Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Сливен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори февруари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 6 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 249/05.11.2021 год.
постановено по АНД № 908/2021 год. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено НП № 571037-
0157273/29.06.2021г., на Началник на отдел "Оперативни
дейности"-Бургас в Централно управление на НАП, с което на събирателно дружество „Д.ДМ – Д.и сие“, ЕИК *******, представлявано от Й.Д.Г., с адрес *** е наложена на основание чл.185, ал.
2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършената контролна покупка е издаден
фискален бон, приходите от извършената продажба са правилно отразени и
осчетоводени във фискалното устройство, позволяващо отчет в реално време пред
НАП, поради което счита, че не са настъпили вреди за фиска. При условията на евентуалност, счита, че
нарушението представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да
отмени обжалваното решение и НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се явява лично Й.Д.Г., представляваща дружеството, която поддържа жалбата
и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът по
касацията, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С.Д., оспорва жалбата.
Моли да бъде оставено в сила решението на РС - Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.02.2021 г. била извършена
проверка на търговски обект – м. за х. с., находящ се
в ******, стопанисван от СД „Д.ДМ – Д.и сие“ . В хода
на проверката било установено, че в края на деня не е бил изведен дневен
финансов „Z“ отчет с нулиране и запис във фискалната памет за периода от 05 до 06.02.2021г.,
за който е имало извършени продажби, регистрирани през ФУ модел „TREMOL M 20“ с ИНФУ ZK128699 и ИНФП 50165294 чрез
издаване на фискален касов бон. Установило се, че фискалното устройство не е с
коригирана версия на фърмуера. Било прието, че
търговското дружество не е изпълнило изискването и е нарушило разпоредбите на
Наредба Н- 18/2006г. на Министъра на финансите, а именно фискалното устройство
да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Съставен бил протокол за извършена проверка серия АА №
0053521/20.02.2021г. За установеното бил съставен и АУАН № 0157273 от 20.02.2021
г. за нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Впоследствие е издадено обжалваното НП, с което било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
описаното в НП нарушение; направил е извод, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на НП; счел е, че размерът на наложеното наказание е
правилно определен – в законоустановения минимален размер,
изложил е съображение, че не се касае за маловажен случай на нарушение.
Обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Касационната инстанция счита, че
неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото са
събрани доказателства, че касаторът не е изпълнил
задължението си по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Безспорно
е установено, че в края на деня не е бил изведен дневен финансов „Z“ отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за периода от 05 до 06.02.2021г., за
който е имало извършени продажби, регистрирани през ФУ функциониращо в обекта. При
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се
съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че
нарушението се явява първо за търговеца, че няма по делото доказателства за
друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или
друг нормативен акт по неговото прилагане. Липсват доказателства по делото за
настъпил друг противоправен резултат или каквито и да
било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, както и че с неизвеждането
на дневен финансов отчет се е стигнало до неотразяване на приходи. Вярно е, че
обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената
стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин са от особена обществена важност, но това не може да
игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният
случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и
несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. В този смисъл,
настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на
маловажен случай на административно нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, при което
положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона
размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
При наличието на описаните по-горе
факти, административнонаказващия орган е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и
на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е
преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г.
по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Действително описаното в акта и в
НП нарушение е на формално извършване, но от събраните по делото доказателства
би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на закона. Преценката за "маловажност" следва да
се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните
последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административното наказване. За маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се приема това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93,
т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв и съдът
намира, че институтът на чл. 28 от ЗАНН е приложим по отношение на административнонаказателните разпоредби на ЗДДС.
Значимостта на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът не прави
разграничение дали нарушението засяга обществени интереси с по-малка или
по-голяма обществена важност, като задължава административнонаказващият
орган да извърши преценка за маловажност на всеки отделен случай с оглед на
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. С оглед
на обстоятелствата по извършване на нарушението – същото е за първи път, касае
се за малък търговски обект, с малък оборот, ФУ е функционирало и за
контролната покупка е издаден фискален бон.
Ето защо настоящият състав намира, че макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, то не е довело
или поне не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици, не е
повторно и по характера си самото деяние разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това
положение налагането на административно наказание в минималния размер е
несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Административно-наказващия орган не
е изпълнил задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Като не го е квалифицирал като маловажен случай, същият е приложил неправилно
материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането
на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук, не е съобразено
от първоинстанционния съд при постановяването на
обжалваното решение, поради което то е неправилно и следва да се отмени. Вместо това следва да се постанови отмяна на
оспореното НП.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 249/05.11.2021 г., постановено по АНД № 908/2021 г. по описа на
Сливенски районен съд, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 571037-0157273/29.06.2021г.на Началник на отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на НАП, с което
на „Д.ДМ – Д.и сие“ СД, ЕИК *******, представлявано
от Й.Д.Г., с адрес ***, на основание чл.
185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 39,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :