Р
Е Ш Е Н И Е
№І- 13 23.01.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1924 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба, предявена от Т.Г.И. с ЕГН ********** от гр.*** против Решение №
2388/07.10.2019г. , постановено по гр.д.№ 2506/2019г. по описа на РС-Бургас.
Със същото решение е
прогласено за обезсилено по право на осн. чл. 346,ал.6 ГПК, Решение №
302/30.04.2009г. , постановено по гр.д.№ 1750/2005г. по описа на БРС в частта, с която недвижим имот с
административен адрес- гр.Б.,ж.к.“Л.“, бл.*,ет.*, ап.3, е поставен в дял на
въззивницата- ответница Т.И. и в частта, с която същата е била осъдена да
заплати сумата от 17466,67 лева на И.Г.К. за уравление на дела му и в частта, с
която Т.И. е осъдена да заплати на И.Г.К. и на С.П.К. 69866,67 лева за
уравнение на дела им.С обжалваното пред настоящата инстанция решение на
първоинстанционния съд е изнесен на
публична продан недвижим имот с административен адрес- гр.Б., ж.к.“Л.“,бл.*, ет.*,ап.3
,като е постановено получената от публичната продан сума да бъде разпределена
между съделителите както следва: за Т.И.-1/6
ид.ч.; за И.Г.К.- 1/6 ид.ч. и 4/6 ид.части общо за И.К. и за С.К. /при условията
на СИО/; присъдени са съдебно –деловодни разноски.
Във въззивната жалба се
твърди, че така постановеното решение било неправилно и незаконосъобразно, тъй
като поради изтекъл пет-годишен давностен срок искът за обезсилване на решението
с правно основание чл. 344,ал.6 ГПК се явявал погасен по давност, изтекъл и
давностния срок по чл.110 ЗЗД за изплащане на паричното уравнение. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и молбата на съделителите да бъде оставена
без уважение.
Преписи
от въззивната жалба са изпратени за писмен отговор на насрещните страни, които в указания срок не предявяват писмен отговор
по жалбата. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемите- адвокат Светлана
Добрева,заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли потвърждаване на обжалваното
решение; моли присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, като
представя адвокатско пълномощно за заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
Обжалваното решение е
валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи
следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка
по делото, установена от първоинстанционния съд възоснова на представените по делото писмени доказателства, от които
става ясно, че страните са водили гр.д.№ 1750/2005г. по описа на РС-Бургас за
делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, на ет. * в бл. * в ж.к.
„Л.“, гр. Б.,с избено помещение в сутерена, прилежащото таванско помещение № 22, с ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена , който обект представлява самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.4.1.3 (нула, седем,
нула, седем, девет, точка, шест, нула, седем, точка, четири, точка, едно,
точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас и
който имот се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.607.4, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ на
обекта: 69,82 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
- 07079.607.4.1.2, 07079.607.4.1.28, под обекта - няма, над обекта -
07079.607.4.1.6, ведно с прилежащите му части: избено помещение № 3, таванско
помещение № 22, както и 1,10 ид.ч. от общите части на сградата и 1,10
ид.ч. от правото на строеж върху терена.
С постановено по гр.д.№ 1750/2005г. Решение № 302/30.04.2009 г. делбеният имот
е бил поставен в дял на настоящата въззивница-ответница Т.Г.И., като за уравнение на дяловете тя
е била осъдена да заплати сумата от
17 466,67 лв. на И.Г.К. и сумата от 69 866,67 лв. - общо на И.Г.К. и С.П.К..
Ищците са предявили искане за прогласяване обезсилването по право на Решение №
302/30.04.2009 г. по гр.д.№ 1750/2005г.
по описа на РС-Бургас поради неплащане в
6-месечен срок от влизането му в сила на
паричното им уравнение и след
възобновяване висящността на делбеното производство спрямо процесния недвижим
имот молят същият имот да бъде изнесен на публична продан.
Ответницата в писмения отговор пред първоинстанционния съд/и
пред настоящата инстанция/ не заявява твърдение за заплащане на сочените по-горе
суми за уравнение на съделителите-настоящи ищци-въззиваеми; не се ангажират и
доказателства ,установяващи факта на изпълнение, тъй като в тежест на длъжника
е установяване на обстоятелства и факти,
от които би черпил благоприятни правни изводи/ чл. 154,ал.1 ГПК вр.
чл.133,ал.1,б.“г“ ГПК/.
Заявеното от ответницата пред районния съд и поддържано
пред въззивната инстанция възражение е за изтичане на 5-годишна давност по
силата на чл.110 ЗЗД, с която се погасявало правото на съделителите да искат
обезсилване на съдебното решение по възлагане и уравнение на дяловете на останалите
съделите и възобновяване висящността на делбеното дело спрямо недвижимия имот,
последица от което е и изнасянето на
делбения имот на публична продан.
При установената фактическа обстановка,с оглед становищата
на сраните и възраженията на жалбоподателката във въззивната й жалба, Бургаският Окръжен съд намира от правна
страна следното:
При направено
искане за обезсилване възлагането със
съдебно решение на делбен недвижим имот се прилага онази редакция на законовата
разпоредба, уреждаща обезсилване на възлагателно решение в делбеното
производство,която е действувала към момента на постановяване на решението,с
което делбата е била извършена.
По отменения ГПК
има три режима на възлагане- до 01.04.1998 год.,от 01.04.1998 до 20.07.1999
год. и след 20.07.1999 год.,продължаващ и понастоящем предвид императивно
формулираната норма на чл. 349,ал.5-6 ГПК/нов 2007г./,като това обстоятелство
/т.е. приложимия режим на възлагане/
следва да бъде съобразено при решението за обезсилване на възлагането.
При първите два
режима съделителят,в чиито дял е поставен имота, придобива собствеността с
влизане в сила на решението за възлагане,като следва да заплати сумата за
парично уравнение в едногодишен или шестмесечен срок.Ако той не изпълни това си
задължение,решението за възлагане се обезсилва по искане на заинтересованата
страна.Касае се за самостоятелно исково производство по предявен конститутивен
иск,при уважаването на който се възстановява съсобствеността върху делбения
имот и висящността на делбеното производство.
При третия
режим съделителят,в чийто дял е поставен имота,става негов собственик едва
след изплащане на определеното парично уравнение. Съсобствеността се запазва до
изплащане на сумата за уравнение на дяла,а ако тя не бъде изплатена в
срок,решението за възлагане се обезсилва по право.
Конкретният случай
е именно такъв- с Решение № 302/30.04.2009 г. по гр.д.№ 1750/2005г. по описа на РС-Бургас възлагането е извършено по реда на
чл.288,ал.3 от ГПК-отм.(ред.ДВ.бр.64/99 год.) с парично уравнение дела на съделителите
И.Г.К. и С.П.К..Съгласно чл.288,ал.7 ГПК- отм.(ред.ДВ.бр.64/99г/ съделителят,в чийто дял е поставен имота,става
негов собственик след изплащане на определеното парично уравнение,като
съсобствеността се запазва до изплащане на сумата за уравнение на дяла.И ако тя
не бъде изплатена в срок,решението за възлагане се обезсилва по право, по
силата на закона, а последиците на
съдебния акт се заличават с обратна сила, като отпада с обратна сила основанието за възникване на
самото парично задължение/ в този смисъл т.10 от ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК
ВКС, което е относимо и в настоящия случай доколкото разпоредбата на
чл.349,ал.6 ГПК съдържа правила, идентични с установените в резпоредбата на чл.288,ал.7 ГПК/отм./ в
редакцията обн. ДВ бр.64/1999г./
Следователно,
изплащането на паричното уравнение е следвало да се извърши в 6-месечния срок-т.е. до 11.02.2019г., което
ответницата Т.И. не е направила,съответно-
съсобствеността върху имота не е ликвидирана,като след тази дата решение Решение
№ 302/30.04.2009 г. по гр.д.№
1750/2005г. по описа на РС-Бургас се обезсилва по право.
И от тази дата
/след 11.02.2010г./ за съделителите -кредитори е възникнало правото да поискат
от съда да прогласи обезсилването по право на възлагателното решение, с което
решение, от друга страна е възникнало и правото им за облигационно вземане за сумите
както следва: от
17466,67 лева на И.Г.К. за уравнение на дела му и 69866,67 лева на И.Г.К. и на С.П.К. за
уравнение на дела им.
Това искане /за
обезсилване на възлагателното решение / в приложимия в настоящата хипотеза режим
не е обвързано със срок; по тази причина не е основателно и направеното от
въззивницата правопогасително възражение
по чл.110 ЗЗД, тъй като законът не обвързва подаването на молба за обезсилване
с някакъв срок, тъй като с решението в настоящето производство единствено се
прогласява настъпилото по право обезсилване на решението за възлагане и
възникналите с него облигационни вземания,основавани на уравнения на дяловете
на съделителите.
С прогласяване на
настъпилото по право обезсилване на Решение № 302/30.04.2009 г. по гр.д.№ 1750/2005г. по описа на РС-Бургас се възстановява висящността на
делбения процес относно допуснатия до делба имот и доколкото не е заявявано от
останалите съделители поставяне на недвижимия
имот в техен дял, следва да се разпореди имотът да бъде изнесен на публична
продан, в който смисъл е разпоредбата на чл.349,ал.6, изр.2 ГПК.
По изложените
съображения обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно,
което следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на
чл. 272 ГПК.
На основание чл. 81 ГПК и чл.
78,ал.3 ГПК с оглед изхода на спора по делото
на въззиваемите следва да се присъдят извършените от тях
съдебно-деловодни разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от
300 лева.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2388/07.10.2019г. ,
постановено по гр.д.№ 2506/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА
Т.Г.И., ЕГН **********,от гр. ***, да
заплати на И.Г.К., ЕГН **********, и С.П.К., ЕГН **********,
двамата от гр. ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева/ триста
лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.