№ 81
гр. Монтана, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200356 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-000327/25.03.2025г. на
Началник РУ Монтана в ОД МВР Монтана, на С. И. П. от гр.Монтана, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 800.00 лева, на
основание чл.53 ЗАНН и чл.638, ал.2 вр. с ал.1, т.1 КЗ за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа, че не е бил уведомяван за изтеклия срок на
застраховката и е управлявал с ясното съзнание, че всичко е редовно по
автомобила. Твърди също, че получава пенсия в минимален размер от 630 лева
и в невъзможност да заплати наложената му глоба от 800 лева.
Въззиваемата страна Началник РУ Монтана в ОД МВР Монтана,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна
възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата съображения.
На жалбоподателя е съставен акт № GA 708495/ 09.03.2025г. за това, че
на същата дата, в 11.31 часа, в гр.Монтана, ул. Веренишка срещу
бензиностанция Петрол, с посока на движение от вилна зона Парта към
ул.Св.Патриарх Евтимий, управлява МПС, лек автомобил, марка Сеат Ибиза,
с рег.№ М ХХХХ ВК. Спрян за проверка, при която се установява след
извършена справка с РСОД, че автомобила няма действаща сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
проверката.
АУАН е съставен в присъствието и подписан от нарушителя без
възражения, видно от извършеното отбелязване, както и срещу подпис му е
връчен препис от същия. В 7-дневен срок от връчването не са направени
допълнителни възражения или искания.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с което е
наложена парична санкция в размер на 800 лева на основание чл.638, ал.2 вр. с
ал.1 т.1 от КЗ.
Действително се установява, че към деня и часа на проверката
автомобила, управляван от жалбоподателя, няма сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Кореспондиращи с горните
констатации са гласните показания на свидетелите А. Л. А. и Л. К. П..
Разпитани в хода на въззивното следствие същите поддържат, че към
деня и часа на извършената проверка, след справка и с РСОД, автомобилът
управляван от жалбоподателя нямал застраховка ГО, а освен това автомобила
бил и със служебно прекратена регистрация, за което са съставени два АУАН,
по ЗДвП и по КЗ.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която е посочена, като нарушена
гласи, че „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
2
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;“
Установява се по категоричен начин, че жалбоподателя към деня и часа
на извършената проверка не е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност“, като няма данни дали такава е сключена след извършената му
проверка и съставянето на АУАН.
С това свое действие е осъществил виновно състава на административно
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, задължаваща го като притежател, в случая
и собственик, на МПС, което е регистрирано в Р България и не е спряно от
движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност", с
което деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН.Същият съдържа изискващите се, съгласно чл.42 от
ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателят, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение е извършил и кои разпоредби е нарушил. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния. Във въззивното
производство не беше оборена с годни доказателства доказателствената сила
на съставения акт за нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл.52, ал.4 ЗАНН, наказващия
орган преди да се произнесе по преписката проверява съставения акт за
нарушение, проверява възраженията и събраните доказателства и ако се
налага извършва разследване на спорните обстоятелства.
Фактическото описание на нарушението в издаденото НП и съответната
на същото правна квалификация на деянието съответства на констатациите по
съставения акт за нарушение. В санкционната част на НП наказващия орган
обаче е наложил на нарушителя наказание за повторно извършено нарушение,
като липсва такова описание в обстоятелствената част на същото.
Налице е несъответствие между констатацията по АУАН за извършено
3
нарушение от страна на жалбоподателя от една страна, а от друга
констатациите по издаденото НП и съответно на същото санкционна
разпоредба от КЗ.
Наказващият орган е следвало да опише точно и ясно нарушението, като
посочи, че същото е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в
сила на наказателно постановление със съответния номер и дата на влизане в
законна сила, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В настоящия случай в НП е отразена фактическа обстановка, която не
кореспондира с констатациите извършени с акта за нарушение и с гласните
доказателства на разпитаните свидетели.
Въз основа на редовно съставения акт е издадено НП, което с явява
незаконосъобразно.
Административното обвинение, което в това производство е повдигнато
с атакуваното наказателно постановление, трябва да е точно и ясно
формулирано, да се подкрепя от събраните доказателства, за да може
нарушителя да разбере в какво е обвинен и ефективно да се защити срещу
него като организира своята защита.
В настоящата хипотеза не е установено по безспорен и несъмнен начин
какво е вмененото на наказания нарушение, тъй като е налице несъответствие
между приетото в съставения АУАН и констатациите по НП. Не е възможно да
бъде изведен категоричен извод какво нарушение е извършено от
жалбоподателя, както и дали същото е извършено виновно. Административно
наказаният не може да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви
доказателства.
Съдът, в рамките на производството по обжалване на оспореното НП,
проверява съставения АУАН и издадено НП с оглед законосъобразност и
обоснованост, като не може да изземва функциите на административно
наказващия орган и да наложи съответното на нарушението административно
наказание.
Горните обстоятелства съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила и са ограничили правото на защита на нарушителя,
което води до незаконосъобразност на оспореното НП и е самостоятелно
основание за неговата отмяна.
Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не дължи
4
произнасяне.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0996-
000327/25.03.2025г. на Началник РУ Монтана в ОД МВР Монтана, с което на
С. И. П. ЕГН ********** от гр.Монтана, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 800.00 лева, на основание чл.53 ЗАНН и чл.638,
ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 и чл.461, т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 КЗ, изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5