Решение по дело №302/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 38
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20203300100302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Разград , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20203300100302 по описа за 2020 година
Производство по чл.288 ал.12 в.в. с ал.1 т.2 б.а КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от Гаранционен фонд гр.София, представляван от
изп.директори М.К и Ст.Стоилков, чрез упълномощен процесуален представител, за
осъждане на Т. Р. М. да заплати сумата 190 000лв., изплатени на трето лице по щета №
21018/15.07.2015г. След дадена възможност за конкретизиране на правното основание, на
което сумата е изплатена на третото лице, ищецът е уточнил, че сумата е изплатена на Р. Т.Р.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Е.Ф.А..
В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа още твърдение, че смъртта на Е.А. е
настъпила при ПТП на 26.05.2014г., за което с влязла в сила присъда по НОХД № 38/2015г.
на ОС Разград ответникът Т.М. е признат за виновен в нарушаване на правилата за
движение и причиняване на смъртта й. Твърди се също така, че автомобилът е управляван
от ответника без сключена застраховка Гражданска отговорност. Ищецът е сключил
споразумение с Р. Т.Р. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди
вследствие смъртта на неговата майка в размер 190 000лв., която е изплатена на 4.08.2016г.
Ищецът претендира за изплащане и на законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание
предявеният иск се поддържа от упълномощения адвокат.
Ответникът Т. Р. М. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В съдебно
заседание неговият процесуален представител изразява становище за допустимост и
основателност на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
1
констатира следната фактическа обстановка: На 26.05.2014г. на път ІV-49014, км.26+483 в
землището на с.Брестовене, ответникът Т. Р. М. управлявал л.а.“Фолксваген Бора“ с рег. №
РР 2782 ВА, когато нарушил правилата за движение и допуснал пътнотранспортно
произшествие в пияно състояние, без да притежава СУМПС и представляващо особено
тежък случай, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е.Ф.А. и средни телесни
повреди на Р. Т.Р.. За извършеното деяние Т.М. е признат за виновен и му е наложено
съответното наказание с присъда № 24/26.03.2015г. по НОХД № 38/2015г. на ОС Разград,
влязла в сила след съответни изменения по реда на инстанционния контрол на 10.02.2016г.
За управлявания от Т.М. лек автомобил “Фолксваген Бора“ с рег. № РР 2782 ВА не
била сключена застраховка ГО към 26.05.2014г., информация за което е общодостъпна на
сайта на ГФ за проверка на сключените застраховки ГО.
Пред ГФ е образувана щета № 210218/15.07.2015г. с взискател Р. Т.Р.. С протокол
№25/29.06.2016г. е взето решение на УС на ГФ за обезщетяване на неимуществените вреди
на Р. Т.Р. за претърпените от него телесни увреждания в размер 40 000лв. и за претърпени
вреди вследствие смъртта на неговата майка Е.А. в размер 150 000лв.
На 4.08.2016г. между ГФ и Р. Т.Р., представляван от неговата баба Ш.А., при която е
бил настанен по реда на Закона за закрила на детето, е сключено споразумение, с което ГФ
се е задължил да изплати на пострадалия обезщетение по щета № 210218/15.07.2015г. в
размер 190 000лв. в качеството му на увредено лице като наследник на майка му Е.Ф.А.
На същата дата 4.08.2016г. ГФ е изплатил на пострадалия чрез представляващия го
по образуваната щета адвокат уговореното обезщетение за неимуществени вреди в размер
190 000 лв. съгласно сключеното споразумение. Горните обстоятелства се установяват от
представеното в настоящия процес преводно нареждане.
Пострадалата в пътно-транспортното произшествие Е.А. е майка на Р. Т.Р., видно от
представеното удостоверение за раждане на последния.
Гаранционен фонд е изпратил регресна покана с изх. № 142/15.03.2019г. до ответника
за възстановяване на сумата 190 000лв., но до момента няма данни за погасяване на
паричното задължение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Преди всичко следва да се уточни, че не са налице предпоставките за постановяване
на решение при признание на иска, в какъвто смисъл е направеното от ищеца искане по реда
на чл.237 ГПК. Процесуалният представител на ответника е изразил становище за
основателност на иска, като в хода на устните състезания е заявил, че ответникът е признат
за виновен в причиняването на смъртта на Е.А. както и че му е известен фактът, че
пострадалото лице Р. Т.Р. е получил сумата, посочена в исковата молба. Обстоятелствата,
подлежащи на установяване по предявен иск с правна квалификация чл.288 ал.12 в.в. с ал.1
2
т.2 б.а КЗ (отм.), включват всички елементи на деликта, причинен от водача на МПС, съгл.
чл.45 ЗЗД, липсата на валидна застраховка Гражданска отговорност и плащане на
обезщетението на увреденото от ПТП лице. В случая липсва изрично признание относно
наличието или липсата на валидна застраховка ГО, поради което не може да се приеме, че са
изпълнени изискванията на чл.237 ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска.
Разгледана по общия ред, исковата претенция е основателна. Посочено бе по-горе, че
регресният иск с правна квалификация чл.288 ал.12 в.в. с ал.1 т.2 б.а КЗ (отм.) изисква
ищецът да докаже, че е встъпил чрез извършено плащане в правата на увреденото лице до
размера на платеното, ако ПТП е настъпило на територията на България, причинено е от
моторното превозно средство, което обичайно се намира на същата територия и виновният
водач няма валидно сключена застраховка Гражданска отговорност към момента на
настъпване на ПТП.
В случая ПТП е настъпило на територията на страната. Ответникът Т.М. е
управлявал моторното превозно средство и при причинения от него пътен инцидент е
настъпила смъртта на Е.М. Вината на ответника се установява от представената по делото
присъда на ОС Разград по НОХД № 38/2015г. по описа на същия съд.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът, управляван от Т.М., е бил без
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност, което ангажира отговорността на
ГФ да овъзмезди неимуществените вреди, причинени на пострадалото от ПТП лице и
свързаните с тези вреди разходи. Гаранционният фонд е изпълнил задължението си по
чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ (отм.) и е изплатил сумата 190 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Р. Т.Р. неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата майка Е.Ф.А..
Въпреки отправената до ответника регресна покана, плащане не е извършено.
Горните съображения водят до извод, че предявеният иск следва да бъде уважен в
цялост, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на внасяне на исковата молба в
съда – 27.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените деловодни разноски.
Същият е внесъл ДТ в размер 7600лв. Съобразно изхода от правния спор и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Т. Р. М. ЕГН ********** от с.Брестовене, ул.“Г.М.“ № 60 да заплати на
Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.И.“ № 2,
3
представляван от изп.директори М.К и Ст.Стоилков, сумата 190 000лв., изплатена по щета
№ 21018/15.07.2015г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
Р. Т.Р. вследствие смъртта на неговата майка Е.Ф.А., настъпила на 26.05.2014г. при ПТП на
път ІV-49014, км.26+483 в землището на с.Брестовене, причинено от Т. Р. М., управлявал
л.а.“Фолксваген Бора“ с рег. № РР 2782 ВА без валидно сключена застраховка ГО, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 7600лв. за направени деловодни
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4