Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061 / 4.9.2020г.
гр. Перник, 04.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2582 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република", срещу Н.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 1364,40 лв. /хиляда триста шестдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр.
., жк. „“ бл., ап., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 99,49 лв.
/деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6755/27.12.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09130 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Перник.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения
срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия,
които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените
суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната
енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли за уважване на
предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на педявените искове. Възразява между страните да е налице
твърдяното облигационно отношение, тъй като не са представени доказателства, че
ответникът е собственик или ползвател на имота.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 6755/27.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09130 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник срещу Н.А.Б., ЕГН **********, за сумата 1364,40 лв. /хиляда триста
шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр., жк. „“ бл.,
ап., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 99,49 лв. /деветдесет и девет
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., както и за
сторените разноски.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
От представените общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в.
„Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От писмо с изх. № 20/МСИ-206-1
от 02.02.2020 г. от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, с
приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 18.05.1998 г.
ответникът е декларирал пред данъчната администрация, че с В. А. Б.са
съсобственици при равни квоти – по ½ ид.ч., на недвижим имот,
представляващ жилище с адрес: гр., жк. „“ бл., ет. , ап..
По делото е обявено за безспорно, че за процесния имот,
находящ се на адрес: гр., жк. „“
бл., ап., е доставена топлинна енергия в претендрирания размер.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 1364,40 лв. за периода 01.05.2017 г.
- 30.04.2018 г., а за законна лихва – 99,49 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., като към момента на
извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Вещото лице отбелязва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено
редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения
на абоната. Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична
в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го
кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че по силата на договор за продажба на топлоенергия е доставил топлинна енергия
в размер на претендираната стойност, дължима от ответника.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представената по делото декларация, ползваща се с материална
доказателстввена сила относно неизгодните за ответника факти, съдът приема, че
същият е собственик на ½ ид.ч. от имот, находящ се на адрес: гр., жк. „“ бл., ап..
Предвид горното, следва, че за исковия период ищцовото дружество се е
намирало в договорни отношения за продажба на топлинна енергия със собствениците на топлоснабдения имот –
Н.А.Б. и В. А. Б.
Въпреки предоставената възможност, ищцовото
дружество не е ангажирало доказтелства за семейното положение на ответнтика, поради което съдът приема, че за
задълженията, свързани с ползването на имота, са приложими правилата относно
съсобствеността.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
По делото е безспорно, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е на стойност 1364,40
лв., от която, съобразно обема на правата си, ответникът дължи ½ от
цената, а именно сумата 682,20 лв.
По горните съображения, съдът достигна до извод, че искът
за главница е основателен за сумата 682,20 лв., до който размер следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер 1634,40
лв., като неоснователен.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане оветникът
дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г., до
окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния
имот топлинна енергия е в размер на 99,49 лв.
Предвид горното, следва, че съобразно обема на правата си, ответникът дължи
½ от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 49,74 лв.
По горните мотиви, съдът прави
извод, че предявният иск за обезщетение за забава е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 49,74 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер 99,49 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Тъй като и в заповедното, и в исковото
производство ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00
лв. за исковото производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 29,28 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 20,00
лв. – държавна такса за издаване на 4 бр. съдебни удостоверения, 170,00 лв. –
депозит за особен представител, т. е. в общ размер на 419,28 лв., а в
заповедното производство, както следва: 29,27 лв. – държавна такса, и 50,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 79,27 лв.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част на исковете, а именно сумата
209,64 лв. – разнокси за исковото производство, и сумата 39,64 лв. – разноски за заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 682,20 лв. /шестстотин
осемдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се в гр., жк. „“ бл., ап., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 49,74
лв. /четиридесет и девет лева и
седемдест и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018
г., за които вземания е издадена Заповед № 6755/27.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09130 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Перник,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 682,20 лв. до пълния
предявен размер 1364,40 лв. и иска
за обезщетение за забава за сумата над
49,74 лв. до пълния предявен размер 99,49 лв., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 209,64 лв. /двеста и девет лева и шестдесет и четири
дстотинки/ - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
39,64 лв. /тридесет и девет лева и четири
стотинки/ - разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 09130 по описа за 2018
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: