№ 311
гр. София, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600346 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Е. М.- служебен защитник на осъденото лице П. К. И.,
срещу протоколно определение № 107 от 22.03.2022 г. по ЧНД № 39/2022 г. на
Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата му част от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД №
1809/2020 г. на РС Благоевград.
Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на
КОС е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на изискванията за
приложение на условното предсрочно освобождаване, че е изтърпял повече от две
трети от определеното наказание, полагал е някакъв труд, не е конфликтен. Наред с
изложеното, изтъква влошеното здравословно състояние на лишения от свобода, за
което е наложително лечение, а такова лечение му е осигурено в Кралство Испания. В
жалбата не се излагат конкретни оплаквания за неправилност и пороци на атакуваното
определение. Формулирано е искане да бъде отменено определението на КОС и да
бъде постановено исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворническото
досие на осъдения И. и с наличните в него писмени доказателства, първоначален и
текущи доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата
част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 години и 6 месеца, като
към датата на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 1 година 2 месеца и 8
дни от наложеното му наказание“лишаване от свобода“ и е имал остатък за изтърпяване в
размер на 3 месеца и 22 дни лишаване от свобода. При така установеното наличие на
първата положителна материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за
предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е извършил и
дължимата последваща преценка за съществуването или липсата на втората
положителна предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата, изложени в
доклада за оценка на риска и индивидуалния план за изтърпяване на присъдата. Наред
с това, съдът е кредитирал становището на ИСДВР в затвора по отношение на лишения
от свобода, в насока, че у него не се наблюдава положителна промяна, а именно
обратното. Съдът в първата инстанция подробно е обсъдил съдържанието на актуалния
доклад и оценката на риска, които, както САС установи след запознаване с досието на
осъдения И., изцяло кореспондират с предходните такива доклади и първоначалната
оценка на риска от рецидив. В доклада на ИСДВР от 17.01.2022 г. е извършено
обстойно обсъждане на поведението и състоянието на И.. Информацията за конкретни
действия на лишения от свобода – участие във физически сблъсък през м.12.2021 г., за
което е наказан и не е реабилитиран; самонараняване и суицидни провокации,
злоупотреба с наркотици в затворното заведение, задлъжнялост към други лишени от
свобода, очертават личността на л.св.И. като нестабилна, при което същият очевидно е
опасен както за околните, така и за себе си в неконтролирана среда. Окръжният съд е
отчел наличието на множество дефицитни зони /отношение на правонарушението,
способност за управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, умение
за мислене, образование, емоционални проблеми, зависимост от наркотици и алкохол,
междуличностни проблеми с останалите лишени от свобода/. Липсата на напредък в
2
тези дефицитни зони е предопределил и запазването на оценката на риска от рецидив в
първоначалните и високи стойности – 95 точки. За въззивния съд е видно, в случая, че
по отношение на осъдения П.И. не се разкрива значима тенденция към поправяне и
предприемане на обществено отговорно поведение, напротив – установява се
несигурност в резултатите, най-вече по отношение на собствената оценка на
поведението му, което дори е самозастрашаващо.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. П.И.. Този поправителен личностен процес следва да
продължи в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и
компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчиво и
предвидимо поведение на осъденото лице.
За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето
поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че
описаното в доказателствата, налични в затворното досие на осъдения не може да се
характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и
доброто поведение, нещо повече – наличните доказателства сочат на напреднал процес
на личностна деструкция. Категорично не може да се приеме осъденият П. К. И. да е
постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличие на положителната
предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал
и първоинстанционният съд, като САС изцяло се солидаризира с изложените мотиви в
атакуваното определение. Следва да се отбележи, че не са налице основанията за
постановяване на УПО, на които се позовава служебният защитник в частната жалба.
Неоснователни са и доводите, изтъквани от защитата във връзка със
здравословното състояние на осъдения. От една страна, лечението при влошено
здравословно състояние не е законодателно визирано сред целите на УПО.
Администрацията на мястото за лишаване от свобода е задължена да осигурява
пълноценно и адекватно лечение и контрол спрямо лишените от свобода. В конкретния
случай, налице са основания по-скоро да се счете, че с оглед липсата на самоконтрол и
емоционалната нестабилност на И., както и наркотичната му зависимост, довела до
трайното му пълно инвалидизиране с 95% призната инвалидност, лечението на
състоянието му в условията на затвора е по-оправдано.
В обобщение, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения П.И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от
свобода” е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 107 от 22.03.2022 г. на Окръжен съд
Кюстендил, постановено по ЧНД № 39/2022 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4