Р Е Ш Е Н И Е
№
…………. / …………….. 2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 03.07.208 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Габриела
Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1249 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 258 ГПК
Производството е образувано
по въззивна от Р.К.Б., с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.К.М., срещу Решение № 607 /16.02.2018 година, постановено по гр.дело № 4388/2017
година, по описа на ВРС, в частта, с която , съдът е постановил,че ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.К.Б., с ЕГН **********, срещу ”Булминерал” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Сливница 28, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД да заплати солидарно с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Девня 10, ет.2,
офис 4, сумите, както следва: сумата от 3883.46 щ.д. /три хиляди
осемстотин осемдесет и три щатски долара и четиридесет и шест цента/,
представляваща сбор от незаплатени трудови
възнаграждения, помесечно както следва: за м.януари 2015г. в
размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д. и за
м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д.; сумата от 411.34 щ.д. /четиристотин и единадесет
щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г., формирана както
следва: 119.18 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари
2015г., за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66.95
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.К.Б., с ЕГН **********, да заплати на ”Булминерал” АД, с ЕИК *********, сумата 690лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, което е довело и до
неправилни изводи. Не са обсъдени всички събрани доказателства, установяващи,
че реалният корабопритежател в процесния период е бил „Булминерал“ АД, действащ
чрез член на своя СД и действителен собственик –А.У.. Не са обсъдени изложените от ищеца доводи, че
българското законодателство не допуска вписване в регистрите за беърбоут чартър
на наематели, които не са български
физически или ЮЛ, поради което и вписването на Шипинг Лоджистик С.А. в
регистърните книги е нищожно и не е породило правно действие. Дори да се счете
за валиден договора за пренаемане на кораба по арг. от чл.199г КТК
първоначалния наемател – „Булминерал“ АД продължава да отговаря за изпълнение
на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора.
Задълженията на наемателя във връзка с изплащането на възнаграждения на
екипажа, са негови, именно по този договор на основание чл.199ж, ал.1 КТК. Твърди се, че опита за пренаемане на кораба
от страна на трето лице, цели заобикаляне на закона и най – вече да освободи
ответника „Булминерал“ АД от отговорност. Претендира се отмяна на решението в
отхвърлителната част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – „Булминерал“ АД, в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага се, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от
ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите
на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Производството е
образувано по предявени от Р.К.Б., с
ЕГН **********, чрез адв.С.С., против
”ВМ Интернешанъл” ЕООД, и
”Булминерал” АД, с ЕИК *********, обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 3883.46 щ.д.,
представляваща сбор от незаплатени трудови
възнаграждения за м.януари 2015г. в размер на 858.32
щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26 щ.д., за
м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д. и за м.юни 2015г. в размер на 945.36
щ.д., ведно с лихва за забавено плащане
върху всяка дължима сума в общ размер на 411.34 щ.д.,
формирана както следва: 119.18 щ.д., представляващи лихва за забава, начислена
върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари 2015г., за
периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66.95 щ.д.,
представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е
работил на кораб м/к ”Батя” ИМО №8000836
съгласно трудови договори, сключени съответно на 29.09.2014г. и на 15.04.2015г.
с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност рулеви на кораба с месечно възнаграждение
1500 щ.д. Твърди, че Договорът от 15.04.2015г. е сгрешен и като дата на
сключване в него неправилно е посочена датата 15.05.2015г., но видно от вписванията в моряшкия паспорт на
ищеца, същият е работил на кораба от 20.03.2014г. до 20.01.2015г. и от
17.04.2015г. до 22.06.2015г. Твърди, че уговореното трудово
възнаграждение не е изплатено. Твърди,
че в трудовите договори не е уговорен падеж на задължението за заплащане на
трудовото възнаграждение, поради което същото е било дължимо към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно към датите 21.01.2015г. и
22.06.2015г. Ето защо работодателят е изпаднал в забава за заплащане на
претендираното трудово възнаграждение за м.януари 2015г., дължимо по договор от
29.09.2014г. на 22.01.2015г. и за месеците април 2015г., май 2015г. и юни
2015г. дължимо по договор от 15.04.2015г. на 23.06.2015г. Твърди, че ответникът
”Булминерал” АД е бил беърбоат чартьор на кораба, като в това му качество и на
основание чл.199з от КТК същият отговаря за задълженията срещу трети по
отношение на договора за беърбоат чартър лица за основателните претенции,
свързани с експлоатацията на кораба. Поддържа, че по силата на чл.199 ж КТК
възнагражденията на екипажа на кораба са разходи, свързани с експлоатацията на
кораба. Твърди, че ”Булминерал” АД в друг отделен случай е направил писмено
признание, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от
задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател на членовете
на екипажа. Това признание е обективирано в споразумение за разсрочване на
плащанията от 11.08.2015г. В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител, поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”ВМ Интернешанъл”
ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание не се явява.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”Булминерал” АД е депозирал отговор на исковата молба, в
който поддържа доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по
сключения трудов договор с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД и няма основание за
ангажиране на отговорността му. Поддържа, че разпоредбата на чл.199з КТК не е
относима към случая. Излага, че ”Булминерал”АД е бил наемател на м-к ”Батя” по
силата на договор за беърбоат чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно
правото на Англия, поради което задълженията му се определят от договора и
избрания от договарящите се страни приложим закон. Твърди, че с договор за
беърбоат чартър от 07.05.2013г. ”Булминерал” АД е преотдал кораба под наем на
”Шипинг Лоджистик СА”, като пренаемателят е получил ползването на кораба и
всички права и задължения на наемател. ”Шипинг Лоджистик СА” сключил договор за
мениджмънт на кораба с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД от 07.05.2013г. за периода
07.05.2013г.-07.05.2016г. Не се оспорва, че съгласно споразумение от
11.08.2015г. е встъпил в задълженията на ”ВМ Интернешанъл” ЕООД за заплащане на
трудови възнаграждения на петима моряци-членове на екипажа на кораба, които
задължения били поети на договорно основание към страните по споразумението,
сред които не е ищецът. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
Страните не спорят по
фактите, които са установени правилно от решаващия съд, а именно: че въз основа на индивидуален
трудов договор сключен между
ищеца по делото и ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява
длъжността „ втори механик” с месторабота – м/к „Батя” с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на
1500 щ. д.
Установено
е,че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 15.10.2015 г.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че в процесния период
ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и
съответното уговорено трудово възнаграждение.
От допуснатата и приета ССчЕ, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно дадена, се
установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през
посочения в исковата молба период е в общ размер от 3883.46
щ.д., представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения за м.януари
2015г. в размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д. и за
м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д..
Спорния въпрос между
страните е дали „Булминерал“ АД е солидарно отговорен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД
за посочените неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за забава и
неозползван годишен отпуск, т.е. дали е приложима разпоредбата на чл.
123а, ал.3 от КТ.
Съгл.
чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора.
С оглед събраните по
делото доказателства,настоящият въззивен
състав изцяло възприема извода на ВРС, че ответникът „Булминерал“ ЕООД не е солидарно
отговорно за заплащане на претендираните от ищеца суми,поради което и в тази част решението на ВРС следва да се
потвърди.
Съгласно чл. 199а от КТК
договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок,
по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху
кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия
период на наемане. С
оглед представените по делото договори от 07.05.2013г. между „Шипинг лоджистик“
С.А. и „Булминерал“ АД за предоставяне
за ползване на м/к „Батя“ и за мениджмънт на кораба, сключен между „Шипинг
лоджистик“ С.А. и „ВМ интернешанъл“ ЕООД, следва да се приеме за безспорно
установено, че „ВМ интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на
„Шипинг лоджистик“ С.А., тъй като към момента на сключване на трудовия договор
и през процесния период последният е имал качество на беърбоут чартьор
/корабопритежател/ на кораба.
В КТК са дадени легални
дефиниции на понятията "корабособственик" и
"корабопритежател". Корабособственикът е собственик на плавателното
средство, посочен като такъв в регистъра на корабите - точка.
24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба или го ползва
на друго законно основание – чл.9,
ал.3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа могат да възникнат както с
корабособственика, така и с корабопритежателя, като типичен пример за това, че
трудовото правоотношение може да не възникне с корабособственика е договорът на
беърбоут чартър. Съобразно разпоредбата на чл.
199ж от КТК търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя
в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за
негова сметка. Към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо,
наемател е бил не дружеството – ответник в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг
лоджистик“ С.А., поради което и „Булминерал“ АД
няма качеството на работодател, респективно за него не са възникнали
задължения за заплащане на трудови възнаграждения.
Също така не може да бъде
ангажирана отговорността на „Булминерал“ АД и по реда на чл.199з от КТК, тъй
като наемателят отговаря пред трети лица за основателни претенции, възникнали
във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенции за обезщетения
за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди причинени при
превоза на опасни и вредни вещества. Анализът на разпоредбата сочи, че отговорността на
корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се
ангажира за вреди, причинени на трети лица в хипотезата, когато вредите са
произлезли от плавателния съд като вещ, тоест по реда на член 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от
технически неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на
беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на
капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда
на специалния закон - КТК.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца за наличието на симулация при реализирането на втория
договор за беърбот чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. –
напротив от наличните по делото доказателства е безспорно, че такъв договор
съществува, така както съществува и втория контрагент по него.
По така изложените мотиви
настоящият състав на въззивния съд намира, че предявеният при условията на
солидарност иск против „Булминерал“ АД е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Поради идентичните крайни
изводи на първоинстанционния и въззивния съд, решението в атакуваната му част
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 607/16.02.2018 година,
постановено по гр.дело № 4388/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с
която , съдът е постановил,че ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.К.Б., с ЕГН **********, срещу ”Булминерал” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Сливница 28, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД да заплати солидарно с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Девня 10, ет.2,
офис 4, сумите, както следва: сумата от 3883.46 щ.д. /три хиляди
осемстотин осемдесет и три щатски долара и четиридесет и шест цента/,
представляваща сбор от незаплатени трудови
възнаграждения, помесечно както следва: за м.януари 2015г. в
размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д. и за
м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д.; сумата от 411.34 щ.д. /четиристотин и единадесет
щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г., формирана както
следва: 119.18 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари
2015г., за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66.95
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.К.Б., с ЕГН **********, да заплати на ”Булминерал” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Сливница 28, сумата 690лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
В
останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: