СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.10.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 03.10.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 9038/17г. и констатира следното:
Предявени
са искове от П. А. и Б. А. против З. „Л.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
по 200 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени –
следствие от ПТП/; общо 5 500 евро – за двамата ищци /обезщетения за имуществени
– следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените
суми, считано от 29.07.12г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
29.07.12г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Г. А.
/наследодател – син на ищците/. Произшествието е причинено от И. А..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на И. А./ са удостоверени със
събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в
съвкупност/, съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила
съдебен акт на наказателен съд. Към датата на ПТП-е И. А. е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства /относими към фактическият и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитираният законов текст за присъждане на търсените обезщетения.
Възражението
на ответника по чл. 110 от ЗЗД е неоснователно: към момента на завеждане на
делото /на 14.07.17г./ визираният в закона 5-годишен давностен срок по чл. 110
от ЗЗД /започнал да тече на 29.07.12г. – датата на ПТП-е/ не се явява изтекъл.
Исковете
за неимуществени вреди са основателни до размера на сумите по 100 000 лева
– за всеки от ищците:
Председателят
на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна - по делото са събрани и доказателства /свидетелски показания и
психиатрична експертиза/, които очертават конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди.
Процесните
обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания и
експертиза/. Съдът отчита също възрастта на ищците, възрастта на пострадалия и
наличието на доказателства за съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на вредоносния резултат. В тази връзка:
Наказателният
съд /в рамките на производството срещу И. А./ е констатирал конкретно и изрично
– категорично /и тези констатации следва да бъдат съобразени по настоящото дело
в хипотезата на чл. 300 от ГПК/, че: пострадалият се е съгласил да пътува в
МПС-во, управлявано от силно алкохолно повлиян водач. Този факт следва да се
окачестви като съпричиняване /като обстоятелство – допринасящо за настъпване на
процесния вредоносен резултат/. От друга страна – събраният по делото експертен
доказателствен материал установява категорично /а такава е и изричната
констатация на наказателният съд/, че: пострадалият е пътувал в МПС-во без
поставен предпазен колан. Това обстоятелство също следва да се окачестви като
допринасящо за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка обаче –
председателят на състава съобразява и обясненията на вещото лице /от съдебното
заседание/ досежно конкретната ефективност на предпазния колан /преценена в
контекста на механизма на инцидента/.
Исковете
за имуществени вреди /разходи за надгробен паметник в размер на общо 5 500
евро/ са основателни – изцяло:
Този
вид разход в случая следва да се презумира за направен /съответно - конкретният
размер на иска е удостоверен по делото с писмени доказателства/.
Основателни
са и акцесорните искове:
На
ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните главници за
периода след 29.07.12г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят
покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при
условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на П.А., роден
на 24.01.55г. в Македония, с персонален № ********** и на Б.А., родена на
12.10.56г. в Македония, с персонален № ********** сумите: по 100 000 лева –
за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени – следствие от ПТП/; общо
5 500 евро – за двамата ищци /обезщетения за имуществени – следствие от
ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху посочените суми 29.07.12г.
до цялостното им изплащане и 914 лева – съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за сумите над по 100 000 лева – за всеки
от ищците.
ОСЪЖДА
П.А. и Б.А. да платят на З. „Л.и.“ АД 146
лева съдебни разноски и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на адвокат Т. 5
750 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да плати на СГС 8 440
лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
е постановено при участие на И.Е.А. – 3-то лице, помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: