Определение по дело №64/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. З. ЕГН * от Б., ул.”С.” № 51, против Определение № 1508/21.02.2011 год., с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК са обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение № 8420 от 22.11.2010 издадена по чгр.д. № 3604/2010 година по описа на БлРС и изпълнителен лист, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че така посоченото определение на БлРС се оспорва, тъй като жалбоподателят З. не бил получил възражението от длъжника от 20.12.2010г. по ч.гр.д. № 3604/2010 година по описа на БлРС.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от ответната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Районен съд гр. Б. е сезиран със заявление на по чл.417 от ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против С. К. Б. ЕГН * от Б., ул.”Д.” № 20, В., .3, А. като издател на запис на заповед от 08.06.2009 година, издадена в Б. и с падеж 08.07.2009 година.

По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3604/2010 год. по описа на БлРС и приемайки, че са налице предпоставките на чл.417 и сл. от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 8420/22.11.2010 год. и изпълнителен лист. На длъжника е изпратено съобщение за издадената заповед, чрез съответния съдия изпълнител и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение.

С разпореждане/резолюция от закрито с.з. районният съд указва на К. Д. З., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, а ако такъв не бъде предявен - ще бъде приложена разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, както и че следва да представи доказателства за предявяване на иска. Със съобщение, редовно връчено му на 18.01.2011 год., на заявителя са съобщени указанията на съда, като същия е и изрично уведомен че срещу издадената в негова полза Заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника. Заявителят З. не е представил доказателства за предявяване на иска, поради което с обжалваното Определение от 21.02.2011 год. районният съд на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил заповедното производство.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, след депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на молителя, че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В конкретния случай съдът е изпълнил това свое процесуално задължение.

За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срока. Следователно не необходимо съдът да бъде сезиран от някоя от страните, за да постанови определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Тълкуването на тази законова разпоредба показва, че заявителят трябва не само да предяви установителен иск за съществуване на вземането си и да депозира в съда искова молба, но и да уведоми съда по делото, образуване по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. В случая не се спори за това, че в едномесечен срок от уведомяването му за постъпилото от длъжника възражение заявителят не е предявил иск за вземането си. При това положение следва, че е осъществен фактическия състав на чл.415, ал.2 ГПК и заповедта подлежи на обезсилване. Заявителят З. не е уведомил съда по заповедното производство, че е предявил иска по чл.415, ал.1 от ГПК в предвидения от закона срок, а и не е предявил исковата си претенция, при което правилно е обезсилена заповедта за изпълнение. Несъстоятелни са доводите изложени в частната жалба, с които така постановеното определение на БлРС се оспорва с твърдение, че З. не бил получил възражението на длъжника от 20.12.2010г. Същият е надлежно уведомен, с нарочно съобщение, че е постъпило възражение срещу издадена заповед за изпълнение, с което и съда е изпълнил процесуалните си задължения по смисъла на ГПК.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, БлОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1508/21.02.2011 год., с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК са обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение № 8420 от 22.11.2010 издадена по чгр.д. № 3604/2010 година по описа на БлРС и изпълнителен лист от 22.11.2010г., с които С. К. Б. ЕГН * от Б., ул.”Д.” № 20, В., .3, А. като издател на запис на заповед от 08.06.2009 година, издадена в Б. и с падеж 08.07.2009 година, е осъдена да заплати в полза на К. Д. З. ЕГН * от Б., ул.”С.” № 51 сумата от 600,00лева / шестстотин лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.11.2010 година до окончателното изплащане на сумата, и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 3604/2010 год. по описа на БлРС.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:........... Членове: 1..........

2..........