№ 1427
гр. Плевен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430105619 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 99, вр. чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от на „***" ЕАД, с ЕИК *********, срещу К. Х.
Д. от гр. Плевен, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на: 334.69 лв. -
неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № **********
от 03.05.2017 г.; 97.86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 г.; 14.95 лв.- обезщетение за забава,
дължима за периода от 05.09.2017 г. до 13.02.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение – **.**.****г. до окончателно погасяване
на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/02.03.2018г.
по ч.гр.д. ****/2018г. на ПлРС. Ищецът твърди, че задълженията са във
връзка с неизпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 03.05.2017 г., между „***” ЕАД, ЕИК ********* и К. Х. Д.,
с който на ответника е предоставен кредит в размер на 370.03 лв., за
финансирането на закупени от ответника стоки – мобилен телефон ***, която
1
сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените
лихви до 05.05.2019 г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 20.60 лв.,
без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 50.59 лв. Така
към датата на подписване на договора, страните са уговорили
Кредитополучателят да плати на Банката общата сума от 494,39 лв. Сочи, че
съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна
лихва с годишен лихвен процент от 29.53 %, а в случай на просрочие,
съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на
просрочието. В чл. 11.2 от договора е инкорпориран и погасителния план към
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с
падежна дата 05.06.2017 г., а последната е 05.05.2019 г. Твърди, че от страна
на кредитора „***" ЕАД до ответника е изпратено писмо за настъпила
предсрочна изискуемост на задължението, поради неплащане на повече от 2
погасителни вноски. Сочи, че от извлечението от счетоводните книги на
„***" ЕАД, приложено по заповедното производство, към датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 от ГПК, ответникът не е възстановил на Банката следните
суми: главница в размер на 334.69 лв., договорна лихва в размер на 97.86 лв.,
дължима за периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 г., лихва за просрочие
(обезщетение за забава) в размер на 14.95 лв., дължима за периода от
05.09.2017 г. до 13.02.2018 г., като до датата на подаване на настоящата
исковата молба в съда, дължимите суми не са ни заплатени. Твърди, че на
15.02.2021 г. е подписано Приложение № 1/31.08.2021 г. на осн. чл. 1.3 от
сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания –цесия, на основание чл. 99 от ЗЗД между "***" ЕАД, и „***" ЕАД,
по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит с № **********, сключен между Банката и К. Х. Д. е прехвърлено в
полза на „***" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по
делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил
отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил
делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на
2
делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ответната страна.
В съдебно заседание, с писмена молба, ищецът поддържа иска и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит №
********** от 03.05.2017 г. между “***” ЕАД, като кредитор и А.И. Х., като
кредитополучател, и приложения, Договор за прехвърляне на вземания от
31.08.2018г. сключен между „***“ ЕАД – като цедент, и *** ЕАД като
цесионер, извлечение от Приложение № 1 към този договор от 15.02.2021г.,
включващо вземането на длъжника, и сключено след издаване на заповедта
по заповедното производство – на 02.04.2021г., потвърждение за прехвърляне
на вземания, пълномощно за уведомяване на длъжниците по прехвърлените
вземания към договора за цесия, уведомление за прехвърляне на вземания до
ответника.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се
мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане
за това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство –
125.00лв., от които 25.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрк.
възнаграждение, съобразено със сложността на делото и изчислено по реда на
чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, които възлизат на 75.00 лв., от които 25.00лв. -
заплатена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99, вр. чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, ЧЕ К. Х. Д., ЕГН
**********, от гр. ***, ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: 334.69 лв. -
неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № **********
от 03.05.2017 г.; 97.86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 г.; 14.95 лв.- обезщетение за забава,
дължима за периода от 05.09.2017 г. до 13.02.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение – **.**.****г. до окончателно погасяване
на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/02.03.2018г.
по ч.гр.д. ****/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , К. Х. Д., ЕГН **********, от
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, направените по делото разноски в размер на 125.00лв.,
както и разноските по ч.гр.д.№ ****/2018г. по описа на ПлРС, в размер на
75.00лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4