Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. А., 16.07.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр. с-в на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар Д.М. като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2064 по описа за 2014г. и като обсъди:
Предявени искове с
правно основание чл.124 ГПК.
Г.П.Н. и И.С.Н.,*** молят да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по
отношение на Б.С.П., с посочен адрес за
призоваване гр. А. ул. „Ген Дандевил“ №
80, че са собственици на 9/40ид.ч. от ПИ 00702.511.66 по КК на гр. А., с адрес ул. „Ген Дандевил“ № 80, с площ по КК
346кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, нтп - ниско застрояване , номер по предходен план 273 , кв 29 , парцел ХХІ-273,
при съседи: 00702.511.62,00702.511.67,00702.511.69, и по отношение на С.А.Т., с
адрес *** , че са собственици на 9/10ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с КИ
00702.511.66.1.3 с административен адрес гр. А., ул. „Ген Дандевил“ № 80
ет.3, находящ се в сграда № 1
разположена върху ПИ 00702.511.66, предназначение на СОС жилище , апартамент,
брой на нивата - едно, със ЗП 108,30кв.м., прилежащи части ¼ ид.ч. от
общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти : на същия етаж-няма,
под обекта - 00702.511.66.1.2, над обекта - 00702.511.1.4. Твърдят, че са съпрузи, с НА 27 том V дело 1581/1996г на нотариус
Симеонова са закупили от Й.П. 1/40 ид.ч.
от дворно място , за което е отреден парцел ХХІ-273 в кв.29
по плана на А., състоящ се целия от 336кв.м. , ведно с 1/10 ид.ч. от втори
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда , построена върху имота и 1/40ид.ч.
от таванското пространство и общите части на сградата. С договор за доброволна
делба от 24.03.96г, сключен между ищците
и Й.
П. в дял на ищците е поставен ¼ ид.ч. от дворното место, ведно с
целия втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, построена върху имота и
¼ ид.ч. от таванското пространство и общите части на
сградата, като на Й.П. е заплатена сума
от 450000лв. При сключване на сделката Й.П. се е легитимирал като
собственик по силата на дарение на
¼ ид.ч от имота. От закупуването на имота ищците владеят ¼ ид.ч от парцела, ведно с втори
жилищен етаж, без да им е оспорвани правата. При заснемането на имота по
КК в регистъра на собственици са
отразени правата на ищците само по НА 27 том V дело 1581/1996г , като е
отразено че притежават по 1/80ид.ч. от
ПИ, и по 1/20 ид.ч. от СОС, като е записано че праводателят им притежава
собствеността върху имота. Праводателят им
е продал на сестра си Б.С.П. 9/40 ид.ч. от ПИ 00702.511.66 по КК на А. ,
а на втория ответник С. Т. е дарил 9/10
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с КИ 00702.511.66.1.3, като по този начин
се е разпоредил с притежавания от ищците имот.
С извършване на описаните сделки , нотариалните актова с които са
изповядани тези сделки , вече са записани и в регистър собственици по КК, като
ответниците оспорват правата на собственост, което поражда интереса от
завеждане на делото. Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.
Б.П.
оспорва иска изцяло като неоснователен. Твърди, че с Й.П. са брат и сестра,
през 1996г той е изпаднал във финансово затруднение , което е наложило да
продаде апартамента си в гр. А. . С посредничеството на агенция за
недвижими имоти е намерил купувачи за
имота си в лицето на ищците, последните не са разполагали с цялата сума, която
брат й искал за апартамента и за това се разпрали плащането да е на части.
Твърди , че от брат си знае, че им е продал 1/40 ид.ч. от дворното место, 1/10
ид.ч. от апартамента на втория жилищен етаж от жилищната страда, построена в
имота и 1/40 ид.ч. от общите части на сградата. След това е заминал в чужбина,
през месец май 2014г се върнал в България
и се разбрали с ответницата да провери какво имущество притежава в А..
При направена справка е установено , че е продал на ищците това, което е казал на сестра си, и с
пълномощно, дадено й от брат й,
ответницата се снабдила със скица и данъчна оценка на ПИ 00702.511.66 и СОС
00702.511.66.1.3, като на 01.09.2014г изповядали пред нотариус сделките, за
които са представени нотариалните актове. През ноември 2014г разбрала, че ищците са представили договор за доброволна делба,
по силата на който били станали собственици на ¼ ид.ч. от дворното място и на целия втори жилищен етаж.
При разговор с брат си по телефона разбрала, че той не знае за такъв договор,
никога не есе е съгласявал да сключва договор за делба с ищците. Заявява,че
договора за доброволна делба е нищожен, поради липса на воля, тъй като
страните никога не са желали да
постигнат делба на имота и в декларацията,
представена с ИМ е заявено, че се
касае за сумата от 200000лв за продажба
на недвижим имот. Твърди, че Й.П. не е
разбрал че е сключен договор за делба. Моли исковете да се отхвърлят.
С.А.Т. не изразява становище по
иска.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното : П.Д.П. е дарил на 31.08.1989г
на Й.С.П. 1/8 ид.ч. от дворно място, за
което е отреден парцел ХІІІ-1396 в
кв.152 по плана на А., състоящ се целият
от 336кв.м. , с уредени регулационни сметки, при граници улица „Г. Дандевил“, Е.С.
и Б.С., ведно с ½ ид.ч. от втори жилищен етаж от триетажната трифамилна
жилищна сграда със ЗП 114 кв.м., построена в имота, като дареният ще ползва
реално двете стаи откъм улицата западно изложение, а дарителят - двете стаи с
южно изложение с общо ползване на кухня и сервизни помещения. На 28.02.1995г П.Д.П. е
дарил на Й.С.П. 1/8 ид.ч. от дворно
място, съставляващо парцел ХХІ-273 , в
кв.29 по плана на гр. А., състоящ се от
336кв.м. , при граници на парцела: ул. „Ген Дандевил“, Е.С. Б.С., заедно с ½ ид.ч. от втория
жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в парцела, заедно с
¼ ид.ч. от общите части на сградата. На 24.06.1996г Й.С.П. е продал на Г.П.Н.
и И. С.Н. 1/40 ид.ч. от дворно място, за което е отреден парцел ХХІ -273 в кв.29 по плана на гр. А., състоящ се целият
от 336 кв.м. с уредени регулационни
сметки при граници: ул. „Ген. Дандевил“, наследници на Е. С. и Б.С., ведно с 1/10 ид.ч.
от втория жилищен етаж от триетажната
жилищна сграда, построена в него, както и 1/40 ид.ч. от таванското пространство и 1/40 ид.ч. от общите части на същата сграда за сумата от
50000лв , за която сума продавачът е посочено
в НА е заявил, че е получил напълно. На същата дата е
извършена в гр. А. доброволна делба между Й.С.П. *** от една страна, и Г.П.Н. и
И.С.Н. от друга, по силата на който в дял
на Г.П.Н. и И.С.Н. се дава и те приемат в своя изключителна собственост
¼ ид.ч. от дворно място, за което
е отреден парцел ХХІ -273 в кв.29 , по
плана на р А., състоящ се целият от 336 кв.м. с уредени рег. Сметки, при граници: ул. „Ген. Дандевил“, наследници на Е. С. и Б.С., ведно с втори жилищен етаж от
триетажната жилищна сграда, построена в него както и ¼ ид.ч. от
таванското пространство и ¼ ид.ч. от общите части на сградата, като за
уравняване на дяловете Г.Н. и И.Н. са се задължили да изплатят на Й.С.П. сумата
от 450000 лв. Й.С.П., от които 250000лв изплатени при подписване на договора за
делба и 200000лв до 09.09.1996г. е
подписал декларация от 28.06.1996г, в която декларира че е получил от Г.П.Н. и И.С.Н. сумата от 200 000лв
за продажбата и договор за доброволна
делба на им ¼ ид.ч. от парцел ХХІ-273 по плана на кв. А., ведно с втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в него . На 01.09.2014г Й.С.П. е продал на Б.С.П. 9/40
ид.ч. от ПИ 00702.511.66 по КК на А., с адрес на имота гр. А., ул. „Генерал Дендевил“ 80 с площ на имота
346кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, нтп ниско застрояване
, номер по предходен план 273 кв. 29, за сумата от 1100лв. Й.С.П. е дарил на С.А.Т.
9/10 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда № 00702.511.66.1.3 по КК на А., с
адрес на обекта гр. А. ул. „Генерал Дандевил“ 80, ет. 3 който самостоятелен
обект попада в сграда 1 в ПИ 00702.511.66,
с предназначение жилище , апартамент,
площ по документ 108,30кв.м. , при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж – няма, под обекта - 00702.511.66.1.2, над обекта - 00702.511.66.1.4,
ведно с 9/40 изд.ч. от общите части на сградата . Горното се установи от
представените в заверени преписи и приети по делото( неоспорени от страните) НА
572 том ІІІ дело 940/1989г на АРС, НА 20 том ІІ дело 396/95г на АРС, НА 27 том V
нот дело 1581/1996г на АРС, Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот от 24.06.1996г, вписан под № 1314/24.06.1996г., декларация от 28.06.1996г,
НА 195 том VІІ дело 1331/2014г на нотариус Кожухарова, НА 196 том VІІV дело
1332/2014г на нотариус Кожухарова,
преписи от нот. дело 1331/2014г и
1332/2014г на нотариус Кожухарова, справки по лице от СВ АВ АРС.
Ответникът Б.С.П.,
в обясненията по реда на чл. 176 ГПК заявява, че знае че ищците ползват имота,
до 2007г е живеела на друго място, а след това се е настанила в имота и тогава
видяла че живеят там. Знаела, че брат й е продал една част от имота на някакви
хора, знае че са купили третия етаж. Твърди, че брат й имал финансови
затруднения и затова се принудил да продава.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. А.Я.
(познава страните , има агенция
за недвижими имоти) твърди , че имотът е бил обявен за продажба от Й..
Свидетелят водил ищците на оглед на
имота, харесали апартамента и го купили. На сделката адвокат бил Никола Калинов, и той
предложил 1/10 част да се оформи като продажба и след това да се направи договор
за доброволна делба, на същия ден се направил договора за доброволна делба,
като по този начин целия апартамент е продаден. Твърди, че оттогава се е виждал
с ищците, но не са споменавали да имат някакви проблеми, спомня си че е имало разсрочено плащане на
някаква сума, но не може да каже каква, твърди,че е бил при плащането на
сумата, като на сделката е било
разяснено на страните какво подписват като документи, и продавача и купувача са
били наясно със сделката. Сочи , че сградата е масивна, има приземен
етаж и нагоре са жилищни етажи, тогава майката на Б. живеела на другия етаж, не
на този който се е продавал. Заявява, че е направил справка и е установил, че и двете сделки са вписани - и продажбата и
договора за доброволна делба. Св. Б. Н.( брат на ищеца),чийто показания бяха
преценени във връзка с всички останали доказателства заявява, че брат му са купили апартамента
през 1996г , жилището е четиристайно с
част от двора на парцела, където после е направен и гараж , 1997г са правили
ремонт, после се настанили в апартамента, и оттогава живеят там и до настоящия момент. Към апартамента има част от тавана и част от дворното място,
където брат му си направил гараж. Дворното място било разделено на четири
части, и до миналата година никой не е оспорвал правата на брат му за имота.
Познава Й. по физиономия , знае че С.
живее на първия етаж, на втория е брат му а на третия на Б. и Й. майка им, а Б. живее на приземния етаж. Св. Н.М. ,
познава страните по делото, твърд че познава ищец и брат му, а с ответниците са
семейни приятели от години, имотът се намира на ул. „Ген Дандевил“ 80 ,
сградата има приземен етаж и три жилищни етажа, на приземния етаж живее Б., на втория С., а на третия Н., на четвъртия етаж живее К..
Твърди, че около 1996г се продал апартамента на втория жилищен или
третия етаж от сградата, тогава Й. бил финансово затруднен, имал разходи по развод и издръжки, което наложило да
си продаде имота, купувач бил Г.Н., незнае как се е заплащал имота. Твърди, че
от 1996г Н. живеят в това жилище, а Й. е в чужбина, дворното место е разделено още преди ищецът
да закупи етажа, а той след закупуването ползва и част от двора, където си е
направил гараж. Преди повече от две - три
години К. се върнала и видяла че има построен гараж. Св. К. П.(майка на ответника Б.П.) чийто
показания бяха преценени във връзка с всички останали доказателства сочи, че на първия тежат живее дъщеря й , на втория С.Т.,
на третия Г. Н., а на последния свидетелят.1996г Н. купили
жилището от сина й, Й. взел заем от банка, трябвало да го връща и се
принудил да продаде част от имота за да върне заема, през 1996г, а на Й. апартамента му го прехвърли брата на
свидетеля. Й. през 2000г заминал за Испания.
Твърди, че Н. ползват целия апартамент, а докато били
живи братята й били поделили дворното място, кой какво ще ползва както и за
тавана. Г.Н. започнал да изгражда гаража. Заявява, че има конфликт с Н. за гаража , като са купували имота на Н.
са им показали какво да ползват от двора. Заявява, че от сина
си знае че сметките между него и Н. не са уредени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК – за признаване за установено, че ищците са
собственици на спорния имот . Исковете са
допустими при наличие на интерес.
Разгледани по същество. Не е
спорно по делото обстоятелството, че Й.П. е бил собственик
на втори жилищен етаж от триетажната
жилищна сграда , построена в дворно место
с заснето по КК на гр. А. като ПИ 00702.511.66, който втори жилищен етаж
е заснет като СОС с КИ 00702.511.66.1.3, по дарение от неговия вуйчо П.П., а и това се
установява от ангажираните писмени доказателства. Установи се по делото, че Й.П. е продал на 24.06.1996г на ищците 1/40
ид.ч. от дворно място , за което е отреден
парцел ХХІ -273 в кв.29 по КК на А., състоящ
се целият от 336 кв.м., (заснет по КК на гр. А. като ПИ 00702.511.66),
ведно с 1/10 ид.ч. от втория жилищен
етаж от триетажната жилищна сграда построена в него(заснето по КК като СОС с КИ 00702.511.66.1.3) , както и 1/40ид.ч. от таванското пространство и 1/40 ид.ч. от общите части на сградата, като на същата дата страните са поделили
доброволно съсобствените си имоти, като в дял на Г.П.Н. и И.С.Н. е поставен в дял ¼ ид.ч. от дворното често, състоящо се от 336кв.м., ведно с втори
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда , построена в него, както и ¼
ид.ч. от таванското пространство и ¼ ид.ч. от общите части на сградата. Неоснователно
е възражението на ответника Б.П. , че
договорът за доброволна делба бил нищожен, поради липса на воля, че Й.П. не е знаел какви сделки подписва. От
ангажираните гласни доказателства се установява, че 1996г Й.П. е бил финансово
затруднен, което наложило да продаде имота(Св. К. П. ), за да върне теглен
заем, след което заминал за Испания. Установи се освен това, че при изповядване
на сделките, на страните е разяснено какво подписват(Св. А.Я. ). Ето защо съдът приема, че ищците са придобили
спорния имот по силата на покупко- продажба и делба. Поради това, Й.П. не е могъл
на 01.09.2014г да дари на Б.П. 9/40
ид.ч. от ПИ 00702.511.66 по КК на гр. А.,
а на С.А.Т. - 9/10 ид.ч. от СОС
00702.511.66.1.3 по КК на гр. А. с адрес
на обекта гр. А., ул. „Генерал
Дандевил“, тъй като към тази дата не е
бил собственик на описаните имоти, предмет на дарението. Ето
защо следва да бъде признато за установено по отношение на по отношение на Б.С.П., с посочен адрес за призоваване гр. А. ул. „Ген Дандевил“ № 80, че са
собственици на 9/40ид.ч. от ПИ 00702.511.66 по КК на гр. А., с адрес ул. „Ген Дандевил“ № 80, с площ по КК
346кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, нтп - ниско застрояване , номер по предходен план 273 , кв 29 , парцел ХХІ-273,
при съседи: 00702.511.62,00702.511.67,00702.511.69, и по отношение на С.А.Т., с
адрес *** , че са собственици на 9/10ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с КИ
00702.511.66.1.3 с административен адрес гр. А., ул. „Ген Дандевил“ № 80
ет.3, находящ се в сграда № 1
разположена върху ПИ 00702.511.66, предназначение на СОС жилище , апартамент,
брой на нивата - едно, със ЗП 108,30кв.м., прилежащи части ¼ ид.ч. от
общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти : на същия етаж-няма,
под обекта - 00702.511.66.1.2, над обекта - 00702.511.1.4.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и предвид заявената претенция, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят разноски в производството на ищците в размер на 1810лв(съобразно представените
доказателства за направени такива).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.П. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. А. ул. „Ген Дандевил“ № 80, че Г.П.Н. ЕГН
********** и И.С.Н. ЕГН **********,***
са собственици на 9/40(девет четиридесети)ид.ч. от ПИ 00702.511.66(нула нула
седем нула две точка пет едно едно точка шест шест) по КК на гр. А., с адрес ул. „Ген Дандевил“ № 80, с площ по КК
346(триста четиридесет и шест)кв.м.,
трайно предназначение -
урбанизирана територия, нтп - ниско
застрояване , номер по предходен план
273 , кв 29 , парцел ХХІ-273, при съседи: 00702.511.62,00702.511.67,00702.511.69,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Т. ЕГН **********, с адрес *** , че Г.П.Н.
ЕГН ********** и И.С.Н. ЕГН **********,***
са собственици на 9/10(девет десети)ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с КИ 00702.511.66.1.3(нула нула седем
нула две точка пет едно едно точка шест шест точка едно точка три) с административен
адрес гр. А., ул. „Ген Дандевил“ № 80 ет.3,
находящ се в сграда № 1(едно) разположена върху ПИ 00702.511.66(нула
нула седем нула две точка пет едно едно точка шест шест), предназначение на СОС
жилище , апартамент, брой на нивата - едно, със ЗП 108,30(сто и осем цяло и
тридесет стотни)кв.м., прилежащи части ¼(една четвърт) ид.ч. от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти : на същия етаж-няма, под
обекта - 00702.511.66.1.2, над обекта - 00702.511.1.4.
ОСЪЖДА
Б.С.П. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. А. ул. „Ген Дандевил“ № 80 и С.А.Т. ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на Г.П.Н. ЕГН ********** и И.С.Н. ЕГН **********,*** разноски производството в размер на 1810(хиляда осемстотин и десет)лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: