РЕШЕНИЕ
№ 2939
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120102551 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД, ЕИК: ====, със седалище и адрес на управление: гр. .....”,
представлявано от изпълнителния директор Г..Й..Т.., чрез пълномощника юрисконсулт З..,
против П. В. П., с ЕГН **********, и Т. В. П. , с ЕГН **********, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу всеки от ответниците СЪЩЕСТВУВАТ
вземания за следните суми: по 74, 20 лева за всеки от ответниците, представляващи
равностойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода
28.10.2019 г. – 25.10.2021 г., с отчетен период от 27.07.2019 г. до 28.09.2021 г., за
водоснабден имот с адрес: гр. ....., и по 10, 50 лева за всеки от ответниците, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 28.11.2019 г. до
01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 09.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането,
за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 1463/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендира се и присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са абонати - потребители на
предоставените от ищеца В и К услуги за собствения им водоснабден имот, като за
горепосочения отчетен период не са изпълнили задълженията си за заплащане на дължимата
цена за доставена, отведена и пречистена вода по издадените фактури и са изпаднали в
забава с изтичането на 30-дневен срок от издаването им. Правният си интерес обосновава с
обстоятелството, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1463/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас,
връчена на ответниците при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците П. В. П.
1
и Т. В. П., подаден чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител–
адвокат П., който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето
им. Поддържа се, че е неясно дали лицето А..Т..П.а е била абонат на ВиК, каква е връзката й
с ответниците, дали те са станали собственици на имота по силата на наследствено
правоприемство и ако това е така, дали само те са съсобственици. Твърди се, че няма как да
има суми от разпределение при липса на консумация на вода в имота, който е необитаем.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искове и ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответниците чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат П., оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Претендираните с исковата молба суми са предмет на заповед № 724 от 10.03.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1463/2022 г.
по описа на Районен съд – Бургас, която е била връчена на ответниците при условията на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените искове се явяват процесуално допустими.
За уважаването на предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо да са налице следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. Действителен договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.
Продавачът да е предоставил на купувача ВиК услуги на определена цена; 3. Неизпълнение
на задълженията на купувача за заплащане дължимата цена за предоставени ВиК услуги; 4.
Изпадане на длъжника в забава за определен период.
По първата предпоставка:
По делото са представени писмени доказателства – договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 15.05.1978 г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 04.07.2007 г., удостоверение за наследници на
А..Т..П..., от съвкупната преценка на които се установява, че А..Т..П.а, починала на
21.09.2015 г., и В..П. П., починал към 04.07.2007 г., са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност процесния водоснабден имот с адрес: гр. ......., който по силата на
настъпило наследствено правоприемство е преминал в собственост на техните низходящи –
ответниците П. В. П. и Т. В. П., при равни квоти от по ½ в съсобствеността. Собствениците
на водоснабдявани имоти са потребители на услугите В и К по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата).
Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в един централен ежедневник. По делото липсва спор по
обстоятелствата относно влизането в сила на приложимите Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
гр. Бургас (ОУ), поради което съдът приема, че същите са влезли в сила.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ответниците са страни
по действителен договор за предоставяне на ВиК услуги с ищцовото дружество.
По втората предпоставка:
На основание чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата услугите В и К се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчетените
2
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера,
и/или при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Съобразно чл. 30 от Наредбата
изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради -
етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение, и изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз
основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода
в сградната водопроводна инсталация.
Относно отчитането на предоставените В и К услуги по делото е прието неоспорено
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено, и са приети писмени доказателства –
справки-извлечения, протокол, съставен съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера, и 4 броя фактури,
издадени фактури в периода 28.10.2019 г. – 25.10.2021 г., с отчетен период от 27.07.2019 г.
до 28.09.2021 г. Установява се, че за процесния период са отразени три реални отчета на
потреблението и едно служебно отчитане, като количеството питейна вода, отчетено от
измервателните устройства, е 43.00 кубически метра, а „от разпределение“ – 7.02 кубически
метра, или общо 50,02 кубически метра. По отношение на начислените количества вода
„служебно“ и от „разпределение“ е спазен редът за определянето им съгласно Наредбата.
Отчетеното количество вода е фактурирано по цени, определени с Решение на КЕВР №БП-
Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР № Ц-
46/30.12.2020г.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ищецът е предоставил
на ответниците ВиК услуги на претендираната с исковата молба стойност.
По третата предпоставка:
По делото не се твърди и не се установява ответниците да са изпълнили
задълженията си за заплащане на дължимата цена за получените В и К услуги съобразно
квотите им в съсобствеността.
По четвъртата предпоставка:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на В и К.
По делото са представени 4 броя фактури, издадени в периода 28.10.2019 г. –
25.10.2021 г., с отчетен период от 27.07.2019 г. до 28.09.2021 г., на обща стойност 148, 40
лева.
На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че законната лихва за забава върху
неизплатените суми по фактурите, считано от датата, следваща датата на падежа на всяка
фактура, до края на посочения от ищеца период – 01.03.2022 г. (заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 09.02.2022 г.), с изключение на периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г. (съобразно заявлението за издаване на заповед за изпълнение), възлиза
3
общо на 21 лева.
Предвид кумулативното наличие на всяка една от законовите предпоставки
предявените искове се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълните
им предявени размери.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право
на разноски за сумата от общо 680 лева, или по 340 лева за всеки от ответниците, от които 75
лева в заповедното производство и 605 лева в исковото производство за държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че в полза на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД,
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....”, представлявано от изпълнителния
директор Г..Й..Т.., срещу П. В. П., с ЕГН **********, и Т. В. П. , с ЕГН **********,
СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: по 74, 20 лева за всеки от ответниците,
представляващи равностойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени
фактури в периода 28.10.2019 г. – 25.10.2021 г., с отчетен период от 27.07.2019 г. до
28.09.2021 г., за водоснабден имот с адрес: гр. ...., и по 10, 50 лева за всеки от ответниците,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от
28.11.2019 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.03.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1463/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П. В. П., с ЕГН **********, и Т. В.
П., с ЕГН **********, да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ....представлявано от изпълнителния директор Г..Й..Т..,
сумата от по 340 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4