РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Добрич, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20233230101127 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявените от „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* срещу Х. Г. Х. с ЕГН ********** искове да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
Х. Г. Х. с ЕГН ********** в качеството му на поръчител на Н. С. Д. с
ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК ,издадена по
ч.гр.д. № 16168/2019 г. по описа на Районен съд Варна по сключен
договор за кредит за текущо потребление от 26.05.2014г., а именно:
5045,07 лв. – главница,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 09.10.2019 г.; 438,20 лв. – договорна лихва за периода от
20.01.2019г. до 01.10.2019г.включително ; 24,36 лв. – обезщетение за
забава за периода 20.02.2019 г. – 09.10.2019 г. ; 120,00 лв. – разходи
при изискуем кредит.
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства :
1
На 26.05.2014г. между „Банка ДСК“ АД и Н. С. Д. е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е
предоставила банков кредит в размер на 7700,00 лева с краен срок за
издължаване 26.05.2024г. Неразделна част от договора са приетите и
подписани от кредитополучателя ОУ на банката. На същата дата
26.05.2014г. между банката и ответника Х. е подписан договор за
поръчителство, с който е обезпечено изпълнението на задълженията
на Н. Д.. В договора за поръчителство конкретно е описано
обезпеченото задължение като поръчителят е изрично запознат с ОУ
към договора за кредит. Всички средства по отпуснатия кредит са
усвоени от кредитополучателя по посочената разплащателна сметка в
банката .Уговорен е годишен лихвен процент от 11,45 %. До
05.02.2019г. кредитът е бил погасяван редовно. След тази дата
окончателно е било преустановено плащането на месечните
погасителни вноски. Банката обявила задължението по договора за
предсрочно изискуемо.
В срока по чл. 131от ГПК е депозиран отговор на исковата молба
от ответника, с който не оспорва, че е подписал договора за
поръчителство.
Заявени са следните възражения :
Оспорва да е бил запознаван с Общите условията за
предоставяне на кредитите за текущо потребление, Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, действаща към деня на сключване на
договора, представляваща Приложение № 3 към договора за кредит,
както и погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
договора. Оспорва, че приложените към исковата молба Общи условия
за предоставяне на кредитите за текущо потребление, Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване
на договора, представляваща Приложение № 3 към договора за
кредит, както и погасителния план са тези, действащи към датата на
сключване на договора за поръчителство, датиран от 26.05.2014 г.
2
Оспорва действителността на клаузата в раздел III „Олихвяване.
Годишен процент на разходите (ГПР)“ според която „Лихвата по
кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по
решение на Кредитора.“ Твърди нищожност на клаузата поради
неравноправния и характер.Оспорва твърдението на ищеца, че
кредитът е усвоен от кредитополучателите. Оспорва твърдението на
ищеца, че не са заплащани редовно вноските по кредита съобразно
погасителния план. Оспорва подписа на кредитополучателя, поставен
под Общи условия за предоставяне на кредитите за текущо
потребление, Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
действаща към деня на сключване на договора, представляваща
Приложение № 3 към договора за кредит, погасителният план и
договор за потребителски кредит, датиран 26.05.2014 г. Оспорва
изцяло дължимостта на възнаградителните договорни лихви, такси и
застраховки по кредита, а така също и начина на изчисляване на
дължимите главница, възнаградителна лихва, застрахователни такси и
комисиони, както и редовността на воденото счетоводство у ищцовото
дружество. Оспорва обстоятелството, че кредитът е станал
предсрочно изискуем на 02.10.2019 г. Оспорва редовността на
уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на
задълженията по договор за кредит за текущо потребление от
26.05.2014 г. Оспорва обстоятелството, че ищецът е спазил срока по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя се е
погасила.
Претендира разноски в производството .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 16168/2019 г. по описа на Районен съд
Варна в полза на „Банка ДСК „ АД срещу Х. Г. Х. с ЕГН **********
3
иск в качеството му на поръчител на Н. С. Д. с ЕГН ********** за
следните суми по сключен договор за кредит за текущо потребление
от 26.05.2014г., а именно: 5045,07 лв. – главница; 438,20 лв. –
договорна лихва за периода от 20.01.2019г. до 01.10.2019г.; 24,36 лв. –
обезщетение за забава за периода 20.02.2019 г. – 09.10.2019 г. ; 120,00
лв. – разходи при изискуем кредит.
Представен е договор за потребителски кредит от 26.05.2014г.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и Н. С. Д..
Уговорено е погасяване на кредита на месечни вноски , описани
в погасителния план към договора .Крайният срок за връщане на
сумата по кредита е 07.04.2022 г.
За обезпечаване вземането на кредитора по дадената в кредит
сума по договора за кредит е подписан договор за поръчителство от
26.05.2014 г. между „Банка ДСК“ АД и ответника Х. Г. Х. , по силата
на който се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора
за кредит.
Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 140 от ЗЗД , според която поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително и разноските по събиране на вземането. С
подписването му поръчителят се е съгласил да отговаря за дълга
съобразно предвидените в него условия и размери на кредитните
задължения - арг. от арг. чл. 147 , ал. 2 от ЗЗД .
Ответникът - поръчител по процесния договор за кредит чрез
процесуалния си представител е оспорил автентичността на договора
за кредит , заявявайки, че подписът положен за кредитополучател не
принадлежи на Н. С. Д. .Оспорил е подписа на кредитополучателя,
поставен под Общи условия за предоставяне на кредитите за текущо
потребление.
Съдът е постановил извършване проверка на автентичността на
4
подписа на Н. С. Д. с ЕГН ********** в следните документи :Общи
условия за предоставяне на кредит, тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, действаща към деня на сключване на договора,
представляваща Приложение № 3 към договора за кредит,
погасителен план и договор за потребителски кредит, датиран
26.05.2014 г.
Назначени са две съдебно-графически експертизи , вещите лица
по които установяват ,че подписите, положени в графа
„кредитополучател „ в договор за кредит за текущо потребление от
26.05.2014 година ; под първа , втора , трета и четвърта страница на
Общи условия за предоставяне на кредит за общо потребление; в
графа „подпис на клиента „ в погасителен план и ГПР към договора
са положени от Н. С. Д. с ЕГН ********** .
Съдът кредитира заключенията , изготвени от лица ,
притежаващи необходимата квалификация и знания.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано
и прието заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза.
Същото, като даващо отговор на всички поставени му задачи,
съобразно направените уточнения при изслушването му, неоспорено
от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на
ищеца, бива възприето в цялост от съда. Вещото лице дава следното
заключение :
1. Счетоводството на ищеца е водено редовно .
2. Кредита е усвоен от кредитополучателя на 26.05.2014 г. -
безкасово, по разплащателна сметка посочена в т.4 от договора за
кредит.
3. Налице са пропуснати плащания на погасителни вноски към
05.09.2019 г. със 196 дни - на 7 /седем/ месечни вноски, с падежи за
плащане от 20.02.2019 г. до 20.08.2019 г. /таблица 2, колона 7 и 8 /.
5
4. Непогасеното задължение по договора за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 16168/2019 г. по описа на
Районен съд Варна 09.10.2019 г. е в размер на 5 628.26 лв., от които :
5047.07 лв. главница ;438.20 лв. договорна лихва за периода от
20.01.2019 г. до 01.10.2019 г. вкл.; 15.18 лв. обезщетение за забава
съгласно чл.19.1 от ОУ - за периода от 20.02.2019 г. до 01.10.2019 г.;
9.18 лв. законна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 09.10.2019 г.;
120.00 лв. такса /разходи при изискуем кредит
5.Няма плащания по договора за кредит след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.10.2019 г.,
към датата на изготвяне на заключението, включително и на
постъпили суми от ЧСИ по образуваното изпълнително дело за
събиране на дълга.
6. Към датата на изготвяне на заключението, процесните
вземания в счетоводството на ищеца фигурират като непогасени.
Няма вписвания в счетоводството за прехвърляне на вземанията на
трето лице.
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания .
Неоснователно е направеното възражение за нищожност на
клаузата за едностранна промяна на лихвения процент по кредита .В
ОУ на договора , раздел III са посочени правила,обуславящи
промяната на лихвения процент – при промяна на базовия лихвен
процент на банката .Съгласно чл 7.2 методологията за определяне на
базовия лихвен процент,стойностите и промените му се оповестяват в
офисите на кредитора и на интернет страцата му.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, за което кредитополучателя е
бил надлежно уведомен .От заключението на вещото лице по
6
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че са
налице пропуснати плащания на погасителни вноски към 05.09.2019 г.
със 196 дни - на 7 месечни вноски, с падежи за плащане от 20.02.2019
г. до 20.08.2019 г.
Банката е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на целия кредит преди подаване на заявлението в
заповедното производство .Изявлението на банката за обявяване
предсрочна изискуемост на договора за кредит е достигнало до
кредитополучателя .Връчването е извършено по реда на чл. 47 , ал. ,
от ГПК , удостоверено от ЧСИ Н. Г. ,рег. № 716 , район на Действие
ВОС .От 09.09.2019 г.-датата на съставяне на констативния протокол
от съдебния изпълнител следва да се приеме ,че длъжникът е редовно
уведомен . Установената съдебна практика /пр. т. д. № 1717/2013г. на
ІІ ТО на ВКС/ приема, че с уведомяването на кредитополучателя
настъпва предсрочната изискуемост на вземането и по отношение на
поръчителя, и без да е необходимо той да се уведомява.
Възражението на ответника, като поръчител по процесния
договор за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД, съдът приема за
неоснователно.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. №
5/2019 г.,ОСГТК се приема, че при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147 , ал. 1 от ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост.Прилагайки разрешението на цитираното
тълкувателно решение към процесния случай, шестмесечният срок
по чл. 147,ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече от обявяване на
предсрочната изискуемост от банката на длъжника, а именно от
09.09.2019 г. и към 09.10.2019 г.- датата на подаване на заявлението по
образуваното ч. гр.д. № 16168/2019 г. на Районен съд Варна не е
7
изтекъл .
Предявените искове черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,чл. 140 от ЗЗД , чл. 99 , ал.. 1 от
ЗЗД и чл. 86 , ал.1 от ЗЗЗД .
Предявени са като установителни в срока по чл. 422 от ГПК.
Установява се по делото : валидна облигационна връзка по
договор за кредит за текущо потребление от 26.05.2014г., сключен
между „Банка ДСК“ АД и Н. С. Д. и обезпечен с поръчителство на
трето лице ответника Х. Г. Х. ; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; настъпване на крайния срок за погасяване на
задълженията по договора; дължимост на сумите за главница
договорна лихва и такси по кредитав посочените от ищеца размери.
При така установеното предявените искове са основателни и
подлежат на уважаване .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК
ищецът има право на сторените разноски в заповедното производство
в размер на 112.55 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и на разноски в производството по гр.д. № 1127/2023
г. по описа на Добрички районен съд в размер на 428.51 лева
държавни такси , 850.00 лева депозит вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На ответника не се следват разноски по делото .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Банка
ДСК“ АД, ЕИК ********* и Х. Г. Х. с ЕГН ********** , че Х. Г. Х.
с ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* в
качеството му на поръчител на Н. С. Д. с ЕГН ********** следните
суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
8
ГПК,издадена по ч.гр.д. № 16168/2019 г. по описа на Районен съд
Варна по сключен договор за кредит за текущо потребление от
26.05.2014г., а именно: 5045,07 лв. – главница,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 09.10.2019 г. до окончателното
изплащане ; 438,20 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2019г. до
01.10.2019г.включително ; 24,36 лв. – обезщетение за забава за
периода 20.02.2019 г. – 09.10.2019 г. ; 120,00 лв. – разходи при
изискуем кредит.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски в заповедното производство по
ч. гр.д. № 16168/2019 г. по описа на Районен съд Варна в размер на
112.55 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
ОСЪЖДА Х. Г. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. №
1127/2023 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 428.51
лева държавни такси , 850.00 лева депозит вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9