дължимото към
работника си три или четири месеца по-късно. Учудващо е, че в същата молба се
твърди, че процесуалното поведение на моя доверител е негативно и увреждащо
работодателя, тъй като той е упражнил правото си, дадено му от закона, а именно
от КТ, да оспорва уволнителната заповед. Странно е подобно твърдение, аз също не
го разбирам. Работодателят има правото и възможността да направи това удържане на работната брутна трудова заплата, която се
дължи по закон и което ние не оспорваме, а дали работникът ще оспорва уволнителната
заповед или не, е негово право, което е дадено по закон, както и правото му да
се откаже от този иск, да го прекрати и да си използва всички дадени от закона
права. На следващо място, считам, че държавната такса за образуване на делото,
която е внесена, не е 100 лв., и правя възражение за това нещо и ако съдът
прецени, че на някакво основание се дължи възнаграждение по това дело, предвид
направеното плащане в пълен размер, не по вина на моя доверител, моля същото да
бъде намалено до абсолютния минимум, който е предвиден в Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения. Представям списък на разноските. Моля да
ни присъдите разноските по делото предвид направения отказ от ищеца и невиновно
поведение от страна на доверителя ми.
Съдът като съобрази депозираната молба от ищцовото
дружество с дата 21.11.2019 г. намира, че на основание чл.233 от ГПК
производството по делото следва да бъде прекратено поради отказ от предявените
искове. Що се отнася до въпроса в тази хипотеза чия е отговорността за направените
деловодни разноски съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 78, ал. 2, а не чл. 78, ал. 4 от ГПК, доколкото обезщетението, което е
дължал ответникът на работодателя след прекратяването на трудовото му
правоотношение поради наложено дисциплинарно уволнение е станало изискуемо с
влизането в сила на заповедта за уволнение, т.е. на 10.07.2018 г. Ответникът не
е заплатил доброволно дължимата сума, което е принудило и работодателя да
предяви правата си по съдебен ред. Следователно с извънсъдебното си поведение
ответникът е станал причина за настоящото дело, поради което на същия следва да
се възложи и отговорността за направените от ищеца деловодни разноски. Съдът
намира, че е основателно възражението на процесуалния представител на ответника
за наличието на условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца към предвидения в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум. Възникналия между страните спор
не се се характеризира с особена фактическа или правна сложност, по делото не
са събирани многобройни писмени и гласни доказателства и разглеждането на
същото се е изчерпало в едно съдебно заседание. Следователно следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК като адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено от
350 лв. на 300 лв.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 6182 по описа за
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение на адв. М. М. М. от ***
от 350 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА ответника
Л.Г.К. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца «М.Р.Б. ЕООД ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** *** направените деловодни разноски в размер общо на 400
лв., от които 100 лева внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския
окръжен съд в седмодневен срок, който за ответника тече от датата на днешното
съдебно заседание, а за ищеца от момента на връчване на определението.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в
10:29 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: