№ 8300
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110158200 по описа за 2022 година
С искова молба *********** е предявило срещу А. Т. И. положителни установителни
искове по реда чл.422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите: 3061,48 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: *****************, ведно
със законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
423,21 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.1.2021 г., сумата от 27,99 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 5,23 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 25.1.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 6974/2021г.
по опис на СРС, 27 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба вх.№ 80406/23.03.2023г. ищецът е поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 27-ти състав е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК с правна квалификация чл. 200 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се
явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия
1
случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу
ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на
ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова
молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание
писмени доказателствени средства (молба-декларация от 22.02.2001г. от ответника за
откриване на партида, с което се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие.
Това е така с оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице
(което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период; Договор между третото лице – помагач – фирма за дялово разпределение и
представител на ЕС за доставка и монтаж на индивидуални разпределилите и извършване на
услуга „дялово разпределение“, Договор между третото лице – помагач – фирма за дялово
разпределение и ищеца, Протокол от проведено ОС на ЕС от 27.09.2002г. за избор на
фирмата за дялово разпределение, фактури и съобщение към фактури, формуляри за отчет
на уредите за дялово разпределение, носещи подписа на потребителя, Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от *********** на клиенти в гр.София,
документи за дялово разпределение и констативни протоколи с отчетени показатели на
уредите за дялово разпределение в имота) се установява, че предявените искове са вероятно
основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
доказал сторени разноски в размер на 103,22лв. за д.т., претендирал е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност
следа да се определи в минималния размер от 100лв., така и с оглед т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 6974/21г. по описа на СРС, 27 състав, които са в
размер на 70,36лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо на ищеца
следа да се присъдят разноски в размер на 323,58лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Т. И., ЕГН: **********,*************, дължи на
*********** с ЕИК: ********* и адрес: *************, сумите: 3061.48лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г. за топлоснабден имот в *************, ***********, ведно със законната
лихва от 04.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 423.21лв. за
периода от 15.09.2018г. до 25.01.2021г., сумата от 27.99лв., представляваща цена на
2
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от 04.02.2021г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер
на 5.23лв. за периода от 03.03.2018г. до 25.01.2021г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 6974/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК А. Т. И., ЕГН:
**********,*************, да заплати на ***********, ЕИК: *********, разноски по
делото в размер на 323,58лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на *********** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3