Определение по дело №494/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от №96/25.09.2013 год., постановена по Н.о.х.дело №1094/2013 год., КърджА.йският районен съд е признал подсъдимия Ш.Ш.Б. от гр.КърджА. за виновен в това, че - 1/в периода от 20.05.2012г. до 07.08.2012г. в гр.КърджА. при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на С.Х.Б. и на нейна ближна- дъщеря й С.Н.Б., като й казал, че ще я убие и че ще убие и дъщеря й, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 предл.1 вр. ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип,-2/на 07.08.2012г. в гр.КърджА. като родител не изпълнил съдебно решение № 41/ 26.05.2011г. по гр.д.№ 1969/ 2010г. на Районен съд гр.КърджА. относно упражняването на родителски права и личните му контакти спрямо детето си Б.Ш.Б. като просрочил времето на лични контакти е него, поради което и на основание чл. 182 ал.2 от НК му е наложил наказание „глоба в размер на 100лв. и 3/на 20.05.2012г. в гр.КърджА. по хулигански подбуди причинил на Н.Ш.Б.от гр.КърджА. лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 във вр.с чл.130 ал.2във вр.с ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.23 ал.1 от НК е определил на подсъдимия Шенол Бекир едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип като е присъединил изцяло, наложеното наказание „глоба” в размер на 100лв.Постановил е на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Шенол Бекир да изтърпи отложеното с Присъда № 2/ 05.03.2012г. по НОХД № 180/ 2012г. по описа на Районен съд гр.КърджА. наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда е признал подсъдимия Ш.Б.А.от гр.КърджА., за виновен в това, че на 07.08.2012г. в гр.КърджА. се заканил с убийство на С.Х.Б. и на нейни ближни, като й казал, че ще я убие и че ще убие и родата й, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението за срок от 3 години.

Осъдил е подсъдимия Ш.Ш.Б. да заплати на С.Х.Б. от гр.КърджА. с ЕГН * сумата от 600,00лв. ведно със законната лихва считано от 20.05.2012г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 20.05.2012г. в гр.КърджА. неимуществени вреди, както и сумата от 500,00лв. ведно със законната лихва считано от 07.08.2012г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 07.08.2012г. в гр.КърджА. неимуществени вреди.Осъдил е подсъдимия Ш. Б. да заплати на Н.Ш.Б.от гр.КърджА. с ЕГН * сумата от 400,00лв. ведно със законната лихва считано от 20.05.2012г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 20.05.2012г. в гр.КърджА. неимуществени вреди.Осъдил е подсъдимите Ш. Б. и Ш. А., да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.КърджА. направените по делото разноски в размер на 185лв, а на Н.Ш.Б.от гр.КърджА. с ЕГН *сумата от 300лв. за адвокатска защита и на С.Х.Б. от гр.КърджА. с ЕГН * сумата от 150лв. за адвокатска защита.Осъдил е подсъдимия Ш. Б. да заплати по сметка на Районен съд гр.КърджА. сумата от 100лв. представляващи две държавни такса по 50лв. върху двата уважени граждански иска.Осъдил е подсъдимия Ш. А. да заплати по сметка на Районен съд гр.КърджА. сумата от 50лв. представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така постановената присъда са останА. подсъдимите Ш. Б.и Ш.А. които чрез защитника си –адв.Г.Б. обжалват същата, като незаконосъобразна и молят да бъдат оправдани, а предявените искове отхвърлени.В съдебно заседание не се явяват, като защитникът им -адв.Б.,поддържа жалбата.

Гражданските ищци и частни обвинители Н. Б. и С. Б.а,чрез пълномощника си адв.Н.П. намират, че жалбите са неоснователни. Считат, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените на жалбодателите наказания намират за справедливи, за каквито намират и определените от съда обезщетения,поради което молят присъдата да бъде потвърдена.Претендират разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – КърджА. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите са неоснователни. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените на жалбодателите наказания намира за справедливи, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Ш. Б. е частично основателна,а тази на Ш. А. неоснователна.

Подсъдимият Ш.А. е баща на дееца Ш.Б.,който бил женен за С. Н. , с която имА. две родени деца- Н. Ш.Б. през 2007г. и Б.Ш.Б. през 2009г.С влязло в сила Решение № 41 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 1969/2010г. гражданския брак между подсъдимия Ш.Ш.Б. и С. Н. Б.бил прекратен. С този акт на съда родителските права и за двете деца били предоставени на майката С.Н. Б.при режим на лични отношения между бащата и децата- всяка събота от 9.00ч. до 19.00ч. в неделя и един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата следвало да става от дома на майката. Свидетелката С. Б.а е майка на С. Н.ова Б.. Последната работела в чужбина, поради което в края на 2011г. упълномощила с нотариално заверено пълномощно майка си С.а Б.а да упражнява родителските права спрямо децата си Б. и Н.. От настъпването на развода при взимането и връщането на децата от дееца Ш.Б., той непрекъснато предизвиквал скандА. с родителите на бившата си съпруга.

На 20.05.2012г. вечерта, който бил ден неделя, свидетелката С.а Б.а се намирала в дома си в гр.КърджА., а съпругът й- свидетеля Н. Б., седял на пейката пред блока си, намиращ се в гр.КърджА. бл.П.- 4, и разговарял с комшиите си измежду които и двамата свидетели Д.Ш.и Ф. О.. Около 19.30ч. тя слезла пред блока, за да прибере внуците си, за които полагала грижи, и които от предния ден били при баща си- подсъдимия Ш.Б. съгласно постановения от съда режим на лични отношения. Той пристигнал на место заедно с двете си деца с лек автомобил управляван от сестра му- свидетелката Ш.К.. Тя спряла колата до стълбите, което било на около десетина метра от седящите мъже на пейката. Веднага от автомобила тичайки слезнала дъщерята на подсъдимия Ш.Б., а самият той държейки в ръце сина си, излязъл от автомобила, раздрусал детето си и започнал на висок глас да говори на пострадалата С.Б.. Той я обиждал и псувал, което накарало свидетеля Н. Б. да стане от пейката и да се притече на помощ на съпругата си. По това време деецът Ш.Б. недоволствайки, че отново трябва да връща децата си съгласно установения режим на лични отношения с тях, се заканил на свидетелката С.Б. като й казал, че ще я убие, ще я заколи, както нея, така и дъщеря й. В този момент при тях вече бил и свидетелят Н. Б.. След като подсъдимият Ш.Б. го видял, оставил детето си Б. в автомобила, тръгнал срещу пострадА.я Н. с думите „ти какво искаш” изречени на висок глас, ударил го с юмрук по лицето, при което свидетелят Б. паднал на земята. Въпреки това деецът Б. продължил да го удря е ритници и юмруци, които попадА. областта на корема и главата на пострадА.я Н.. Като видели това свидетелите Д.Ш.и Фикри Осман, които продължавА. да седят още на пейката, станА., отишли и прекратили побоя. След това свидетелката Ш.К. прибрала брат си в колата и тримата заедно с детето Б. напуснА. мястото. По късно там дошли органи на полицията, които завели двамата пострадА. в районното управление за снемане на обяснения за случилото. Тъй като станало късно вечерта, свидетелят Н. Б. не могъл да посети същия ден съдебен лекар, а сторил това на следващия-21.05.2012г. От прегледа се установило кръвонасядане на лявата ушна мида.На 04.08.2012г. събота в 9.00ч. подсъдимият Ш.Б. взел децата си от дома на свидетелите Б. съгласно установения от съда режим на лични отношения, които следвало да върне на следващият ден. Но на 05.08.2012г. по телефона на свидетелката С.Б. се обадила майката на първия и двете се разбрА. момченцето Б. да остане при тях до обяд на следващия ден, тъй като много плачело, поради което върнА. навреме само момичето Н.. Въпреки направената телефонна уговорка на 06.08.2012г. подсъдимият Ш.Б. не върнал сина си на баба им С.Б.. По този повод последната се обадила на първия, но той започнал да я обижда и псува. На следващият ден вторник- 07.08.2012г., на обяд свидетелката С.Б. отново се обадила по телефона, за да попита кога ще върнат детето Б.. На обаждането отговорила майката на дееца Ш.Б., която й отговорила, че нямало да сторят това. Заради това свидетелката С.Б. се обадила на телефонен номер 112, откъдето поискала съдействие за връщане на внука й Б..В резултат на това около 14ч. дежурния офицер при РУП- гр.КърджА., изпратил полицейските служители, които били на смяна този ден- свидетелите С.н О.н и Н. С., за оказване на помощ на пострадалата Б.а при вземането на внука си. За тази цел двамата отишли с патрулен автомобил на адреса на подсъдимите в гр.КърджА. на ул.Г.С.Р. №., където срещнА. свидетелката С.Б., която пристигнала с такси. Тя им представила документи, от които полицаите се уверили, че тя полагала грижи за детете Б.. Поради това свидетелите С. и О. позвънили на звънеца на входната врата на къщата. По това време свидетелката Б.а се намирала непосредствено зад тях. Излезнал подсъдимият Ш.Б., на когото полицаите показА. документите предоставени им от пострадалата и го попитА. дА. ще предаде сина си доброволно. Той им отговорил, че той спял и отивал да го събуди, при което влязъл в къщата си. В този момент от там излязъл подсъдимия Ш.А., който започнал да отправя обидни думи и закани за убийство срещу свидетелката С.Б. като й казал, че ще я убие и нея, и родата й. В този момент на двора се появил подсъдимия Ш.Б. като носел на ръце сина си Б.. Деецът Б. също започнал на висок глас да отправя обидни думи, псувни и закани за убийство срещу свидетелката С.Б. като й казал, че ще убие нея и ще заколи дъщеря й. Двамата подсъдими псувА. и се заканвА. така около десетина минути. От това пострадалата Б.а се уплашила и притеснила, но нищо не казала и продължила да стои зад полицейските служители. От виковете детето започнало да плаче. Тогава подсъдимият Ш.Б. казал, че нямало да предаде сина си и влязъл с него в дома си. Полицаите, които продължили да стоят на улицата, тъй като входната врата била заключена, предупредили дейците, че ако не предадат детето, ще извикат подкрепление от колеги. След това подсъдимият Ш.Б. излязъл на двора със сина си Б., отключил входната врата и предал детето на баба си, което веднага се успокоило и спряло да плаче.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите, както и от събраните на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства по делото.

Съдът е приел,че фактът на отправената закана от страна на подсъдимия Ш.Б. спрямо свидетелката С.Б. и нейната дъщеря на датата 20.05.2012г. се установява от свидетелските показания на самата пострадала Б.а, както и от показанията на свидетеля Н. Б., и от тези на свидетеля Ф. О. дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, всички които са последователни и житейски логични,както и косвено от показанията на свидетеля Д.н Ш., който свидетелства, че от колата, с която пристигнал Ш.Б. се чувА. викове и крясъци.Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Ш.Б., тъй като е приел,че те са противоречиви и не са подкрепени с нито едно друго доказателство по делото, дори с показанията дадени от неговата сестра- Ш.К., като разминаванията са относно разстоянието на което са се намирА. от входа на блока, имало ли е други хора, детето Н. изтичало ли е към входа или останало до колата, къде се е намирало детето Б. по време на спора между двете страни, хвърлил ли е камък свидетеля Н. Б., паднал ли е дееца Ш.Б. при бутането на пострадА.я Б.. Фактът за отправена закана от страна на подсъдимия Ш.Б. спрямо свидетелката С.Б. и нейната дъщеря на датата 07.08.2012г. съдът е приел за установен от свидетелските показания на самата пострадала Б.а, както и от тези на св.С. О.дадени на на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК,и показанията на св.на Н.С.в. Всички тези показания са последователни и житейски логични, както и взаимно се допълват.Не е дадена вяра на обясненията на подсъдимите Ш.Б. и Ш.А., тъй като те са изолирани от другия доказателствен материал. Н е е дадена вяра и на свидетелските показания на Ш.К. и М.Т., тъй като никой от другите свидетели по делото не ги посочва като присъствА. на мястото на инцидента на инкриминираната дата, а напротив заявяват, че не е имало други хора там. Фактът на причиненото увреждане от страна на подсъдимия Ш.Б. спрямо свидетеля Б. на датата 20.05.2012г. съдът е приел за установен частично от обясненията на самÞя деец Ш.Б., в които признава за нанесен един удар на пострадА.я; от свидетелските показания на самия пострадал Б., и от тези на С.Б., Д.Ш.и Фикри Осман дадени на съдебното и на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, всички които са последователни и житейски логични,както и косвено от показанията на свидетелката Ш.К., която свидетелства, че брат й бутнал Н. Б..Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Ш.Б., в които отрича да е отправял други удари на пострадА.я, тъй като те са противоречиви и не са подкрепени с нито едно друго доказателство по делото, дори с показанията дадени от неговата сестра- Ш.К., като разминаванията са относно разстоянието на което са се намирА. от входа на блока, имало ли е други хора, хвърлил ли е камък свидетеля Н. Б., паднал ли е дееца Ш.Б. при бутането на пострадА.я Б., разтървавани ли са били от някой. В подкрепа на нанесеното увреждане са и Съдебномедицинско удостоверение № 91/ 2012г. и Съдебномедицинска експертизa по писмени данни № 78/ 2012г.

Фактът, че на 07.08.2012г. подсъдимият Бекир не е изпълнил съдебно решение относно режима на упражняване на родителски права спрямо детето си Б., съдът е приел за установен безспорно от обясненията на самия деец Бекир и обясненията на неговия баща- подсъдимия А., в които установяват, че на 07.08.2012г. вторник детето Б. се намирало в техния дом; от свидетелските показания на С.Б., Н. Б., С. О. дадени на съдебното и на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, Николай Станчев, и частично от показанията на свидетелката Ш. Кемал.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ш.Ш.Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, както следва:1/ на чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК- в периода от 20.05.2012г. до 07.08.2012г. в гр.КърджА. при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на С.Х.Б. и на нейна ближна- дъщеря й С.Н.Б., като й казал, че ще я убие и че ще убие и дъщеря й, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, 2/ на чл. 182 ал.2 от НК- на 07.08.2012г. в гр.КърджА. като родител не изпълнил съдебно решение № 41/ 26.05.2011г. по гр.д.№ 1969/ 2010г.на Районен съд гр.КърджА. относно упражняването на родителски права и личните му контакти спрямо детето си Б.Ш.Б., като просрочил времето на лични контакти е него и 3/ на чл.131 ал.1 т.12 във вр.с чл.130 ал.2 във вр.с ал.1 от НК-на 20.05.2012г. в гр.КърджА. по хулигански подбуди причинил на Н.Ш.Б.от гр.КърджА. лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание.

Деянията са извършени с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянията се коренят в неуважение на дееца към закона,до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. Ш.Ш.Б. от гр.КърджА. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 във вр. ал.1 от НК ,а именно на 07.08.2012г. в гр.КърджА. се заканил с убийство на С.Х.Б. и на нейни ближни, като й казал, че ще я убие и че ще убие и родата й, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Фактът на отправената закана от страна на подсъдимия Ш.А. спрямо свидетелката С.Б. и нейната рода на датата 07.08.2012г. съдът е приел за установен от свидетелските показания на самата пострадала Б.а, от тези на С. О. дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, Н. ., всички които са последователни и житейски логични; косвено от показанията на свидетеля Н. Б., който свидетелства, че съпругата му разказала за случилото се, откъдето знаел че спрямо нея имало отправени закани от страна на двамата подсъдими.Обосновано съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите Ш.Б. и Ш.А., тъй като те са изолирани от другия доказател±твен материал. Същото е било и отношението на съда и към свидетелските показания на Ш.К. и М.Т., тъй като никой от другите свидетели по делото не ги посочва като присъствА. на мястото на инцидента на инкриминираната дата, а напротив заявяват, че не е имало други хора там. Повдигнатото обвинение е за престъпление закана с убийство отправени към пострадалата С.Б. и родата й, при което изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие. То се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадА.я, че ще извърши престъплението убийство срещу него или негови ближни.Освен това е необходимо заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Престъплението по чл.144 от НК е довършено, когато пострадА.ят възприеме заканата с престъпление. В случая съдът е приел,че деецът е осъществил вмененото му деяние, защото чрез действие- казвайки на С.Б., че ще убие нея и родата й, той е осъществил престъплението от обективна страна. Заплахата е достигнала до пострадалата и тя я е възприела именно като такава, в резултат на което у нея е възникнал основателен страх от осъществяването й предвид обстоятелствата при които е била изречена- по повод на разразил се спор относно връщането на внука й, които думи били изречени дори пред органите на полицията без никакво притеснение и страх. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд.

При определяне на наказанието съдът е отчел по отношение на подсъдимия Ш.Б.,следното:

смекчаващи отговорността обстоятелства- трудово ангажиран и добри характеристични данни, отегчаващи- предишно осъждане и предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид вида на засегнатите обществени отношения и е приел,че наказанията следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства,както следва: за деянието по чл.144 ал.3 предл.1 вр. с ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,при първоначален режим на изтърпяване да бъде „строг” в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, за престъплението по чл.182 ал.2 от НК- наказание „глоба”в размер на 100лв. и за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК- „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца,при първоначален режим на изтърпяване „строг” в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.Правилно съдът е постановил на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Шенол Бекир да изтърпи отложеното с Присъда № 2/ 05.03.2012г. по НОХД № 180/ 2012г. по описа на Районен съд гр.КърджА. наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип,защото деянието по настоящато дело е извършено преди изтичане на определения от съда изпитателен срок.

При определяне на наказанието съдът е отчел по отношение на подсъдимия Ш. Б.А.,следното:

смекчаващи отговорността обстоятелства- трудово и семейно ангажиран, добри характеристични данни и чисто съдебно минало трудово ангажиран и добри характеристични данни, и предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид вида на засегнатите обществени отношения и е приел,че наказанието следва да се определи към абсолютния минимум на предвиденото, при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Изпълнението на наказание поради това,че са нА.це условията на чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като съдът е приел, че с това наказание бъдат удовлетворени целите на чл.36 от НК.

Във връзка с предявените граждански искове и съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму, както и вземайки предвид безспорно установената фактическа обстановка описано по-горе, съдът по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД е присъдил суми, достатъчни да обезщетят претърпени вреди, като е присъдил заплащането на тези суми, ведно със законната лихва, считÓно от датата на причиняване на увреждането.Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че така присъдените обезщетения са в пълна мяра необходими и достатъчни да възмездят причинените от неимуществени вреди, като не са нА.це условия за неговото изменение.

Наказанието на подсъдимия Ш.Б. за престъплението по чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, настоящият инстанция намира, че определено е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко, несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.В случая смекчаващите отговорността обстоятелства не се оценени достатъчно.При това положение,следва за извършеното престъпление от подсъдимия, да бъде намалено наложеното наказание от 8 месеца на 5 месеца ,с което наказание, настоящата инстанция намира, че ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия Ш.Б. е било наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 8 месеца,като се намА. размера на същото на 5 месеца, както и в частта й с която на основание чл.23. е определено на подсъдимия Ш. Б. едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като се намА. същото на 5месеца.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

С оглед изхода на делото, подсъдимите Ш.Ш.Б. и Ш.Б.А.следва да заплатят на С.Х.Б. и Н.Ш.Б. направените разноски пред тази инстанция в размер, на по 300лв.всеки.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №96/25.09.2013 год., постановена по Н.о.х.дело №1094/2013 год.,на КърджА.йският районен съд в частта й, с която на подсъдимия Ш.Ш.Б. от гр.КърджА. на основание чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК е определено наказание „лишаване от свобода" за срок oт 8/осем/месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието "лишаване от свобода" от 8/осем/ месеца на 5 /пет/ месеца, както и в частта й, с която на основание чл.23 ал.1 от НК е определено на подсъдимия Ш.Ш.Б. едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието "лишаване от свобода" от 8/осем/ месеца на 5/пет/месеца.

ОСЪЖДА Ш.Ш.Б. със снета по делото самоличност да заплати на С.Х.Б. и Н.Ш.Б. направените разноски пред тази инстанция в размер, на по 150лв., на всеки от тях.

ОСЪЖДА Ш.Б.А.със снета по делото самоличност да заплати на С.Х.Б. и Н.Ш.Б. направените разноски пред тази инстанция в размер, на по 150лв., на всеки от тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.