Решение по адм. дело №1301/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д. Н. Л., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е началника на затвор Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Ч..

Предмет на обжалване е заповед № ЗН 673/20.06.2025г., издадена от началника на затвор Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършени две дисциплинарни нарушения, подробно описани в обстоятелствената част на заповедта и приложената към нея докладна записка, квалифицирани от наказващия орган като дисциплинарни нарушения съответно по чл.199 ал.1 т.6 и чл.200 ал.1 т.6 от Закона за министерство на вътрешните работи, вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът е представил заверено копие от преписката по приемането му. С представен писмен отговор оспорва жалбата. Излага мотивирано становище за липса на основания за оспорване при издаването на заповедта. Иска отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателя Д. Л. заема длъжност началник сектор ІІІ категория в затворническо общежитие Строител към затвор Бургас.

По делото е представен оспорения акт – заповед № ЗН 673/20.06.2025г., издадена от началника на затвор Бургас, с което се установява издаването и.

По делото е представен заверен препис от заповед № ЗН-483/24.04.2025г., издадена от началника на затвор Бургас, с която е разпоредено извършване на проверка за изясняване на данните по молба с рег. № 2336/23.04.2025г., подадена от лишения от свобода Н. Д., изтърпяващ наказанието си в ЗО Строител. Данните са сочили инцидент, при който на 22.04.2025г., в кабинета и в присъствието на инспектор М. С. и младши инспекторите П. К. и М. М., л.св. Д. получил нараняване на лицето. Според първоначалните данни Д. бил бит от служителите на затвора. Със заповедта е назначена поименно комисия от длъжностни лица, които да извършат проверката. Заповедта е връчена срещу подпис на общо девет длъжностни лица, ангажирани с визирания инцидент, като на Д. Л. е връчена на 25.04.2025г.

Назначената проверка е приключила с изготвянето на справка с рег. № ДЗ-4883/21.05.2025г. от назначената комисия. В справката са установени множество факти, като само част от тях касаят обстоятелства, възприети от ДНО като основания за издаване на оспорената заповед. Върху справката е нанесена ръкописна резолюция „по предложението да се изготвят покани за изслушване“. Към справката са приложени множество писмени доказателства, установяващи посочените в нея обстоятелства.

Установи се, че съгласно утвърдения месечен график на служителите от надзорно-охранителния състав в ЗО Строител на 22.04.2025г. в наряд за времето от 08.00 часа до 20.00 часа са мл.инспектор М. М. и мл.инспектор П. К.. За същия ден има направена смяна в утвърдения месечен график, която не е извършена от гл.инспектор Л.. Графикът на мл.инспектор Крали е променен от мл.експерт Х. Д., като вместо на 21.04. служителят следва да се яви на дежурство на 22.04. При това положение гл.инспектор Л. в продължение на работния ден на 22.04. не е осъществил контрол какво е наложило промяната на графика, включително каква е причината през този ден да има трима надзиратели, а не двама на съответния пост.

Представена е заповед № 232/23.02.2024г., издадена от началника на затвор Бургас, съгласно чиято т.7 промени в месечния график за работа на служителите от надзорно-охранителния състав да се извършват единствено от НС ЗО в поделенията, т.е. в случая от жалбоподателя. Заповедта влиза в сила на 01.03.2024г.

Във връзка с направеното по жалбата възражение следва да се има предвид това, че е приложена и заповед № ЗН-939/05.09.2024г., издадена от ВПД началник на ЗО Строител. Със заповедта е възложено на мл.експерт Х. Д. – командир на отделение в ЗО Строител да изготвя месечния график на служителите в общежитието, считано от 01.10.2024г. Посочено е, че заповедта се издава въз основа на заповед № 743/30.12.2022г., издадена от началника на затвора.

Установи се, че на 22.04.2025г. в 15.30 часа (т.е. половин час преди разследвания инцидент със затворника) началника на ЗО Строител е напуснал района на общежитието и не е присъствал там при осъществяване на инцидента. Няма данни Л. да е уведомил прекия си ръководител за напускането на района. Със заповед № 713/30.12.2022г., издадена от началника на затвора, е определено работното време на служителите в ЗО Строител, а именно от 7.50 часа до 16.20 часа.

В жалбата срещу заповедта в своя защита Л. твърди, че в изпълнение на служебните си задължения е посетил Окръжна прокуратура Бургас, тъй като имал служебни срещи с прокурори и обсъждал въпроси, касаещи лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в ЗО Строител. Във връзка с това възражение Л. не е посочил кои прокурори е посетил и не е представил доказателства, макар доказателствената тежест за това да му е била указана от съда с определението за насрочване на делото и проекта за доклад, връчени на жалбоподателя. Затова съдът приема, че визираните в жалбата служебни срещи не са били осъществени на 22.04.2025г. в периода от 15. часа до 16.20 часа.

Справката е връчена на Л. на 29.05.2025г. На 06.06.2025г. на Л. е връчена и покана за изслушване от началника на затвора. На 12.06.2025г. жалбоподателят е изслушан, за което е съставен и приложен протокол. В протокола е посочено, че служителят оспорва извършването на визираните в поканата (съответни на тези по заповедта) нарушения, но не е поместено подробно становище по фактите и по правото. По преписката не са постъпили писмени обяснения от Л.. Преди издаването на заповедта на 20.06.2025г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед, а направените в тази насока оплаквания са неоснователни.

Надлежно е образувано дисциплинарното производство със заповед № № ЗН-483/24.04.2025г., издадена от началника на затвор Бургас, връчена на Л. на 25.04.2025г. Справката, с която е приключило дисциплинарното разследване е надлежно връчена на жалбоподателя, наред с това вмененото нарушение на жалбоподателя изцяло кореспондира с данните посочени във връчената му справка.

Спазено е и изискването на чл.206 ал. 1 от ЗМВР като до жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. В покана изрично е посочено, че писмените обяснения са изискани с оглед резултата от проведеното разследване, обективиран в справка с рег. № рег. № ДЗ-4883/21.05.2025г. с която той е надлежно запознат. В поканата са описани и установените нарушения, за които на жалбоподателя ще бъде търсена дисциплинарна отговорност.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай материалите от производството са постъпили при компетентния орган на 02.06.2025г., когато е запознат с изготвената справка, с която е приключило дисциплинарното разследване. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 20.06.2025г., т.е. преди да изтече двумесечния срок от установяване на нарушението.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, сочещо непълнота на мотивите на оспорената заповед, изразяваща се в липса на съображения относно формата на вината при извършване на дисциплинарните нарушения. Подобни теоретични разсъждения, поместени в мотивите на заповедта, не биха допринесли за изясняването на случая, тъй като установените обстоятелства сочат извършване на нарушенията при липса на специфични извинителни обстоятелства.

Неоснователно е и оплакването, че при изслушването на Л. направените от него възражения не са били поместени в протокола. За привлеченото към отговорност лице е имало възможност да изготви възраженията си в писмен вид и да ги внесе по преписката, но не е сторил това. Освен това в съдебното производство жалбоподателят се е възползвал от правото си да изложи възраженията си подробно и именно те са предмет на обсъждане в настоящите мотиви. Не са налице основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

Съгласно чл.19 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от ЗИНЗС, вр. с гл. VІІІ от ЗМВР за служителите в ГДИН, които пряко осъществяват дейности по изпълнението на наказанията (какъвто е жалбоподателя), се прилагат разпоредбите на чл.194 и сл. от ЗМВР относно дисциплинарната отговорност.

Приложима по първото дисциплинарно нарушение е разпоредбата на чл.200 ал.1 т.6 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неупражняване на контрол над подчинени. В случая състава на дисциплинарно нарушение е осъществен, а направените възражения са неоснователни.

Съгласно цитираната по-горе заповед № 232/23.02.2024г., издадена от началника на затвор Бургас, промени в месечния график за работа на служителите от надзорно-охранителния състав в ЗО Строител се извършват единствено от жалбоподателя, съобразно заеманата от него длъжност. От една страна не му е предоставена възможност той да преотстъпва тези си правомощия на друго длъжностно лице, а от друга страна цитираната в жалбата заповед за преотстъпване на правомощия е издадена в предходен период от време и следва да се счита за отменена, като противоречаща на заповед № 232, която е последваща и издадена от по-горестоящ орган. Затова следва да се приеме, че към 22.04.2025г. жалбоподателят Л., като част от службата си, е бил длъжен да упражнява контрол на подчинените си, като утвърждава графика за дежурствата, допуска необходимите промени в него и следи за спазването му. Този контрол Л. не е упражнил, при което са възникнали предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.200 от ЗМВР. Изводите на дисциплинарно наказващия орган в този смисъл са правилни.

Възражението на жалбоподателя, че комисията не е констатирала нарушение от страна на длъжностното лице Д., на което със заповед № ЗН-939/05.09.2024г., издадена от ВПД началник на ЗО Строител, е било възложено да изготвя и внася промени в графика, не може да обоснове извод за неправилност на оспорената заповед. Д. е изпълнявал функции, възложени му със заповед. Тази заповед не е възлагала на служителя да извърши престъпление или очевидно за него нарушение, поради което изпълнението и не може да се разглежда като дисциплинарно нарушение. С. Л., като адресат на новата заповед № 232/23.02.2024г., издадена от началника на затвор Бургас и като горестоящ спрямо Д., е бил длъжен да проследи процеса по изготвяне и промяна на графика с оглед изпълнение на личните си служебни задължения, произтичащи от нарежданията на началника на затвора. Т. Л. не е изпълнил.

Приложима по второто дисциплинарно нарушение е разпоредбата на чл.199 ал.1 т.6 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за преждевременно напускане на работа. Изводите на ДНО в тази връзка за такова напускане на 22.04.2025г., допуснато от Л., са обосновани, тъй като той не е бил на работа по време на инцидента към 16.00 часа на тази дата, при установено работно време до 16.20 часа. Нарушението е на формално извършване и не е необходимо установяване настъпването на специфични вредни последици от установеното отсъствие (макар в случая те да са съществени). Както бе посочено по-горе възраженията за осъществяване на служебни функции на друго място, поради липсата на представени доказателства, следва да се приемат за неоснователни.

Затова съдът прие, че е установено и правилно квалифицирано визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се основание за налагане на наказание „писмено предупреждение“.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за липса на подробни и ясни мотиви в заповедта относно формата на вината, при която са били извършени двете дисциплинарни нарушения. За разлика от наказателния процес, дисциплинарното производство не предполага обсъждане формата на вината, освен ако спецификите на приложимия състав на дисциплинарно нарушение не изискват това. В случая изложените в оспорената заповед съображения сочат, че привлеченото към отговорност длъжностно лице е било длъжно и от субективна страна е било запознато със служебните си задължения, които не е изпълнило, т.е. нарушенията са извършени виновно.

Правилно дисциплинарнонаказващият орган е преценил, че в случая е приложима разпоредбата на чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР, съгласно която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания. Приложението на тази разпоредба има за резултат налагането на едно общо наказание, а именно по-тежкото „порицание“, което дисциплинарнонаказващия орган именно е наложил. Така наложеното общо наказание е в съответствие с целта на закона да предупреди и превъзпита длъжностното лице да спазва стриктно служебната дисциплина. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е издадена при липса на основания за оспорване по чл.146 от АПК, поради което се явява законосъобразна, а жалбата следва на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ГДИН 100лв. разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Л., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против заповед № ЗН 673/20.06.2025г., издадена от началника на затвор Бургас

ОСЪЖДА Д. Л. да заплати на ГДИН 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.