Решение по дело №313/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 310

 

                                               гр. Стара Загора, 25.09.2023г

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

       

при секретар   Николина Николова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 313 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба от „ВОАЯЖ“ ООД ЕИК ********* гр.Казанлък, представлявано от управителя В.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК 121-0116184/ 10.03.2023г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-110/ 28.04.2023г на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.  В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за липса на извършено нарушение,  липса на издадено наказателно постановление и липса на достатъчно тежест на нарушението и мотиви, които да обосноват налагане на административната мярка за срок от 14 дни и целесъобразността й. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ и нейната продължителност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

 

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 06.03.2023г. служители на ЦУ на НАП в 12:20ч са извършили проверка на търговски обект – туристическа агенция, находящ се в гр.Казанлък, ул. „Розова долина“ № 1, стопанисван от жалбоподателя „Воаяж“ ООД. При извършване на контролна покупка на туристическа услуга – екскурзия до Турция /резервация № 55781 от 06.03.2023г и заплатено капаро в 11:15ч на  на стойност 130.00лв, платено в брой на лицето В.П.-представляваща дружеството, от проверяващия Маринела Колева преди легитимацията й, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация работещото в обекта ФУ модел Eltrade A1 KL, с ИН на ФУ ЕD302018 и ИН на ФП 44302018, нито от кочан с ръчни касови бележки. Издаден е приходен касов ордер № 23/ 06.03.2023г. При проверката е установена положителна касова разлика в размер на 135лв между наличността по документи и фактическата такава. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0116184 от 06.03.2023г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и подписан без възражения. С оглед тези обстоятелства на „Воаяж “ ООД е съставен АУАН № F699586 от 15.03.2023г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

 

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-121-0116184/ 10.03.2023 г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - туристическа агенция, находящ се в гр.Казанлък, ,л. „Розова долина“ № 1, стопанисван от жалбоподателя „Воаяж“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на упълномощено на управителя на „Воаяж“ ООД лице на 07.04.2023г. Обжалвана е по административен ред като с Решение № ГДФК-110/ 28.04.2023г на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на оспорващия на 15.05.2023г На 29.05.2023г по куриер е изпратена жалба до съда чрез административния орган.

 

         Към административната преписка са приложени въпросен лист към протокол за извършена проверка сер. АА № 0116184 от 06.03.2023г с опис на налични парични средства за сумата 970лв, междинен дневен финансов отчет № 0004180/ 06.03.2023г за сумата 835лв и.; квитанция към приходен касов ордер №23/06.03.2023 г. и проект на наказателно постановление №722536-F699586/29.08.2023 г., извлечен от електронната система на НАП.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.98, ал.2 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, се явява основателна.

         С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,  с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

         Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетена посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Но в оспорения административен акт е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта относно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. С оглед на гореизложеното съдът приема, че не са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

 

         Заповедта съответства на материалноправните разпоредби, но не и на целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

 

         От доказателствата по делото се установява, че на 06.03.2023г. в процесния търговски обект е реализирана продажба без издаване на касова бележка предвид извършената покупка на услуга без издаден фискален касов бон. Следователно е налице установяване на извършено нарушение при отчитане на продажбите, платени в брой. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен в присъствието на управителя на „Воаяж“ ООД, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Затова съдът приема за безспорно, че в случая се касае за извършена продажба, която не е отчетена по надлежния ред. А установяването на нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо от това кое лице от неговия персонал е извършител на  закононарушението.

 

         При тези факти предвидените в закона материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка не е надлежно направена в случая предвид изложените  твърде общи и бланкетни мотиви. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, като се е обосновал само с вида на предоставяните услуги, местонахождението на обекта на комуникативна локация в гр. Казанлък и продължителното работно време. Тези обстоятелства обаче нито са ясни и конкретни, нито са достатъчни да обосноват прилагане на ПАМ в съответствие със спецификата на казуса, с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Няма данни за други незаконосъобразни практики в обекта. Следователно еднократното неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон не може да се възприеме за установена от търговеца практика за неотчитане на продажби и укриване на приходи, а мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Ето защо съдът счита, че е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка. Продължителността й от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане, тъй като определеният срок ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

 

                Мярката „запечатване“ преследва едновременно превантивна и репресивна цел, тъй като е насочена към възпиране на съответните лица от допускане на неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, видно от мотивите на заповедта. Следва да се посочи, че законът предвижда и възможност за налагане на административно наказание с цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти.  По преписката са налице данни за проведено такова производство предвид издаване на наказателно постановление за налагане на имуществена санкция по чл.185 от ЗДДС за същото нарушение, за което е наложена ПАМ.  Изложеното означава, че ПАМ в определения срок от административния орган без надлежни мотиви с оглед конкретиката на случая и при издадено наказателно постановление с наложено наказание над минималния размер би довело до несъответствие на кумулираните санкции с тежестта на разглежданото нарушение, което също е в нарушение на принципа за пропорционалност.

 

         По изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед незаконосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на  „Воаяж“ ООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което следва да бъде отменена изцяло.  

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба от „ВОАЯЖ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. Петър Берон“ № 19, ап.6 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК 121-0116184/ 10.03.2023г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.        

     

                                                 СЪДИЯ :