РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502229 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба на Р. С. И., ищец пред
първата съдебна инстанция, срещу решение № 2856 от 10.05.2025 г. на СГС,
ГО, І-29 състав, постановено по гр.д.№ 1959 по описа за 2024 г., в частта в
която е отхвърлен, предявеният от ищцата срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, иск
по чл.432,ал.1 КЗ, за разликата над присъдената сума от 15 хиляди лева до
пълния предявен размер от 30 хиляди лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговоря на
критериите на чл.52 ЗЗД, както и на търпените от ищцата болки и страдания.
Решението не било съобразено със заключението на вещото лице д-р К.,
изготвил приетата по делото съдебно-медицинска експертиза относно
1
сериозността на претърпяната от ищцата фрактура на дясната раменна кост в
горната й част. При определянето на обезщетението съдът не се бил съобразил
с продължителния възстановителен период, както и с наличието на трайни по
характер негативни последици за здравния статус на ищцата – загуба на обем
на движение на дясната раменна става.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата
да бъде уважена в пълния претендиран размер като обезщетението се присъди
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до пълното й изплащане.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция- „ОЗК-Застраховане“ АД, в който отговор се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията по
чл.432, ал.1 КЗ. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата
нарушения при постановяване на обжалваното решение. Търпените
неимуществени вреди били надлежно овъзмездени. Сочи, че
съприкосновението между увреденото лице и застрахования при ответника,
било леко, в областта на десния крак на ищцата. Този контакт бил с нисък
интензитет. Аргументира се с отразеното в заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Получената фрактура на дясната раменна кост била
вследствие на вторичен контакт между субектите – след като пострадалото
лице се било подпряло на предната част на автомобила. Счита, че причина за
увреждането е възрастта на въззивницата – 73 г., теглото й и съпътстващите
заболявания. Позовава се на свидетелските показания. Следвало да се отчете
оказаната помощ от водача на МПС, застрахован при ответника. Сочи, че от
заключението на СМЕ се било установило, че периодът на болки и страдания е
по-нисък от твърдения. При това положение размерът на обезщетението
правилно бил определен. Налице било допринасяне от страна на ищцата във
връзка с функционалният дефицит в раменната става, респ. удълженото и
непълно възстановяване. Причина за това било неглижирането и
непровеждането на рехабилитация от страна на ищцата. Това се
потвърждавало и от заключението на СМЕ. От последното се установявало и,
че макар и с дефицит, въззивницата може да задоволява ежедневните си
нужди. Претендират се разноски.
2
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивницата на
27.05.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.05.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
С обжалваното решение се: ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК *********, да заплати на Р. С. И., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 000.00 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, и сумата от 115.00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за закупени
медикаменти, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност" № BG/23/122003402051, във връзка с реализирано
на 08.10.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София по вина на К. П.
В., водач на лек автомобил с марка "СААБ", модел "93 Аеро" с рег. №
********, ведно със законната лихва върху сумата от 30.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния им предявен размер.
В частта, в която с първоинстанционното решение е била уважена
претенцията по чл.432, ал.1 КЗ относно неимуществените вреди за сумата
от 15 хиляди лева, както и за имуществените вреди, не е налице въззивна
жалба; решението е влязло в сила.
3
Спорно по делото е дали присъденото от СГС обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за
овъзмездяване на търпените от ищцата болки и странания вследствие на
процесното ПТП, състояло се на 08.10.2023 г.
За да постанови решение в обжалвания смисъл относно механизма на
ПТП, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установило, че на 08.10.2023 г., около 10.50 часа в
гр. София, на бул. ''Витоша'' в посока на движение от ул. ''Шандор Петъофи''
към бул. ''Ген. Скобелев'', при управление на лек автомобил с марка,, Сааб",
модел,,93 Аеро'' с рег. № ********, К. П. В. е нарушил правилата за движение
по пътищата и виновно реализира ПТП, в следствие на което била пострадала
ищцата, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с
марка,, Сааб", модел,,93 Аеро" с рег. № ******** е била обезпечена от
ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" валидна към момента на настъпване на
процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на К. П. В.,
ищцата претърпяла неимуществени вреди. За неоснователно е прието
направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия. От
представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 08.10.2023 г.) и заключението на авто-техническата
експертиза се установявало, че водача на лекият автомобил с марка "Сааб",
модел,,93 Аеро" с рег. № ******** наближавал пешеходната пътека, когато
върху неговото платно за движение по пешеходната пътека навлиза движейки
се с бавен или със спокоен ход пешеходката Р. С. И. на 73 г., а мястото на
настъпване на първоначалния контакт между лек автомобил с марка "Сааб",
модел,,93 Аеро" с рег. № ******** и ищцата било върху лявата пътна лента на
платното за движение на бул. "Витоша" от бул. "Пенчо Славейков" към бул.
"Патриарх Евтимий" върху пешеходната пътека. Водачът на лекия автомобил
не намалил скоростта си и не спрял за да пропусне пешеходеца. Вследствие на
удара пешеходецът паднал върху платното за движение. Преди настъпването
на удара водачът на лекият автомобил с марка "Сааб" бил имал възможност да
забележи пострадалия пешеходец от момента на стъпването му върху
платното за движение до момента на удара. Пешеходецът от своя страна също
бил имал възможност да прецени, че процесният автомобил няма да спре и да
го пропусне, когато автомобилът се намирал от дясната му страна. От този
4
момент до момента на удара, автомобилът, движещ се с около 10 км/ч, бил
изминал разстоянието за по-малко от една 1 сек., за което време пострадалият
не бил могъл да реагира с прекратяване на пресичането. В настоящия случай
пешеходецът бил предприел пресичане на платното за движение на
функционираща и обозначена пешеходна пътека. Съдът е приел, че
пострадалият не е бил длъжен да съобразява поведението си, изхождайки от
предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да го пропусне
при пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно
разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на
пешеходна пътека сигнализирала за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не било непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът имал задължение да намали
скоростта или да спре. То възниквало при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на
своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресичал
със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването
на това право, за разлика от преминаването на необозначено място, като това
право се упражнявало при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. По
делото не се установило пешеходецът да е пресичал в нарушение на
посочените разпоредби. По изложените съображения възражението за
съпричиняване било неоснователно.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, СГС е
посочил, че същото следва да бъде съобразено с претърпените от ищцата
травматични увреждания. От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ се изяснявал правнорелевантният факт, че характера на
получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност му били
причинили болки и страдания, като медикобиологичният характер на
увреждането било трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
за срок по - дълъг от 30 дни, в конктретния случай за около 3 месеца, а
непосредствено след ПТП при ищцата било проведено консервативно лечение
на увреждането, изразяващо се в поставяне на имобилизация - ортеза за рамо.
Вещото лице било посочило и, че избора на консервативно лечение при
ищцата не е белег за по-ниска степен на увреда, а е резултат от комбинация на
фактори като възраст на ищцата (73 г.) и придружаващи заболявания -
сърдечна недостатъчност, диабет и най-вече прекарана мозъчна операция по
5
повод отстраняване на доброкачествен тумор. Медицинските критерии за
пълно възстановяване от конкретната фрактура при навременно адекватно
лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата дори при
провеждане на консервативно лечение бил около 4 месеца - 1.5 месеца
имобилизация и 2.5 месеца постепенна и непрекъсната рехабилитация.
При определяне размера на обезщетението било необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност
на ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, претърпяните болки през възстановителния период,
вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното му
състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения
лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност".
При тези си мотиви съдът е приел, че заместващото обезщетение на
ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 15 000.00 лв. Затова и предявеният иск
бил основателен и доказан до сумата от 15 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
доказателства приема следното:
Спорно пред въззивната инстанция е дали определеният от
първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди съответства на търпените от ищцата болки и страдания вледствие на
процесното ПТП, респ. на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд
досежно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на
настоящия съдебен акт.
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
6
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
първата съдебна инстанция/съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена
от вещото лице д-р К. се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила фрактура на дясната раменна кост в горната си част,
При представянето на актуална ренгенова снимка, е уточнено, че се касае за
висока субкапитална фрактура /непосредствено под главата на раменната
кост/. Посочената фрактура е тежко увреждане на втората по големина и
здравина кост в човешкия скелет, а именно - раменната кост, особено за
възрастни хора, засягащо пряко функцията на най-подвижната става -
раменната. Като медико-биологична характеристика това увреждане
реализира критерия трайно затруднения на движенията на десен горен
крайник за срок по - дълъг от 30 дни, в конктретния случай за около 3 месеца.
След проведените консултации, апаратни и лабораторни изследвания е било
решено да не се провежда оперативно лечение, а единствено мануално
наместване на фрактурата под упойка и задържането на това положение с
имобилизация, като в случая веднага е била поставена купената от ищцата
ортеза за рамо, без да е отбелязан срок за носене на същата. До наместване на
7
фрактурата и поставяне на имобилизацията на рамото в лечебното заведение,
болката е била с висок интензитет, след което постепенно е намалявала до
затихване при зарастването на фрактурата към края на третия месец.
Посочените увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
Вещото лице е посочило, че избора на консервативно лечение при ищцата не е
белег за по-ниска степен на увреда, а е резултат от комбинация на фактори
като възраст на ищцата /73 г./ и придружаващи заболявания - сърдечна
недостатъчност, диабет и най-вече прекарана мозъчна операция по повод
отстраняване на доброкачествен тумор. Медицинските критерии за пълно
възстановяване от конкретната фрактура при навременно адекватно лечение и
липса на усложнения за възрастовата група на ищцата дори при провеждане
на консервативно лечение е около 4 месеца - 1.5 месеца имобилизация и 2.5
месеца постепенна и непрекъсната рехабилитация. При извършен личен
преглед на ищцата вещото лице е установило функционален дефицит в
активните движения на дясната раменна става, както за крайната екстензия на
същата, така и за крайната абдукция, които показват неглижиране на
рехабилитацията- виж л.72 от първоинстанционното производство, отговор на
въпрос № 5 от експертизата. Целенасочеността за оздравяване и
самодисциплина на пациента са от решаващо значение за крайния
благоприятен резултат особено при травматични увреждания като
процесното. Видно от представената с исковата молба епикриза, л.9 от
първоинстанционното производство, изрично е предписано: да спазва
следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма в
оздравителния период. Вещото лице сочи, че ако ищцата не вземе мерки по
провеждането на продължителна и упорита рехабилитация, то описаните
дефицити на движенията на рамото ще останат трайни и ще се влошат с
времето. От друга страна, вещото лице сочи, че така описаните дефицити в
активните движения на дясното рамо на ищцата не са особена пречка в
ежедневната дейност, стига да няма претоварване.
От показанията на свидетелката С. М., разпитана на страната на ищцата
/нейна дъщеря/ се установява, че след горепосоченото ПТП ищцата била
много изплашена, изпитвала силни болки в рамото и десния крак, поради
което пиела обезболяващи. Ищцата носила шина общо 40 дни, през който
период не могла да се обслужва сама и имала нужда от помощта на близките
си. Свидетелката се преместила да живее при майка си, за да я подпомага при
8
обслужването през тези 40 дни. Болката продължила около 30 дни. След като
шината била махната ищцата първоначално имала ограничения в обема на
движение. Свидетелства, че след инцидента ищцата се притеснявала да излиза
сама и се страхувала от нов инцидент.
Изнесеното от свидетелката, че ищцата е била подложена на
рехабилитация се се потвърждава от заключението на вещото лице по СМЕ.
Заключението не е оспорено от страните поради което съдът дава вяра именно
на него; същото е компетентно изготвено.
При така събраните доказателства въззивната инстанция приема, че
доказана увреда вследствие на ПТП е само фрактурата на раменната става; по
отношение увреда на крака /за каквато говори свидетелката М./ липсва
медицинска документация, респ. такава да е установена от заключението на
СМЕ.
Действително, периода на възстановяване от травматичното увреждане
на раменната става е продължило по-дълго от обичайното за пациент в тази
възрастова граница, но както сочи вещото лице това е по причина
неглижиране на рехабилитацията. Последното не може да бъде вменено във
вина на деликвента, респ. на неговия застраховател.
При така изложените мотиви настоящата инстанция приема, че
присъденото от първата съдебна инстанция обезщетение в размер на 15 000
лв. отговаря на кретириите за справедливост по чл.52 ЗЗД- същото е
съобразено с травматичното увреждане, установено като последица от
процесния деликт, психическите и емоционални изживявания на увредения,
възрастта на ищцата /73 г./, както и периода на възстановяване. Обезщетение в
размер на 15 000 лв. отговаря на икономическите условия в страната, както и
на присъжданите от съдебната практика обезщетение за сходни травматични
увреждания.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
/относно лихвата – въззивната жалба не съдържа конкретни доводи
поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не излага мотиви/.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
9
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
На въззиваемия разноски се следват; такива се претендират в размер на
2160 лв. с ДДС.
По възражението по чл. 78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно като се имат предвид извършените пред
настоящата инстанция процесуални действия, както и липсата на фактическа
и правна сложност на спора. Следва да бъде определено адв.възнаграждение
съобразно положения труд или такова в размер на 1200 лв. с ДДС.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2856 от 10.05.2025 г. на СГС, ГО, І-29 състав,
постановено по гр.д.№ 1959 по описа за 2024 г., в частта в която е
отхвърлен, предявеният от Р. С. И., ЕГН **********, срещу „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск по чл.432,ал.1 КЗ, за разликата над
присъдената сума от 15 хиляди лева до пълния предявен размер от 30
хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди дължими
по силата на застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност"
№ BG/23/122003402051, във връзка с реализирано на 08.10.2023 г.
пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на К. П. В., водач на лек
автомобил с марка "СААБ", модел "93 Аеро" с рег. № ********, ведно със
законната лихва върху сумата от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за разноските, като правилно.
ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.
„Алабин“ № 36, ет.2- адв. Я. Д., да заплати на ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Света София" № 7, ет. 5, съдебен адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 42, ет.3,
10
ап.5 – адв. Т., сумата от 1200 лв. с ДДС - разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11