Решение по дело №31/2012 на Окръжен съд - Пазарджик

Р        Е       Ш       Е        Н        И         Е        №  86                             

                                  гр.Пазарджик    24.02.2012г.

                                         в името на народа

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия втори въззивен състав в открито заседание на  двадесет и шести януари   през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Ненчев 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:Борислав Илиев

                                                                                   Мариана Димитрова

при секретаря Г.М., като се запозна с докладваното от окръжния съдия Б. Илиев в.гр.д.№31 по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2012г., и за да се произнесе взе в предвид следното:

    Производството е по реда на  чл.258 и сл.от ГПК.                                                   С решение №801  от 30.09.2011г. постановено по гр.д.№518/11г. по описа на РС Пазарджик е прието  за установено, че ответникът П. С.К. ***  дължи на ищеца Е. Д.Г. ***, сумата 6234 лв.главница и договорна неустойка за забава в размер 300 лв. и разноски за ДТ в размер 131 лв. – задължение по договор за заем от 20.11.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2825 от 25.10.2010 г. по ч.гр. дело № 4255/2010г. на РС Паз-к, като е отхвърлен иска в частта за законната лихва върху главницата,считано от 02.02.2010 г. до изплащането на вземането.Осъден е  П. С.К. да заплати на Е. Д.Г.  сумата131 лв., представляваща разноски по настоящото дело.                                                                                                   Така постановеното решение се обжалва в срок с въззивна жалба от Е. Д.Г.  в  частта в която е  отхвърлен иска  за законната лихва върху главницата,считано от 02.02.2010 г. до изплащането на вземането с оплаквания за  неправилност и незаконосъобразност по съображения изложени в жалбата. Моли да се отмени решението на първоинстнанционния съд в  обжалваната част и се постанови друго с което се уважи предявения иск по чл.8 ЗЗД.  Не сочи доказателства.                                                                  В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор  от противната страна.Не сочи доказателства.

    Окръжният  съд в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,при проверка на валидността,допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно изложеното в жалбата намира  обжалваното решение за допустимо.

   Производството пред първоинстанционния съд  е образувано по  искова  молба на      Е. Д.Г. *** в която   се твърди, че ищецът е сключил с ответника П. С.К. договор за заем с нотариално заверени подписи, като получаването на сумата от ответника било удостоверено със собственоръчна разписка върху договора. Ищецът подал заявление на осн. чл. 417, т. 3 от ГПК срещу ответника,но след възражение и поради пропуск да представи доказателства за предявения иск заповедта за изпълнение била обезсилена, а исковото производство –прекратено поради нередовност на исковата молба,като прекратено било и образуваното изпълнително дело. Било подадено ново заявление и издадена заповед, срещу която ответникът отново възразил.Иска се да бъде установено задължение по договора за заем в размер 6234 лв. главница, 300 лв. неустойка за забава, мораторна лихва за периода от 02.02.2010 г. до погасяването на цялото задължение, както е присъдена със заповедта за изпълнение, и разноски в размер 262 лв.                                                                                                            С отговора ответникът оспорва дължимостта на сумата,като твърди, че има заемни правоотношения не с физическото лице Е.Г.,а с „Коник“ООД, чийто управител е Г.. Ответникът не можел да върне получения заем в срок и постигнал съгласие с Г. за продължаване на срока чрез сключване на нов писмен договор с нотариално заверени подписи. Проектът за договор бил изготвен от заемодателя и ответникът не бил запознат с текста му, а и имал доверие на Г., когото познавал отдавна. Така едва в кантората на нотариуса ответникът научил, че заемодател по новия договор е Е.Г., а не дружеството, както и че е посочен срок за връщане на сумата в края на м. декември 2009 г., а не според първоначалната уговорка – в края на март2010 г.За да не изпада в неудобно положение пред нотариуса, когото също познавал, К. положил подпис под вече съставения договор, а пред кантората Г. му обяснил, че договорът му е необходим, за да му послужи пред банка, помолил го да подпише разписка за получаването на сумата и му обещал устно да не търси връщане по-рано от март 2010 г. Сочи,че договорът е нищожен –поради  липса на основа­ние, тъй като сума по него не е предавана;поради противоречие със закона, тъй като заемодателят физическо лице е нарушил реда за предоставяне на финансови услуги; липсва съгласие. Освен това договорът е унищожаем поради грешка или измама.В отговора се твърди още, че ответникът е платил задължението си към „Коник” ООД и това е станало след прекратяването на предходно заведеното исково производство и си получил обратно издадения за задължението запис на заповед.                                                          Въззивния съд като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното :                                                                                          По делото се установява, че на 20.11.2009 г. страните са сключили договор за заем с нотариално заверени подписи, с който било уговорено ищецът да предостави на ответника сумата 6234 лв., които ответникът да върне в срок до 31.12.2009 г. Уговорено било, че „при забава на заемателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 300 лв.”. В отделна разписка върху същия договор било удостоверено, със същата дата, че сумата е получена.На 19.10.2010 г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, след обезсилването на предходно издадена друга заповед. Ответникът подал възражение и ищецът  е предявил настоящия иск.По делото не се събраха доказателства за твърденията на ответника, направени с отговора. Не се установи, включително, задължението по договора за заем да е същото задължение, за което е бил издаден запис на заповед за 2 570 евро в полза на „Коник” ООД, представлявано от ищеца – още повече, че както сумата, така и една от страните са различни. По делото е допусната и изслушана ССЧЕ от заключението на която се установява, че ищецът Г. е декларирал доход за 2009 г. в размер 4847,40лв., представляващ разлика между покупната и продажната цена на негово имущество, продадено през тази година. От този факт не следва, че ищецът не е имал средства и следователно не е могъл да предостави в заем сумата. Освен че е разполагал с цялата сума от продажбата, а не само с облагаемата разлика, той би могъл да разполага с други средства, спестени през предходни години, получени от други източници или дори недекларирани доходи.  В случая издадената от ответника разписка е доказателство в негова вреда за получаването на сумата и удостовереният в разписката факт не се опроверга.                    При така установените  фактически обстоятелства,съдът намира следното от правна страна.                                                                                                   От събраните по делото доказателства се установи,че страните са постигнали писмено съгласие за сключване на договор за заем в р-р на сумата от 6234 лв. ,която  сумата е била предадена на ответника,като е възникнало задъл­жение на ответника за връщане на получената от него сума. Уговорен е срок за изпълнение на задължението, който е изтекъл на 31.12.2009 г.,на която дата ответникът дължи връщане на сумата и е в забава, без да е необходима покана. Същият не е изпълнил задълже­нието си, което означава, че искът е основателен.    Първоинстанционния съд е приел,че се дължи уговорената от страните неустойка за забава в р-р на 300лв.,но не и законна лихва за забава,тъй като страните са се възползвали да уговорят друг размер на обезщетение  за забава,който би следвало да изключва диспозитивно уредения от закона , а не да се кумулира с него . Въззивния съд  споделя  изводите на първоинстанционния съд като правилни поради обстоятелството,че освен договорената неустойка за забава в р-р на 300лв. ,длъжниикът не може да се санкционира два пъти за едно и също нещо т.е не следва отделно от това да се дължи и законна лихва за забава,тъй като договарящите се са се възползвали от правото да уговорят друг размер  на обезщетението за забава,който  изключва диспозитивно уредения от закона и не следва се кумулира с него за едно и също неизпълнение на договорно задължение. Без значение е, че размерът на уговорената неустойка, за разлика от законната лихва, е твърд и не се увеличава според продължителността на забавата, щом страните са постигнали такова съгласие. Т.е договорът не ограничава периода на забава, за който се дължи един и същ размер на неустойка..                                                                              Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до  същите правни изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт ,съобразен с материалния закон, който следва да бъде потвърден. 

     Водим от горното  Пазарджишкия окръжен съд

          Р                      Е                      Ш                      И                        :

      ПОТВЪРЖДАВА Решение №801 постановено на 30.09.2011г. по гр.дело №518 по описа на Пазарджишки районен съд за 2011г. в обжалваната част-относно присъждане на законната лихва върху главницата,считано от 02.02.2010 г. до изплащането на вземането .  

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                          Членове: 1.                      2