№ 3
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора С. К. С.
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Частно наказателно
дело № 20255400200012 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции . Образувано е по повод изпратено от Районен съд-Майнц , Германия искане за
признаване на решение за наложена финансова санкция спрямо лицето В. Ч. , постановено
на 03.05.2024г и влязло в законна сила на 11.06.2024г .
По делото е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция №408Cs 2050 Js 25352/24
за налагане на финансова санкция на българския гражданин В.Ч. , а именно: 1400 евро-
наложена глоба и 84,50 евро-направени разноски в хода на съдебното и административното
производство.
В съдебно заседание засегнатото лице В.Ч. , редовно призован, се явява лично , като
заявява готовност доброволно да заплати наложената му санкция.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че решението следва да бъде
признато от съда, тъй като са налице законовите предпоставки за това и да бъде изпратено за
изпълнение от органите на НАП.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните , съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
В.Ч. е с постоянен адрес в с.Л. , като ОС-С. е компетентен орган, който следва да се
1
произнесе по въпроса за признаване на решението за налагане на финансова санкция ,
съобразно чл. 31 ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции .
По делото е приложено редовно от външна страна Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на
финансова санкция №408Cs 2050 Js 25352/24, с което е наложена финансова санкция на
българския гражданинв.Ч. , а именно: 1400 евро- глоба и 84,50 евро-направени разноски в
хода на съдебното и административното производство . В удостоверението подробно е
описано деянието, за което е наложена финансовата санкция. Отразено е , че в периода от
месец юни 2021 г. до месец юли 2022 г. Ч. е получавал детски надбавки въз основа на
подадена молба до Семейната каса , като в този период същият не е имал трудови
правоотношения в Германия. Ч. не е съобщил на компетентните власти настъпилата
промяна касаеща трудовия му статус, като в резултат на това е получил през посочения
интервал от време неоснователно данъчно предимство под формата на детски надбавки,
възлизащо на 5687,867 евро за децата си . В удостоверението е посочено, че Ч. е извършил
нарушение - укриване на данъци, което се санкционира по реда на чл. 369 алинея 1, чл. 370
алинея 1 № 2 от Данъчния кодекс (АО) във връзка с чл. 68 алинея 1 от Закона за данъка
върху дохода.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки, предвидени в чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС за признаване на посоченото решение .Удостоверението е преведено
надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към закона, като към
него е приложено препис от решението, чието признаване се иска. Решението на издаващата
държава за налагане на финансова санкция е влязло в сила на 19.06.2024г. като в
удостоверението е отразено, че извършеното деяние редставлява престъпление на чл. 369
алинея 1, чл. 370 алинея 1 № 2 от Данъчния кодекс (АО) във връзка с чл. 68 алинея 1 от
Закона за данъка върху дохода.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС за признаване
изпълнението на решението, като в случая се изисква проверка на двойна наказуемост, тъй
като престъплението за което е наложена финансова санкция не попада в хипотезата на
чл.30 ал.2 от закона. Извършеното деяние в издаващата държава касае неправомерно
получени детски надбавки за периода от месец юни 2021г до юли 2022г , тъй като в този
период засегнатото лице не е работило в Германия.
Посоченото деяние е наказуемо и по българското законодателство , като отговорността за
подобно деяние е регламентирана в нормата на чл. 14 ал.3 във връзка с чл. 7 ал.1 от
Закона за семейните помощи за деца .Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. З от
ЗПИИРКОРНФС съдът не може да се откаже изпълнение на Решение за конфискация или
отнемане във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското
законодателство не предвижда същия вид данък, такса и т. н. ".
Не са налице посочените в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които
може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
2
санкция. Представеното удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити. Решението не
попада под юрисдикцията на българските съдилища . Не са събрани доказателства, че срещу
осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от
издаващата от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансови санкции.. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и
основания за отказ от признаване и изпълнение ,свързани с особеното качество на
българския гражданин, спрямо когото е издадено решението . В.Ч. е пълнолетно лице и
съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен. По
отношение на давностният срок за изпълнение на решението съгласно българското
законодателствои германското законодателство не е изтекла абсолютната давност за
изпълнение на наложеното наказание. Наложената финансова санкция е в размер над 70
евро. Видно от удостоверението, производството по издаване на решението е било писмено
и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на Германия, относно правото
да обжалва, както и сроковете за това. Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова
санкция и разноски в общ размер на 1484,50 евро, съдът определи равностойността на
размера на финансовата санкция в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на
постановяване на решението в размер на 2903,05 лева .
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция
следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното
и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС С.ския
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА изпълнението на Решение за налагане на финансова санкция
№ 408Cs 2050 Js 25352/24, издаденото на 03.05.2024г от Районен съд-Майнц ,
Германия , влязло в законна сила на 19.06.2024г , с което е наложена
финансова санкция на българския гражданин В. П. Ч. ЕГНВ********** от
с.Л. , община Д. , а именно: 1400 евро- глоба и 84,50 евро-направени
разноски в хода на съдебното и административното производство за
извършено престъпление по чл. 369 и чл. 370 ал.1 от Данъчния кодекс на
Република Германия във връзка с чл. 68 ал.1 от Закона за данъка върху доходи
, с ОБЩА левова равностойност на наложената финансова санкция и
разноски от 2903,05/две хиляди деветстотин и три лева и пет стотинки/
лева по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението . Решението да се
изпрати незабавно за изпълнение на ТД на НАП гр. Пловдив , офис С. по реда
3
на ДОПК. ЗАДЪЛЖАВА органите на НАП да уведомят Окръжен съд С. за
предприетите действия по изпълнението на решението, както и да уведоми
съдът при приключване изпълнението на решението. ДА СЕ УВЕДОМИ
незабавно компетентният орган на издаващата държава за признаването на
решението за налагане на финансова санкция. За постановеното решение да се
уведоми Министерството на правосъдието на Република България. Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивския апелативен съд в 7-
дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4