РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Бургас, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500890 по описа за 2022 година
С Решение № 15 от 15.03.2022г., постановено по гр. дело №
161/2021г. по описа на Районен съд – Царево е отхвърлен предявения иск от
„Банка ДСК” АД със седалище гр. София против „Мепс“ ЕООД със седалище
гр. Бургас в качеството му на взискател по изпълнително дело № 408/2020г.
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, К. Г. Г. от *** в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров и против Н. Я. Г. от *** в качеството й на купувач по изпълнително
дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с който се претендира
от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между
страните, на основание чл. 496, ал 3 от ГПК, че извършената по
изпълнителното дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров
продажба на следния недвижим имот: 1/12 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84, целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в
местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради
допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената за имота.
1
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, с която се претендира атакуваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение
по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при
нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че
неправилно в обжалваното решение е прието, че не е налице нарушение на
чл. 490 от ГПК и обявената за купувач съпруга Н. Г. не е длъжник по
изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 490, ал. 1 от ГПК, тъй като в
настоящия случай, купувачът Н. Г., на която е възложен имота по чл. 505 от
ГПК е длъжник по изпълнително дело № 893/2017г. по описа на ЧСИ
Станимира Николова, което е присъединено на основание чл. 456 от ГПК към
изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Посочва се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че обявената за
купувач на имота на основание чл. 505, ал. 1 от ГПК съпруга Н. Г. е внесла
равностойността на дела на съпруга-длъжник, тъй като разпоредбата на чл.
505, ал. 1 от ГПК има предвид цената на имота, определена по реда на чл. 485
от ГПК, а не началната цена на наддаването по ал. 4 на същата разпоредба. В
жалбата се посочва, че съпругата Н. Г., на която е възложен имота е заплатила
80% от дължимата цена по чл. 505, ал. 1 от ГПК, която всъщност е цената, от
която е следвало да започне наддаването, посочена в обявлението на ЧСИ,
което обаче е отменено и публичната продан не се е състояла, поради което са
налице основанията на чл. 496, ал. 3 от ГПК за оспорване на действителността
на продажбата.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание - въззивната страна – „Банка ДСК“ АД не
изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Н. Я. Г. депозира по
2
делото писмен отговор, в който претендира въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден
като правилен и обоснован. В отговора се посочва, че Н. Г. е реализирала
своите права в качеството си на съпруг - недлъжник съобразно разпоредбата
на чл. 505, ал. 2 от ГПК, а не съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от ГПК
като обикновен съсобственик. Посочва се, че и вторият изложен аргумент във
въззивната жалба е неоснователен, тъй като изложените аргументи не
намират опора в закона и в съдебната практика и подобно разширително
тълкуване би поставило съпруга-недлъжник в по-неблагоприятно положение
отколкото евентуални наддавачи в публичната продан.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Н. Г.
не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – К. Г. не изразява
становище по основателността на въззивната жалба.
В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – „Мепс“ ЕООД със
седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор (с идентично
писмено съдържание с депозирания отговор на Н. Г.), в който посочва, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В отговора се
посочва, че Н. Г. е реализирала своите права в качеството си на съпруг -
недлъжник съобразно разпоредбата на чл. 505, ал. 2 от ГПК, а не съобразно
разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от ГПК като обикновен съсобственик. Посочва
се, че и вторият изложен аргумент във възззивната жалба е неоснователен,
тъй като изложените аргументи не намират опора в закона и в съдебната
практика и подобно разширително тълкуване би поставило съпруга-
недлъжник в по-неблагоприятно положение отколкото евентуални наддавачи
в публичната продан.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
3
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба –
„Мепс“ ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита,
че решението следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са три субективно съединени иска от „Банка ДСК“ АД
със седалище гр. София против „Мепс“ ЕООД със седалище гр. Бургас в
качеството му на взискател по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров, К. Г. Г. от *** в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 408/2020г., по описа на ЧСИ Трифон Димитров и
против Н. Я. Г. от *** в качеството й на купувач по изпълнително дело №
408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с които се претендира да бъде
прието за установено на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК, че извършената по
изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров
продажба на следния недвижим имот – 1/12 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84 – целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в
местността „Пясъка“ – гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради
допуснато нарушение и невнасяне на цената на имота. В исковата молба се
посочва, че между „Банка ДСК“ АД – от една страна и К. Г. Г. и Н. Я. Г. – от
друга страна е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот за
сума в размер от 180 000 евро със срок за издължаване от 300 месеца, а
кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.502.84 –
целият имот с площ от 4 603 кв.м., находящ се в м. „Пясъка“, гр. Приморско,
обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници – К. Г. Г. и Н. Я. Г.. В
исковата молба се посочва, че поради неизпълнение на задълженията за
заплащане на дължимите вноски по кредита – „Банка ДСК“ АД е обявила
кредита за предсрочно изискуем и е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК против
кредитополучателя, вследствие на което е издадена заповед за незабавно
4
изпълнение и изпълнителен лист по частно гр. дело № 4053/2014г. по описа
на Районен съд – Бургас. Посочва се, че ипотекираният в полза на „Банка
ДСК“ АД имот е реализиран на публична продан, проведена на 28.08.2020г.
по изпълнително дело № 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.
Посочва се, че междувременно – за събиране на вземанията на взискателя –
„Мепс“ ЕООД против длъжника К. Г. Г. е образувано изпълнително дело №
408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров (образувано след извършената
по изпълнително дело 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова
публична продан на ипотекирания имот), принудителното изпълнение по
което отново е насочено против вече продадения на публична продан
недвижим имот, като е наложена възбрана, извършен е опис и е насрочена
публична продан на същия имот. В исковата молба се посочва, че след
получаване на обявлението за насрочената публична продан, от страна на
„Банка ДСК“ АД е подадена молба по изпълнително дело № 408/2020г. по
описа на ЧСИ Трифон Димитров, с която е направено искане да бъде
отменена насрочената до 30.12.2020г. публична продан поради допуснати
грешки и непълноти при изготвяне на обявлението и да бъде насочено
изпълнението по отношение на този имот и спрямо останалите идеални части
от описания имот – собственост на съпругата Н. Г. в качеството й на
ипотекарен длъжник, но въпреки отправените искания, насрочената публична
продан е отменена, тъй като съпругът – недлъжник Н. Г. е упражнила правото
си по чл. 505 от ГПК, като е заплатила сумата от 17 342 лева и в нейна
собственост е възложена 1/12 ид.ч. от имота.
Ответната страна по предявения иск – Н. Г. и „Мепс“ ЕООД
оспорват предявения иск и сочат, че същият е неоснователен.
За да отхвърли предявените субективно съединени претенции,
Районен съд – Царево е приел, че Банката действително има качеството на
присъединен взискател в производството по изпълнително дело № 408/2020г.
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, но само спрямо първоначалния длъжник
и само за вземането си към него, обезпечено с договорна ипотека върху
съответната притежавана от него идеална част от имота. Съдът е приел, че е
неоснователно оплакването на ищеца, че като длъжник в производството е
следвало да бъде конституирана и съпругата на длъжника за реализиране на
принудително изпълнение и върху притежавана от нея идеална част от имота.
5
Съдът е приел, че не са налице пороците, сочени от ищеца като основания за
недействителност на проведената публична продан.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща
към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се
преповтаря и в настоящото решение.
По делото не се спори и от представените доказателства се
установява, че на 21.03.2006г. ищцовата страна - „Банка ДСК“ АД в
качеството й на кредитодател и К. Г. Г. в качеството му на кредитополучател
и Н. Я. Г. (в качеството й на съдлъжник) са сключили Договор за кредит за
покупка на недвижим имот за сумата от 180 000 евро, със срок на
издължаване 300 месеца, като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от Поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84, целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в
местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на
ипотекарните длъжници К. Г. Г. и Н. Я. Г..
По делото се установява по безспорен начин и обстоятелството,
че в полза на Банката са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.05.2014г. и
Изпълнителен лист от 31.05.2014г. от Районен съд – Бургас, по силата на
6
които е образувано и изпълнително производство - дело № 893/ 2017г. по
описа на ЧСИ Станимира Николова, peг. № 805 на КЧСИ, с район на действие
ОС-Бургас.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ Станимира
Николова, видно от което длъжникът К. Г. Г., има задължение към взискателя
“Банка ДСК” АД в размер на 873 661, 88 лева. Не се спори и относно
обстоятелството, че Банката - взискател е ипотекарен кредитор, тъй като
вземането е обезпечено с договорна ипотека по отношение на 1/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 58356.502.84, находящ се в гр. Приморско,
собственост на ипотекарните длъжници К. Г. Г. и Н. Я. Г..
По делото не се спори, че ответната страна – Н. Я. Г. е длъжник по
изпълнително дело № 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, а
„Банка ДСК“ АД е присъединен по право кредитор по изпълнително дело №
708/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров на основание учредената в
полза на Банката ипотека по отношение на недвижим имот с идентификатор
58356.502.84, находящ се в гр. Приморско, м. Пясъка.
От събраните по делото доказателства се установява, че е изнесен
на публична продан по изп. дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров по реда на чл. 483 от ГПК следния недвижим имот: 1/12 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 58356.502.84, находящ се в гр. Приморско,
собственост на К. Г. Г., с начална цена 17 342 лева със срок на проданта от
27.11.2020г. до 29.12.2020г. Установява се и обстоятелството, че на
26.11.2020г. е изпратено съобщение до банката от страна на съдебния
изпълнител, че съпругът- недлъжник е упражнила правото си по чл. 505, ал. 1
ГПК и е внесла на 25.11.2020г. по сметка на съдебния изпълнител сумата от
17 342 лева, представляваща стойността на дела на съпруга-недлъжник и на
26.11.2020г. съдебният изпълнител Трифон Димитров по изп. дело №
408/2020г. е издал Постановление за възлагане на 1/12 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 58356.502.84, находящ се в гр. Приморско на Н. Я. Г.,
като изрично е отбелязъл, че след възлагането съпругът-недлъжник, става
собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
По наведените в жалбата възражения, настоящата инстанция
намира следното:
Безспорно е, че страните в изпълнителното производство са
7
взискателя и длъжникът, които са посочени в изпълнителния лист. На
основание чл. 429, ал. 3 от ГПК трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека
е длъжник, когато принудителното изпълнение е насочено върху вещта,
предмет на залога или ипотеката и именно поради тази причина съпругата на
К. Г. дължи изпълнение на неговото задължение спрямо „Банка ДСК“ АД до
размера на ипотекираното имущество по изпълнително дело № 893/2017г. по
описа на ЧСИ Станимира Николова. Нещо повече – от събраните по делото
доказателства се установява, че самата Н. Г. се е задължила по сключения
Договор за кредит от 21.03.2006г. за връщане на предоставената заем сума.
Изрично нормите на чл. 490 от ГПК и чл. 185 от ЗЗД посочват
лицата, които нямат право да участват в публичната продан. Сред тях е
длъжникът. Безспорно е и обстоятелството, че в производството по
изпълнително дело № 404/20г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров
(образувано по искане на взискателя – „Мепс“ ЕООД, длъжник е само
съпругът К. Г. Г., а съпругата му – Н. Я. Г. има качеството на съпруга-
недлъжник. Присъединяването на „Банка ДСК“ АД по това изпълнително
дело, не води до включване в него на съпругата като длъжник, т.к. съобразно
разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от ГПК, в производството могат да се
присъединят кредитори на същия длъжник. Ето защо чрез присъединяване не
могат да се променят длъжниците по делото, а само се включват нови
взискатели на първоначалния длъжник.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че в
производството по изпълнително дело № 404/20г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров, по което длъжник е К. Г. Г., ответната страна – Н. Я. Г. има
качеството на съпруга – недлъжник, с произтичащите от това права, в т.ч. и
правото по чл. 505 от ГПК да изкупи частта на съпруга – длъжник и така да
осуети публичната продан. При това положение, съдът намира, че не е налице
нарушение на нормата на чл. 490 от ГПК по изпълнително дело № 404/20г. по
описа на ЧСИ Димитров относно имащите право да участват в публичната
продан лица.
По отношение на възражението във въззивната жалба, че
неправилно в обжалваното решение е прието, че обявената за купувач на
имота на основание чл. 505, ал. 1 от ГПК съпруга Н. Г. е внесла
равностойността на дела на съпруга-недлъжник, настоящата инстанция
8
намира следното:
На основание чл. 485 от ГПК, съдебният изпълнител определя
стойността на имота, предмет на принудително изпълнение. За целта – се
извършва оценка на имота, като при наличие на повече от една оценка,
стойността се определя като средно аритметична на оценките. На основание
чл. 485, ал. 4 от ГПК, началната цена на имота, от която започва наддаването
е 80% от стойността на имота. Следователно понятията „оценка“, „стойност“
и „цена“ не са тъждествени – стойността е функция на оценката, а цената –
функция на стойността. Цената не е равна на стойността, а е 80% от нея.
Разпоредбата на чл. 505 от ГПК изрично постановява, че за да осуети
проданта, съпругът – недлъжник следва да внесе равностойността на дела на
съпруга – длъжник, според определената цена за проданта. Предвид казаното
по-горе, следва да се направи извод, че съпругът – недлъжник следва да внесе
сума, равна не на стойността на имота или оценката, а на цената, определена
за проданта, а последната е 80% от оценката. В настоящия случай това е
сторено. В този смисъл, не е налице нарушение на нормата на чл. 496, ал. 3
във връзка с чл. 505 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас намира, че
предявените претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че по
същество въззивната жалба е оставена без уважение, следва да бъде уважено
искането на ответните страни и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция – на Н. Я. Г. – сума в размер на 700 лева
– разноски за процесуален представител – адвокат Н. съобразно представения
Договор да правна услуга (лист 22 от въззивното производство) и на
ответното дружество по въззивната жалба – „Мепс“ ЕООД – сума в размер на
700 лева - разноски за процесуален представител – адвокат С. съобразно
представения Договор да правна услуга (лист 27 от въззивното производство).
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15 от 15.03.2022г., постановено по
гр. дело № 161/2021г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, със
съдебен адрес – гр. София, бул. Витоша“ № 15, ет. 2 да заплати на Н. Я. Г.,
ЕГН ********** от *** сума в размер на 700 (седемстотин) лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, със
съдебен адрес – гр. София, бул. Витоша“ № 15, ет. 2 да заплати на „Мепс“
ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Ивайло“ № 70, ет. 4, ап. 16, представлявано от Налсен Ланда
Матс Армандо – гражданин на Венецуела сума в размер на 700 (седемстотин)
лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10