№ 390
гр. Варна, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502536 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на С. А. М., ЕГН **********, срещу
Решение №3654/20.10.2024г. по гр. дело №14306/2023г. на ВРС, 20-ти състав,
с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено спрямо ищеца С. А. М., че ответникът Община
Аксаково, със седалище гр.Аксаково, ул. „***” №58б, не е собственик на ПИ
*** по КК и КР на с.Кичево, Община Аксакво, Област Варна, с площ 686
кв.м., с граници: ПИ №№ ***.149, ***.150, ***.152, ***.656, ***.695 и
***.153, и като резултат е осъден ищецът за разноски по делото в полза на
ответната страна.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Поради грубо нарушение на процесуалните правила ВРС не е приобщил
допуснатите до разпит свидетели на ищеца, които последният не е успял да
доведе с оглед на непреодолими обстоятелства. По-конкретно без да
постанови определение по чл.158 ГПК относно гласните доказателства на
ищеца първоинстанционният съд ги е заличил във второто о.с.з. По този
начин, освен че е извършил процесуално нарушение и е накърнил правата на
ищеца, ВРС е попречил и на изясняването на релевантни за делото
обстоятелства, което е довело и до неправилни и необосновани изводи по
съществото на спора. Погрешно ВРС е приел за недоказани правата на ищеца
върху исковия терен по давност, а за правата на ответника община Аксаково
няма никакви доказателства по делото, с което ответникът не е провел пълно
и главно доказване. По тези причини се моли за отмяна на обжалваното
1
решение и за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски
за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, за което излага съображения. Поддържа, че ищецът не е
ангажирал надлежни доказателства за правото му на собственост върху имота
по давност, причините за което са в бездействието на страната, а не в съда.
Поддържа и че теренът не е бил годен да бъде придобиван по давност, изцяло
или през части от процесния период,за което излага аргументи. Поддържа за
доказани правата на общината върху имота на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Моли
за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред
ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Искането за разпит на двама свидетели на ищеца за
доказване на владението му върху исковия терен, допуснати пред ВРС, но
заличени във второто о.с.з. (поради сочени процесуални нарушения на ВРС)
не попада в обхвата на чл.266, ал.2 ГПК, поради което на това основание не
може да бъде разгледано и уважено.
Не са налице и поддържаните в жалбата процесуални нарушения от ВРС
по повод доказателствата на ищеца. Видно от материалите по делото още с
определението по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е дал възможност
на ищеца да води в о.с.з. двама свидетели за доказване на владението върху
имота (л.85). В първото о.с.з. пред ВРС ищецът чрез пълномощника му е навел
твърдения за невъзможност за явяване само на единия от двамата свидетели,
при това абстрактни „ангажиран е, в отпуска е и е извън града“ и
неподкрепени с представени доказателства за тях. А относно на другия
свидетел дори не са заявени причини за неангажирането му пред ВРС (л.104).
Въпреки нередовните действия на ищеца съдът е отложил делото за
събирането на допуснатите „… и гласни доказателства“. Във второто о.с.з.
ищецът изобщо не се е явил, нито е изпратил представител, а още по-малко е
водил допуснатите му свидетели или е отправил каквото и да било
волеизявление по повод на тях или на причините отново да не ги доведе. Ето
защо напълно законосъобразно ВРС е заличил и допуснатите свидетли, по
причини изцяло в ищеца. Нормата по чл.158 от ГПК от една страна
представлява само възможност по преценка на съда, но не и задължение на
съда, а от друга страна предпоставките й са различни от тези в настоящия
случай. Следователно не е налице процесуално нарушение от ВРС във връзка
с гласните доказателства на ищеца, поради което не са налице и
2
предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за искането пред въззивния съд.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.02.2025г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускането
на двама свидетели в о.с.з. пред ВОС за доказване на владението на ищеца
върху спорния терен за времето след 01.06.1996г.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3