№ 515
гр. Дупница, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100848 по описа за 2025 година
Г. В. Й., ЕГН **********, е предявила срещу „Кредирект” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, иск с
правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Искането е за признаване за
установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № 957058 от
03.11.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски.
Г. В. Й. твърди, че на 03.11.2023 г. като заемополучател сключила с „Кредирект”
ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 957058, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1800 лева за срок от 18 месеца, с фиксиран
лихвен процент – 47 %, ГПР – 58, 41 %, като общодължимата сума била в размер на 2654, 58
лева. Съгласно чл.6, ал.1 от договора заемателят е следвало в срок от два дни от сключването
на договора да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или
поръчителство, отговарящи на определени изисквания; съгласно чл.18 при неизпълнение на
това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 3459, 42 лв., платима на вноски
съобразно погасителния план по договора.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение.
В постъпилия отговор се оспорва предявения иск и се твърди, че при сключването на
договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността на клаузата за
неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води до нищожност
на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е включена в
ГПР, като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР по
договора.
В срока по чл.131 ГПК „Кредирект” ЕООД е предявило срещу Г. В. Й. иск с правно
1
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл.55,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК.
В насрещната искова молба се сочи, че в изпълнение на задължението си по
сключения между страните договор за потребителски кредит № 957058 от 03.11.2023 г.
кредиторът е предоставил на длъжника сумата 1800 лв. на 03.11.2023 г.
Кредитополучателят заплатил общо сумата 1041 лв., след което преустановил
плащанията. Срокът за изпълнение е изтекъл на 05.05.2025 г. Неизплатените суми възлизат
общо на 6303, 15 лв., от които 1800 лв. – главница.
Направено е искане, при условие, че договор за потребителски кредит № 957058 от
03.11.2023 г. не бъде прогласен за изцяло недействителен, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 759 лв., представляваща част от неизплатено задължение за
главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба до окончателното плащане; при условия на евентуалност, в случай, че договор за
потребителски кредит № 957058 от 03.11.2023 г. бъде прогласен за недействителен, искането
е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 759 лв., представляваща
неизплатената част от чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит № 957058 от 03.11.2023 г., получаването от заемателя на сумата по
него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че неустойката
за непредоставено обезпечение съгласно чл.18 от договора не е включена при изчисляването
на ГПР по договора.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора, предоставеният кредит е в размер на 1800 лв., със
срок за погасяване 18 месеца, 18 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 2 654, 58
лв., годишен лихвен процент: 47 %, ГПР: 58, 41 %.
В чл.6, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне от длъжника на
обезпечение - банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени изисквания,
при неизпълнение на което в двудневен срок от сключването на договора в чл.18 е уговорена
неустойка в размер на 3 459, 42 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора,
съгласно погасителния план.
С насрещната искова молба е представено извлечение за извършените плащания по
процесния договор, от което се установява заплащането от длъжника общо на сумата 1041
лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът по първоначалния иск следва да докаже фактическите основания, водещи до
твърдяната от него нищожност на договора.
Основателен е доводът, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде
включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този
разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за
погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
2
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.11 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 58, 41 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на първоначалния иск, на разглеждане подлежи и предявения
при условия на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.23 от
ЗПК.
3
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По делото не е спорно получаването от длъжника на сумата по кредита в размер на
1800 лв. Предвид нищожността на договора за кредит, по делото е установено даването на
процесната сума на нищожно основание, т.е. при липса на основание. С предаването от
ищеца по насрещния иск на сумата 1 800 лв. ответникът е установил фактическа власт върху
престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до
обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно
основание за това. Не е спорно, че впоследствие ответникът по иска е заплатил на ищеца
общо сумата 1041 лв., т.е. размерът на неоснователното му обогатяване възлиза на 759 лв.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 759 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора „Кредирект” ЕООД следва да заплати на Г. В. Й. разноски по
делото за държавна такса /72 лв./ и адвокатско възнаграждение /основателно е възражението
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение – 660 лв.; предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание със
събиране само на писмени доказателства съдът определя дължимото възнаграждение в
размер на 400 лв./, т.е. общо в размер на 472 лв.
Г. В. Й. следва да заплати на „Кредирект” ЕООД разноски по делото за държавна
такса по насрещния иск /50 лв./ и платено адвокатско възнаграждение /480 лв. с ДДС/ общо в
размер на 530 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Г. В. Й., ЕГН **********, и
„Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит № 957058 от
03.11.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. Й., ЕГН **********, да заплати на „Кредирект” ЕООД, ЕИК
*********, сумата 759 лв. като получена без правно основание по недействителен договор
за потребителски кредит № 957058 от 03.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. В. Й., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 472 лв.
ОСЪЖДА Г. В. Й., ЕГН **********, да заплати на „Кредирект” ЕООД, ЕИК
*********, разноски по делото в размер на 530 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5