Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр. Хасково,
30.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………….…………………………..…… в открито заседание на шестнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО Г.
при секретаря Р* Р*..….....……………….……..…….и
в присъствието на прокурора ……………….……………..………………….……….……………………….като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А ……..……………в. гр. д.
№….800..........….по описа за 2018 год.,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД –
гр.София е останал недоволен от Решение № 590 от 24.10.2018
год., постановено по гр.д. № 40 / 2018 год. по описа на Районен съд - Хасково,
поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него съдът
постанови друго, с което уважи предявеният
установителен иск.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – К.Г.Г. – оспорва жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД –
гр.София против К.Г.Г., с искане да се признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземане на
ищеца в общ размер на 1 027.56 лева, от който 575.20 лева – главница, 40.71
лева – договорна лихва за периода от 26.12.2015 год. до 16.04.2016 год., 45
лева – такса разходи, 279.46 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.12.2015 год.
до 16.04.2016 год., 87.19 лева – обезщетение за забава от 27.12.2015 год. до
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва и направените
разноски, произходящи от неизпълнение на договор за паричен заем № 243051 от
20.11.2015 год., вземанията по който са прехвърлени по силата на подписано на
01.07.2016 год. Приложение № 1 към рамков договор за продажба на вземания /цесия/
от 16.11.2010 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, и присъдени
със заповед № 1177 от 01.09.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2200 / 2017 год. по описа на
Районен съд – Хасково, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК
– обстоятелство, обусловило наличието на правен интерес от предявяване на иска
с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК – предмет на разглеждане в
настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в
изпълнение разпореждане на заповедния съд от 28.11.2017 год., с което е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Безспорно по делото е установено, че
на 20.11.2015 год. между ответника в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД – гр.София –
заемодател е възникнало облигационно отношение по силата на сключения помежду
им договор за паричен заем № 2430351.
Като безспорно съдът приема и това,
че на 01.07.2016 год. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на които заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт ” АД – гр.София е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания” ООД – гр.София, чийто правоприемник се явява ищеца, вземанията си по
договора за заем, сключен с ответника. С договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът упълномощава купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците от името на продавача, с които да им съобщи за
прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на
тези договорни клаузи е изготвено пълномощно, прието като писмено доказателство
по делото, ведно с уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/,
изпратено на ответника на адрес – гр.Хасково, ж.к.“О*“ № **, вх.*, ет.*, ап.**.
От начина на оформяне на представеното по делото известие за доставяне не се
установяват причините, поради които уведомлението не е било връчено.
При така установената по делото
фактическа обстановка, като основателно съдът намира направеното от особения
представител на ответника възражение, основаващо се на нормата на чл.99, ал.4
от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в
тази насока по делото се установи, че вземането на заемодателя по договора
за заем, сключен с ответника, въз основа
на който основава вземането си, заявено в заповедното производство, е било
прехвърлено на праводателя на ищеца, по силата на договор за цесия. С факта на
подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му,
вземането към ответника по договора за
заем е преминало от предишния
кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането –
обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му легитимация.
Възражението на ответника, направено чрез особения му представител, че
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него, поради това, че
не му е съобщено от стария кредитор,
съдът намира за необосновано. В закона липсва забрана съобщението на цесията да
бъде извършено от новия кредитор по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. Действително, уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от
стария, а не от новия кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор
няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според
това, което упълномощителят е изявил – чл.39 от ЗЗД и не са предвидени изрични
ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно, по силата на принципа за свободата на
договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за съобщаване, и форма за съобщаване.
Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон,
по телекс, по факс или писмено, включително и по пощата. За да има действие
спрямо длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел
да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му.
От
представените по делото доказателства се установява, че цесионерът по силата на
изрично пълномощно, дадено му от цедента
е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е получено до
длъжника. Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не е
автаматично свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а
именно, че е налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в
пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, предвид
липсата на законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. За
да е в съответствие с принципа на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, от страна на последния следва да се установи наличието на определени предпоставки и / или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положил дължимата грижа.
Единствената конкретна предпоставка, при
която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът
на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си
адрес. В разглеждания случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото
липсват доказателства за това, ответникът да е променила адреса си. При липса
на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че
опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема,
че не е налице фингирано връчване на съобщението. В подкрепа на този извод, а
именно, че кредиторът не е положил необходимата грижа уведомлението за
извършената цесия да стигне до знанието на длъжника, следва да се посочи и
това, че в договора за заем от страна на заемателя е посочен е - mail, а в предложението за сключване на договор за паричен
заем и телефон за връзка. С оглед наличието на допълнителни данни за
установяване контакт с ответника, ищецът е следвало да положи дължимата грижа,
чрез предприемане на ново връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени, включително и такива,
от които да се установи, че заемателят е бил уведомен за извършената цесия по
телефона или на ел. пощата.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че волеизявлението на цесионера,
извършеното в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е
достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него.
Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е
осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към
нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването
им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и исковото производства, редовността на които не може
да санира допуснатото от страна
на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно
упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
Достигайки до същите
фактически и правни изводи за неоснователност на иска, първоинстанционният съд
е постановил правилно решение, което по изложените по – горе съображения,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, обусловен
от неоснователността на въззивната жалба, претендираните от въззивника разноски
следва да останат в негова тежест.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 590 от 24.10.2018 год., постановено по гр.д. № 40 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: