Решение по дело №25396/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14491
Дата: 25 юли 2025 г.
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20241110125396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14491
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110125396 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. Ц.
срещу А. Н. Н..
Ищецът твърди, че на 16.07.2019 г., около 05:40 ч. ответникът нанесъл силен удар
на ищеца в областта на устата, с което причинил на последния средна телесна повреда.
Вследствие на удара ищецът загубил десен централен резец, който бил намерен на
предната дясна седалка на колата, където седял ищецът, когато бил ударен от
ответника. Посочва, че след нападението посетил ИСУЛ и уведомил полицията. По
случая било образувано наказателно производство - ДП № ЗМК ****/2019г. по описа
на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № НСН **/21 г. по описа на СРП, което приключило с внасяне
на обвинителен акт срещу ответника. Сочи, че с протоколно определение № 206 от
14.03.2022 г. по НОХД № ***/2021 г. по описа на СРС е одобрено споразумение,
имащо характер на присъда, с което ответникът е признат за виновен в това, че на
16.07.2019 г., около 5:40 часа в гр. София, *** е причинил на ищеца средна телесна
повреда чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в
избиване на десния централен резец на горната челюст, реализирал
медикобиологичния признак — избиване на зъб, без който се затруднявало дъвченето
и говореното- престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди, че възникналото
внезапно увреждане на здравето му довело до претърпяване на значителни
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания. Имал кръвонасядания и натъртвания на меките тъкани,
придържащи предните зъби. За възстановяване на предния зъб е следвало да бъдат
умъртвени и изпилени и съседни фасадни зъби, като били поставени общо три метало-
керамични корони. Посочва, че избиването на горен преден зъб довело до естетични
нарушения и говорен дефект за ищеца (фъфлене, съскане, свистене), било затруднено
и неговото дъвчене, което от своя страна довело до драстично намаляване на теглото
му. Сочи, че в продължение на месеци бил замаян и дезориентиран, станал неспокоен
и имал проблеми със съня, чувствал се унизен от нанесения му на публично място
побой. Вследствие на затрудненото дъвчене и говорене значително намаляло теглото
му. Самочувствието му било значително понижено. Твърди, че неимуществени вреди
1
ще продължава да търпи и занапред, като същите се изразявт в нарушена естетика
(отдръпване на венеца, металния скелет под керамиката ставал видим и това водело до
неблагоприятен естетически ефект) и говорен дефект (фъфлене, съскане, свистене).
Излага, че до настоящия момент ответникът не е репарирал настъпилите за ищеца
имуществени и неимуществени вреди, поради което предявява настоящите искове,
като моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 17000
лева, представляваща обезщетение за претърпените, респективно търпени в момента
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, представляващи неудобства свързани с хранене, говорене, проблеми със
съня, загуба на тегло, чувство на унижение, нарушена естетика (отдръпване на венеца,
като металният скелет под керамиката става видим) и говорен дефект (фъфлене,
съскане, свистене), поради уврежданията настъпили вследствие на извършеното от
ответника престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
16.07.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 1200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ползвани
медицински услуги по стоматологично лечение, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 1500 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство, защита и съдействие на пострадал по НОХД №
****/2021 г. по описа на СРС, който не е претендиран наказателното производство,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът А. Н. Н. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва по допустимост и основателност предявените искове. Не оспорва, че на
14.03.2022 г. е сключил споразумение с Прокуратурата, с което се е признал за
виновен, за това че на 16.07.2019 г., около 05:40 ч. в гр. София е избил десен централен
резец на горната челюст на ищеца. Оспорва всички останали твърдения за наличие на
причинени от него травми на ищеца. Намира, че твърдените от ищеца вреди не са в
причинно-следствена връзка с извършеното от него. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно, а и посочените обстоятелства се
установяват от приложеното по делото НОХД №****/2021 г. по описа на СРС, че с
протоколно определение № 206 от 14.03.2022 г. по НОХД № ***/2021 г. по описа на
СРС, НО, 106-ти състав е одобрено споразумение, имащо характер на влязла в сила
присъда, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 16.07.2019 г. около 5:40
часа в гр. София, *** е причинил на ищеца средна телесна повреда чрез нанасяне на
удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в избиване на десния централен
резец на горната челюст, реализирал медикобиологичния признак — избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето и говореното - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 НК.
По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
дадена от лице със специалност в съдебната медицина след личен преглед на ищеца от
вещото лице. Съгласно заключението на вещото лице, на 16.07.2019 г. ищецът е
получил следните травматични увреждания: кръвонасядания по лигавицата на горната
и долната устна в областта срещу централните резци, счупване на коронката на първи
горен десен зъб (централен горен десен резец) до нивото на венеца с изпълване на
2
алвеолата с кръвни съсиреци и наличие на части от зъбния корен; патологична
подвижност на първи горен ляв зъб (централен горен ляв резец); кръвонасядане на
венечната лигавица на горната челюст в областта на първите горни зъби и на втори
горен десен зъб (централни горни резци и десен страничен горен резец);
кръвонасядане на венечната лигавица на долната челюст в областта на първите долни
зъби и на вторите долни зъби вдясно и вляво (централни и странични резци). Вещото
лице сочи, че счупването на коронката на първи горен десен зъб до нивото на венеца с
изпълване на алвеолата с кръвни съсиреци и наличие на части от зъбния корен при
налични здрави срещуположни зъби покрива критериите за травматично избиване на
зъба и в този смисъл реализира медико-биологичния признак избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето (във фазата на отхапването) и на говоренето.
Луксацията на първи горен ляв зъб при наличните мекотъканни травми на венечната
лигавица около зъба следва да се приеме като травматична. Счупената коронка на
първи горен десен зъб до нивото на венеца не е възможно да бъде естествено
възстановена и налага поставянето на изкуствена такава. На база на медицинските
документи по делото, вкл. досъдебното производство, както и от извършения преглед
на ищеца, рентгенографията, отразяваща актуалното състояние на зъбите към
24.01.2025 г. е невъзможно да се даде отговор за обема на извършеното лечение при
ищеца. Към 24.01.2025 г. (когато е извършен преглед на ищеца от вещото лице) е
налице поставена мостова конструкция, обхващаща три зъба от горната челюст –
избития първи горен десен зъб и съседните му два зъба. В областта на избития зъб са
отстранени корените, които са били налични при извършения съдебно-медицински
преглед. Според вещото лице е невъзможно само на базата на тези данни да се даде
обоснован отговор за необходимостта от извършване на лечението в този обем –
поставянето на мостова конструкция, а не зъбна корона на мястото на избития зъб.
При защита на заключението в откритото съдебно заседание на 30.04.2025 г.
вещото лице дава допълнителни разяснения, като сочи, че към момента на инцидента,
когато е получен ударът в областта на устната кухина, и е избит централния резец, той
е до основата, което затруднява освен храненето, така и говоренето, тъй като участва в
артикулацията и произношението; допълнително храненето е било затруднено поради
установена луксация (разклащане) на съседен резец. Впоследствие дефектът е
възстановен с изграждане на мост, като не може да се даде обяснение защо е изграден
мост, тъй като носещ зъб на тази корона е разклатеният след инцидента първи горен.
Към момента ищецът съобщава, че има затруднения, които не би следвало да има при
добро възстановяване на липсващия зъб. Споделил, че почти веднага след инцидента
му е поставена корона. Няма данни за последици от короната, изразяващи се в
отдръпване на венец, възпаление. Към момента поради липсата на документи не може
да се каже кога е изграден мостът, дали първоначално е имало корона и после е
изграден мост. Сочи, че след поставянето на короните може да остане някакъв говорен
дефект само ако са по-големи и неправилно поставени, като при прегледа на ищеца не
са установени фъфлене и съскане при говорене. Метало-керамичната корона нарушава
естетиката на усмивката само когато не е преценен правилно цвета, като в случая леко
сивее и се вижда разлика, но има и субективен момент, който може да бъде
двустранен- материалите, с които работи стоматолога, от друга страна – изборът на
стоматолога. Към настоящия момент се вижда, че корените на съседните зъби са
различни и те би трябвало да са изпилени, за да може да се постави тази моста. При
прегледа по наказателното дело е отразено, че на мястото на избития зъб освен
образувания колагум е налице и зъбен корен, като към настоящия момент той липсва,
като не може да се каже дали е изваден тогава или на по-късен етап. Вещото лице
сочи, че е възможно да се наложи смяна на короната, но дали това ще се случи, не
може да се каже към момента.
3
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. В.Ц.А – майка на
ищеца. Свидетелят сочи, че по времето на инцидента синът й работел като
таксиметров шофьор. След инцидента си дошъл вкъщи – бил подут целия, посинял и
само си отварял устата. Не можел да се храни, да спи. Сочи, че от малък ишецът има
страх от зъболекари, преди инцидента имал хубави зъби, не е имал развалени зъби.
Откакто станал инцидента му слагали някакви коронки, които се чупели, не можел да
яде, свидетелят му правила супи, пасирала му храната, за да може да хапне. Споделя,
че на два-три пъти на ищеца са му сменяни зъби, първо пробни, след това сложил
метало-керамика. Твърди, че ищецът си закрива устата като се смее. Близо три месеца
се мъчил, пил успокоителни и обезболяващи. Телесното му тегло се променило,
отслабнал. Свидетелят сочи, че психиката на ищеца се сринала от тези зъби, нямал
достойнство да се усмихне като хората. Говорът му се променил, в момента
„нашъшква“ като говори. Стоял си няколко месеца вкъщи, защото не можел да говори.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди от противоправното засягане на телесния интегритет на
ищеца.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните факти: осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с
необходимите елементи, а именно: 1. деяние, вреди – имуществени и неимуществени,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; 2. наличие на
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца
имуществени и неимуществени вреди; 3. вида и размера на същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, поради което споразумението по НОХД №
***/2021 г. по описа на СРС, с което ответникът е признат за виновен в това, че на
16.07.2019 г. около 5:40 часа в гр. София, *** е причинил на ищеца средна телесна
повреда чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в
избиване на десния централен резец на горната челюст, реализирал
медикобиологичния признак — избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говореното - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е задължително за настоящия
съд, като от същото се установяват елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно – наличието на виновно
противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което на ищеца са
причинени телесни увреждания – избиване на горен десен резец.
По иска за неимуществени вреди:
С оглед на изложеното предмет на установяване по настоящото дело е вредата, а
именно – че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди в
претендрания размер; причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на ответника и настъпилите вреди.
Съдът намира, че от приобщените по делото доказателства, а именно –
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания се
установява, че вследствие на процесния деликт ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки, затруднения в ежедневието, изразяващи се
4
в необходимост от посещение на стоматолог за възстановяване на избития зъб,
временна невъзможност да се храни с твърди храни, временно затруднение в
говореното, проблеми със съня, понижено самочувствие, които са продължили в
период от около 3 месеца, както и че тези неимуществени вреди са именно в
причинно-следствена връзка с деянието на ответника.
При преценка на свидетелските показания на св. В.Ц.А съдът взе предвид
вероятната заинтересованост на страната на основание чл. 172 ГПК, но съдът не
намира основание да не бъдат кредитирани свидетелските показания на лицето,
доколкото именно близките роднини на пострадалите обикновено могат да дадат
данни за ежедневните неудобства, търпени от лицата.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищцовата страна, че и към
настоящия момент ищецът търпи неимуществени вреди, които ще търпи и за в
бъдеще, изразяващи се в нарушена естетика поради отдръпване на венеца и наличието
на говорен дефект, доколкото видно от заключението на вещото лице, такива
обстоятелства не се наблюдават при ищеца при извършения личен преглед на лицето
на 24.01.2025 г. Свидетелските показания на св. Ц.а съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани в частта относно твърденията за говорен дефект при ищеца, който
продължава и към момента, при съобразяване на вероятната заинтересованост на
лицето и доколкото същите не се подкрепят от изслушаната по делото съдебно-
медицинска експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която съдът приема за приложима в случая,
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства, следва да се прецени обществено-
икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на
социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т.
д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д.
№ 695/1999 г. ІІ НО). От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито са продължителността
на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата
конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във
всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на
съответното увреждане и вредите от него.
Предвид установените по делото травматични увреждания, настъпили при ищеца
– избиване на преден резец, без който трайно се затруднява дъвченето и говоренето,
емоционалните смущения, изразяващи се в намалено самочувствие, затрудненията от
5
битов характер – затруднения при храненето, говореното, нарушен сън, предизвикания
стрес от внезапното и неочаквано нападение, както и като взема предвид възрастта на
ищеца към момента на инцидента (26 г), възстановителния период от почти три
месеца, обществено-икономическите условия в страната към момента на инцидента,
съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца е в размер на сумата от 10000 лева. При определяне на
обезщетението съдът взе предвид и обстоятелството, че е възможно в бъдеще да се
наложи подмяна на мостовата конструкция, както и че към настоящия момент при
ищеца не се наблюдават твърдените функционални и естетически промени вследствие
на инцидента. Съдът намира, че различието в оцветяването на мостовата конструкция
в сравнение с другите зъби на ищеца не следва да се взема предвид като естетически
дефект, който е вследствие на деликта, доколкото според вещото лице метало-
керамиката нарушава естетиката само когато не е преценен правилно цветът.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
процесния деликт се явява основателен до размера от 10000 лева, като за горницата
над 10000 лева до пълния предявен размер от 17000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По исковете за имуществени вреди:
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата в размер
на 1200 лева – имуществени вреди вследствие на процесния деликт, изразяващи се в
разходи за стоматологично лечение, както и сумата в размер на 1500 лева –
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита в наказателното производство по НОХД №****/2021 г. по описа на СРС, НО.
По делото не са представени каквито и да било доказателства за извършване на
претендираните от ищеца разноски за стоматологично лечение. Въпреки че от
заключението на вещото лице може да се направи извод, че такова реално е
осъществено на ищеца, предвид липсата на каквито и да било доказателства за
извършване от страна на ищеца на разходи за лечението, съдът намира, че по делото
не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на деликта
ищецът е претърпял имуществените вреди под формата на разходи за стоматологично
лечение, като така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на процесния деликт, изразяващи се в
заплатения от ищеца адвокатски хонорар по НОХД №****/2021 г. по описа на СРС,
НО, съдът намира следното.
Настоящият състав намира, че така предявеният иск е недопустим, доколкото за
ищеца съществува друг ред за защита на правата му, свързани с възмездяване на
извършените в наказателното производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат
за виновен съдът го осъжда да заплати разноските, направени от частния обвинител,
ако има такова искане.
От приобщеното към настоящото дело протоколно определение № 206 от
14.03.2022 г. по НОХД № ****/2021 г. по описа на СРС, НО, е одобрено споразумение,
имащо характер на влязла в сила присъда, с което ответникът е бил признат за виновен
в престъпление по чл. 129, ал. 2 НК.
В случая от приобщеното към настоящото дело НОХД №****/2021 г. се
установява, че ищецът като пострадал от престъплението, е бил конституиран като
6
частен обвинител в наказателното производство пред съда, поради което е следвало да
заяви претенцията си за разноски в производството пред наказателния съд.
Нещо повече, съгласно чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК съдът може да се произнесе с
определение по въпроса за разноските в наказателното производство, когато това не е
сторено с поставената по делото присъда (на която е приравнено споразумението),
като ищецът може да инициира такова производство пред наказателния съд.
Следва да се посочи, че отговорността за разноски, въпреки че според
споделяната от част от съдебната практика теория представлява деликтна отговорност,
се реализира в производството, по което тези разноски са извършени, а не в отделно
производство. Изключение от това са случаите на постановяване на оправдателна
присъда от наказателния съд, при които поради липсата на предвиден в НПК ред за
възмездяване на извършените от оправдания подсъдим разноски за адвокатско
възнаграждение, същият може да ги претендира в отделно производство по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди като имуществени вреди от
незаконното обвинение, какъвто настоящият случай не е.
По изложените съображения настоящият състав намира, че така предявеният иск
е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освободен от заплащане на такси и
разноски в настоящото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимите държавни такса и разноски за предявените искове.
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 400 лева държавна такса и сумата от 235,29
лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза.
адв.К – процесуален представител на ищеца, претендира присъждане в своя полза
на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна
помощ в настоящото производство, като съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден на адв.К е сумата в
размер на 900 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски в размер на сумата от 1200
лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
плащането му. Предвид изложеното и съобразно отхвърлената част от исковете
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 590,86 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на Ц. П. Ц., ЕГН:
********** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 10000 лева (десет хиляди
лева) – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
нанесена от ответника на 16.07.2019 г. на ищеца средна телесна повреда чрез нанасяне
на удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в избиване на десния
централен резец на горната челюст, реализирал медикобиологичния признак —
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното - престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което престъпление е одобрено споразумение от 14.03.2022 г.
7
по НОХД № ****/2021 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 10000 лева (десет хиляди лева) до пълния
претендиран размер от 17000 лева (седемнадесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. П. Ц., ЕГН: ********** срещу А. Н. Н., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1200 лева - обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие нанесена от ответника на 16.07.2019 г. на ищеца
средна телесна повреда, които вреди се изразяват в разходи за проведено
стоматологично лечение.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения от Ц. П.
Ц., ЕГН: ********** срещу А. Н. Н., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева
– обезщетение за имуществени вреди, вследствие нанесена от ответника на 16.07.2019
г. на ищеца средна телесна повреда, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство, защита и съдействие на пострадал по НОХД №
****/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата в размер на 400 лева – държавна такса за настоящото производство, както и
235,29 лева – депозит за изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати на адв. А. Коцанкова сумата в
размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца
безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА Ц. П. Ц., ЕГН: ********** да заплати на А. Н. Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 590,86 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Частта от решението с характера на определение подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от
съдебния акт.
В останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8