Решение по адм. дело №1842/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба (вкл. уточнение към нея вх. № 12294/29.10.2025г.), подадена от И. П. Р. от гр.Бургас, ул.“Захари Зограф“ № 89, против Областна дирекция на МВР гр. Бургас, с която, по реда на чл.203, ал.1 от АПК и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се иска заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., за периода от 07.01.2025г. до 27.02.2025г,. настъпили в резултат на издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/08.01.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР Бургас, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е била прекратена регистрацията на ППС – л.а "Фиат Браво" с рег. № А 4319 КН, за срок от осем месеца, считано от 07.01.2025г., както и законна лихва, считано от 17.02.2025г. – дата на издаване на Заповед № 7693-6/17.02.2025г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която е отменена приложената принудителна административна мярка. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, както и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – Областна дирекция на МВР гр. Бургас не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор и допълнително становище, видно от които оспорва основателността на исковата молба, претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за частична основателност на исковата претенция и присъждане на обезщетение по справедливост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Установява се по делото, че на 07.01.2025г., в гр.Бургас, ищецът е управлявал собствения си лек автомобил "Фиат Браво" с рег.№ А 4319 КН, като при извършена проверка от контролни длъжностни лица на ОД на МВР - Бургас за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническото средство Dreger DrugTest 5000 е отчетен положителен резултат за амфетамин. На водача е съставен АУАН, както и му е издаден талон за медицинско изследване. За случая е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/08.01.2025г. от полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 8 месеца, считано от 07.01.2025г., отнети са свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели с № А4319 КН. Образувано е било ДП 434 ЗМ-19/2025г. по описа на 02 РУ – Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което впоследствие е прекратено, тъй като съгласно резултата от извършената химическа/токсикологична експертиза на кръвната проба, взета от водача И. Р., не е установено наличие на наркотични вещества. Поради прекратяване на наказателното производство автомобилът на ищеца е бил върнат на 07.02.2025г. от разследващия орган. На основание горните фактически данни впоследствие е издадена Заповед рег.№ 7693-6/17.02.2025г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.99, т.2 от АПК вр. с чл.53 от ЗМВР издадената ЗПАМ № 25-0769-000023/08.01.2025г. е отменена. По данни на ищеца, на 27.02.2025г. са му били върнати регистрационните табели и свидетелството за правоуправление.

По делото беше разпитана свидетелката А. С., която разказа, че ищецът бил съсипан от случая, тъй като не е имал възможност да изпълни поет ангажимент по откарване на близък човек за сърдечна операция в София, както и не е имал възможност да изпълнява дейности по извършваните от него услуги за поставяне на климатици.

Съгласно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и вредите причинени от него могат да бъдат обезщетени на основание посочената норма на ЗОДОВ.

По отношение на доказване на фактическите основания относно претендираните за обезщетяване неимуществени вреди съдът отбелязва следното:

Ищецът посочва, че вредите, чието обезщетяване претендира, са настъпили вследствие незаконосъобразни фактически действия на органите на ОД на МВР Бургас, изразяващи се в сваляне на регистрационните табели на автомобила му, както и са настъпили в резултат на издадената принудителна административна мярка. Действията по сваляне на регистрационните табели нямат характер на самостоятелни действия по смисъла на чл.250 от АПК, за да се преценява самостоятелно тяхната законосъобразност, а представляват част от производството по издаване и изпълнение на принудителната административна мярка, като отнемането на място цел постигане на преустановителен ефект. В този смисъл те не са предмет на самостоятелно изследване в производството по обезщетяване и претенцията следва да се разгледа само в контекста на другото посочено фактическо основание – отмяна на издадения административен акт.

Безспорно е, че издадената ЗПАМ № 25-0769-000023/08.01.2025г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, впоследствие е отменена от същия административен орган с издаването на Заповед рег.№ 7693-6/17.02.2025г. След като заповедта е отменена съдът не обсъжда доводите за нейната незаконосъобразност. В периода между отнемането на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС на 07.01.2025г. до тяхното връщане на 27.02.2025г. ищецът незаконосъобразно е бил лишен от правото на правоуправление на МПС, понесъл е натоварващи психически преживявания поради невъзможността да ползва автомобила си вкл. за изпълнение на поет ангажимент към трето лице. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между така претърпените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което исковата претенция е доказана по основание.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Търсеният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000лв., съдът счете за завишен. Като релевантни за обезщетението факти съдът взема предвид продължителността на периода на претърпяното неудобство и затруднение от личен характер, който е приблизително един месец и половина, не се установи особен интензитет на въздействието на мярката, отличаващ се от обичайно присъщото смущение и тревожност. При тези данни съдът счете за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди сума в размер на 500лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2025г., датата, на която е отменена процесната ЗПАМ № 25-0769-000023/ 08.01.2025г., съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2004г., съгласно което обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се присъжда ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, до окончателно изплащане на сумата. Над този размер исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно този изход на делото съразмерно следва да се присъдят разноските на страните. При материален интерес от 2000лв., уважена част на иска – 500лв. и разноски за ищеца от 510лв., за които съдът не констатира прекомерност, в негова полза следва да се присъдят 128лв. разноски. По отношение на ответника дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП, в минимален размер от 130лв., като при отхвърлена част на иска от 1500лв. следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 98лв.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, ІХ състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на И. П. Р. от гр.Бургас, ул.“Захари Зограф“ № 89, с [ЕГН], сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от 07.01.2025г. до 27.02.2025г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/08.01.2025г. издадена от полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да ЗАПЛАТИ на И. П. Р. от гр.Бургас, ул.“Захари Зограф“ № 89, с [ЕГН], сумата от 128лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА И. П. Р. от гр.Бургас, ул.“Захари Зограф“ № 89, с [ЕГН], да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, сумата от 98лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.