Определение по дело №96/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

ОС е сезиран с частна жалба от адвокат Й. Р. като З. на подсъдимия Х. Р. Х. против определение № 6265/26.08.2010 година по н.о.х.д. № 1326/2010 год. по описа на БРС, с което на основание чл.68, ал.6 от НПК е оставено без уважение искането за отмяна на наложената на Х. мярка за процесуална принуда “забрана за напускане на пределите на РБ”. Изтъкват се аргументи, свързани с процесуалното поведение на обвиненото лице, сериозно заболяване и европейските директиви, които поотделно и в съвкупност изключват необходимостта от наложената мярка за процесуална принуда. Редовното явяване на Х. според адвоката му пред органите на досъдебното производство и пред съда, постоянния му адрес и обстоятелството, че живее там със семейството си, са сериозен аргумент за липсата от необходимост от наложеното му ограничение. Отделно наличието на сериозно заболяване, удостоверено с приложени към делото документи и необходимостта от продължаване на лечението в чужбина, са друга причина за направеното искане. Изтъкват се и отделни европейски директиви, които забраняват ограничаване на свободното придвижване на територията на съюза на негови граждани за икономически задължения.

БОС, след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл.345, ал.3 във вр. с чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С обвинителен акт, внесен от прокуратурата в деловодството на БлРС на 12.10.2009 година, на Х. Р. Х. е повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 от НК като нанесената имуществена вреда е в размер на 14 200 лева. Отделно от това Х. е осъждан общо пет пъти за умишлени престъпления от общ характер. С определение, постановено в открито съдебно заседание, постановено на 29.03.2010 година, БлРС по повод разглеждане на искане за изменение на мярката за неотклонение на Х., е намалил размера на “гаранцията” на 200 лева и му е наложил “забрана за напускане на пределите на Р Б”. От представените по делото медицински документи е видно, че подсъдимият страда от тумор на панкреаса, за лечението на който е извършена операция. РС е констатирал, че липсват медицински документи, установяващи, че се налага продължаване на лечението с нова операция или операции в чужбина, поради което и при наличие на опасност от укриване на лицето, е отказал отменяването на наложената му забрана. Този извод се споделя и от въззивната инстанция. Независимо от липсата на разсъждения от страна на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че съдебното минало на подсъдимия и тежестта на повдигнатото срещу него обвинение, са сериозен мотив за укриването му извън страната с цел осуетяване на евентуалната наказателна репресия. По отношение здравословните проблеми на Х. може да се посочи, че проблема му е решим с представяне от негова страна на искане за разрешение за лечение в чужбина, по което съдът е длъжен да се произнесе при съблюдаване на човешките му права. В този смисъл твърденията в частната жалба за ограничаването им са несъстоятелни. Такива и са тези за несъблюдаване на европейските директиви, касаещи правата на гражданите на ЕС и по-точно за свободното им придвижване в границите на съюза, защото в тях изрично е посочено, че ограничения могат да се налагат като гаранция за развитието и приключването на един наказателен процес. Соченото от адвоката има своето основание, само ако се касае за имуществен спор, който се решава по граждански ред. В допълнение към тези доводи трябва да се има пред вид и това, че независимо от процесуалното поведение на подсъдимия, съдът е в правото си да гарантира законосъобразното развитие и приключване на наказателния процес с налагането на “забрана за напускане на пределите на Р Б”, без това да ограничава в недопустима степен правата му. Както се изтъкна и по-горе необходимостта от лечение в чужбина може да предизвика искане до първоинстанционния съд за разрешение в тази връзка, но след представяне на убедителни доказателства за нуждата от това, съответното заведение и срока за лечение. В противен случай излизането зад граница на Х. ще бъде поставено само в зависимост от неговата воля, което с оглед изтъкнатите по-горе данни за личността му е неоправдано.

По изложените съображения ОС намира, че няма основания за ревизия на атакуваното определение на БРС, което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В този смисъл и на основание чл.345 от НПК ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6265/26.08.2010 година по н.о.х.д. № 1326/2010 год. по описа на БРС.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Делото незабавно да се върне на БлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.