О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
27.05.2022 г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
27.05. |
Година |
2022 г. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
164 |
По
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба на пълномощника на И.М.Б. от ***, против Решение №
2153-08-172/08.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отменено Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали, оставено е без разглеждане заявлението му с вх. №
2113-08-1719/05.11.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и е прекратено административното производство по същото.
Счита
решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и неговата
цел, както и поради необоснованост.
Въвежда
доводи, че три пъти е подавал заявлениe за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО, като на три пъти, с разпореждания на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, му било отказано
отпускането на заявената пенсия с мотив, че нямал необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по посочената
разпоредба. От негова страна било обжалвано единствено последното издадено
разпореждане за отказ за отпускане на пенсия, а именно Разпореждане №
2113-08-1719#7/14.02.2022 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, като по повод това обжалване било поставено и
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което обаче
директора на ТП на НОИ – Кърджали изрично отказал да разгледа жалбата по
същество.
Оспорва
изводите на административния орган в оспореното решение, с които е прието, че
въпросът относно правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО бил решен с влезли в сила административни актове със същия предмет
и страни. В този смисъл излага съображения, че влезлите в сила разпореждания №
2140-08-180/15.04.2020 г. и Разпореждане № Ц2113-08-1322#4/30.11.2020 г., с които му било отказано пенсия за осигурителен
стаж и възраст, не били предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на бил разрешен със сила на присъдено нещо. Сочи, че тези
разпореждания не съставлявали пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК
за ново упражняване на правото на пенсия, тъй като правоотношението по
упражняване и реализиране на това право не било приключило, а правото му подаде
ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Решение
№2153-08-172/08.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, след което да
върне преписката на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по
същество на жалбата му срещу Разпореждане №2113-08-1719#7/14.02.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, не
взема становище по жалбата.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
25.02.2020 г. И.М.Б., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление
за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. №
2113-08-165 – л. 13/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С
Разпореждане № 2140-08-180/15.04.2020 г., издадено от
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали /л.
48/, на И.М.Б. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на
жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 04 г. 02 м. 04 дни – II категория; 12 г. 06 м. 18 дни – III категория. Приет е за установен общ осигурителен стаж
без превръщане в размер на 16 г. 08 м. и 22 дни, от който действителен осигурителен стаж от 14
г. 06 м. 21 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за
2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години
и 04 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години
действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде
отказана. Разпореждането е връчено лично на лицето на 18.09.2020 г. /известие за доставяне – л. 49/ и няма
данни да е оспорвано по административен ред, респ. същото е влязло в законна
сила.
Впоследствие,
на 18.09.2020 г. И.М.Б. е подал ново заявление за отпускане пенсия /вх. № Ц2113-08-1322 – л. 50/, с което
отново поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По
повод горното заявление, с Разпореждане № Ц2113-08-1322#4/30.11.2020 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали /л.62/, предвид зачетения на
И.М.Б. общ осигурителен стаж, без превръщане, в размер на 16 г. 08 м. и 22 дни,
от който действителен осигурителен стаж от 14 г. 06 м. 21 дни, отново е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради
това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж,
изискуеми съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е връчено лично на
адресата му на 20.11.2021 г. /известие за
доставяне – л.63/ и няма данни да е оспорено пред горестоящия
административен орган.
На
09.11.2021 г. И.М.Б. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали заявление с вх. №
2113-08-1719/09.11.2021 г. /л. 67/.
С
Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали /л. 93/, на жалбоподателя
отново е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на лицето е
зачетен общ осигурителен стаж, без превръщане, в размер на 16 г. 08 м. и 22
дни, от който действителен осигурителен стаж от 14 г. 06 м. 21 дни. И този
отказ е обоснован с мотиви, че лицата, които за 2021 г. нямат изискуемия
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 08 месеца за
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68,
ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен
осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана.
Жалбоподателят
е обжалвал така постановеното разпорежда в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-08-172/08.04.2022 г. /л. 7/, издадено от директора на ТП на
НОИ – Кърджали, е отменено Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г., оставено е без разглеждане заявлението на
жалбоподателя с вх. № 2113-08-1719/05.11.2021 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство по
същото. На практика, с цитираното решение, директора на ТП на НОИ - Кърджали
имплицитно е отказал да разгледа по същество жалбата на И.Б. против
горепосоченото разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В акта са изложени доводи, че Разпореждане № 2140-08-180/15.04.2020
г. и Разпореждане № Ц2113-08-1322#4/ 30.11.2020 г., с които е отказано отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, по повод подадените от И. И., съответно на
25.02.2020 г. и на 18.09.2020 г., заявления за отпускане на пенсия, са влезли в
сила, поради което въпросът, дали лицето има право на лична пенсия по чл. 68,
ал. 3 от КСО, е решен. Посочено е, че ново заявление за отпускане на пенсия е
депозирано на 05.11.2021 г., но тъй като към същото не били представени нови доказателства
за осигурителен стаж, е прието, че то представлява искане с предмет и страни,
по което вече има влезли в сила административни актове. Поради изложените
съображения е направен извод, че подаденото заявление от 05.11.2021 г. е
недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, като в този случай,
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали не е следвало да издава разпореждане по
същество, в случая отказ за отпускане на пенсия (разпореждане №2113-08-1719#7/14.02.2022 г.), а следвало да прекрати образуваното
административно производство, поради наличие на процесуални пречки за
повторното му разглеждане.
Решението
на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото съдебно
производство, е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 20.04.2022 г. /известие за доставяне – л. 10./. Жалбата срещу административния акт е подадена до
съда чрез административния орган на 21.04.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО
писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно
производствените правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който на
практика е отказано разглеждане по същество на подадената от лицето жалба
против Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022
г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде
отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните
съображения:
В
конкретния случай, видно от съдържанието на оспореното решението, имплицитно
съдържащия се в него отказ на директора на ТП на НОИ – Кърджали да разгледа по
същество подадената пред него жалба срещу разпореждане за отказ за отпускане на
пенсия, постановено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е мотивирано с
това, че долустоящия административен орган е бил
сезиран с недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК искане за
отпускане на пенсия, по което образуваното административно производство е
следвало да бъде прекратено, а не да бъде издаван индивидуален административен
акт по същество, респ. разпореждане, с което се отрича или се признава право на
заявената пенсия.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Настоящия
състав на съда намира, че в случая не е налице твърдяната от директора на ТП на
НОИ – Кърджали абсолютно процесуална пречка за постановяване на процесното Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г. за отказ за отпускане на пенсия,
издадено по повод подадено от лицето заявление с вх. № 2113-08-1719/05.11.2021
г., а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В този смисъл всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране
на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случая, с влезлите в сила Разпореждане 2140-08-180/15.04.2020 г. и
Разпореждане № Ц2113-08-1322#4/ 30.11.2020г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали се отказва отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признават права, а напротив отказват
се, поради което следва да се приеме, че административното правоотношението по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото
на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
Предвид
горното съдът счита, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този
смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение –
Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г. и др.
На
следващо място, съдът намира за изцяло неправилни и несъответни на наличните в
административната преписката доказателства, изводите на административния орган,
че последното подадено от лицето заявление за отпускане на пенсия (това от
05.11.2021 г.) е идентично с предходното такова, поради липса на нови факти и
обстоятелства за правото на пенсия. Видно от съдържащи се в административната
преписка заявления за отпускане на пенсия, от предпоследното искане за
отпускане на пенсия (18.09.2020 г.) до последно такова (05.11.2021 г.), са
изтекли повече от 12 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице
ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една
страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и
различни материалниправни предпоставки за правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 и 2021 г., то при всички случаи са
налице нови обстоятелства, по които административния орган следва да извърши
преценка относно правото на пенсия. Пак в този смисъл, в релевантното
разпореждане, отменено от директора на ТП на НОИ – Кърджали като постановено по
недопустимо искане, изрично е посочено, че не е зачетен за осигурителен стаж и
осигурителен доход на жалбоподателя, периода от 01.06.2021 г. до 06.06.2021 г. при осигурителя „***“ ООД и периода от
04.06.2021 г. до 01.11.2021 г. при осигурителя „***“ ООД. Предвид тези
обстоятелства и с оглед на факта, че последното заявление за отпускане на
пенсия е подадено след изтичане на повече от една година от предходното такова,
очевидно е, че в периода от 18.09.2020 г. до 05.11.2021 г., т.е. в периода
между двете коментирани заявления, по отношение на лицето са били налице нови
данни за положен трудов стаж. Наличието на нови данни, свързани с възрастта и
осигурителния стаж на заявителя, налагат административния орган да извърши по
същество преценка за правото на пенсия, респ. да се произнесе с разпореждане,
което признава или отрича заявената пенсия, както в случая правилно е сторил и
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, произнасяйки се с Разпореждане
№2113-08-1719#7/14.02.2022 г.
Горното
по категоричен начин опровергава направените в оспореното решение изводи за
идентичност на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия от
05.11.2021 г. с предходното такова от 18.09.2020 г.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че изводите на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, че пенсионния орган в ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл
по недопустимо искане по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, са
незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон.
С
оглед горното, следва да бъде постановено определение, с което оспореното
Решение № 2153-08-172/18.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали, оставено е без разглеждане, като недопустимо, подаденото от И. И.
заявлението за отпускане на пенсия с вх. № 2113-08-1719/05.11.2021 г. и е
прекратено административното производство по същото, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – директора на ТП на НОИ -
Кърджали за произнасяне по същество по подадената от И.М. И. жалба против
Разпореждане № 2113-08-1719#7 / 14.02.2022 г.
за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на И.М.
И. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 350 лв.,
произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита
и съдействие № **/*** г./л. 5, стр. 2/. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от И. И.
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е съответно на размера, предвиден
в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размера на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/20219 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-172/18.04.2022 г., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отменено Разпореждане №
2113-08-1719#7/14.02.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, оставено е без разглеждане,
като недопустимо, заявлението на И. И. за отпускане на пенсия с вх. №
2113-08-1719/05.11.2021 г. и е прекратено административното производство по
същото.
ИЗПРАЩА административната преписка на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, за разглеждане по същество на подадената от И. И. И. жалба против
Разпореждане № 2113-08-1719#7/14.02.2022 г.
за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на И.М. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 350 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство..
Председател: