Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. Русе, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи
граждански състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2810 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
процесуалноправно основание чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и
материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. П* Д*№ **, офис сграда
лабиринт, ет. *, офис *, представлявано от юрисконсулт Е* Р* против К.Й.К., ЕГН
********** за сумите: 601.01 лева- главница по
договор за кредит, 44.74 лева-
договорна лихва за периода от 29.03.2017 г. до 6.09.2017 г., 26.71 лева- такса за оценка на досие
за периода от 5.04.2017 г. до 6.09.2017 г., 137.36 лева- такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 5.04.2017 г.
до 6.09.2017 г., 320.50 лева-
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 5.04.2017 г. до 6.09.2017 г., 96.46 лева- обезщетение за забава за
периода от 30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
ведно с разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия
от 01.07.2017 год. между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (с
предишно наименование ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД) и Приложение № 1 от
01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 год. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен с цедента ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *********/11.07.2016 год. било прехвърлено в негова полза, в качеството
на цесионер. За цесията на ответника били изпратени две уведомления, но писмата
били върнати в цялост. Поради това ищецът счита, че ответникът е надлежно
уведомен чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомително писмо.
Поддържа, че по силата на сключения договор била отпусната парична сума в
размер на 1400.00 лева. Кредитодателят предал сумата на заемателя в брой по
местоживеене на длъжника. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 276.16 лева. Общо дължимата сума била
1676.16 лева, платима на 60 равни седмични вноски от по 27.94 лева, като
първата е с падеж 20.07.2016 год., а последната- 06.09.2017 год. Страните
уговорили също такса за оценка на кредитно досие в размер на 70.00 лева,
разсрочена за същия срок на вноски от по 1.17 лева; допълнителна услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в дома на длъжника, за която дължи такса в
размер на 358.25 лева и за събиране на кредита в дома на длъжника- такса в
размер на 835.92 лева, като тези такси също били разсрочени на 60 седмични
вноски от по 5.97 лева, респективно 13.93 лева. Общият размер на таксите е
1194.17 лева.
Така общата сума, която длъжникът се задължил да
върне на кредитора била в размер на 2940.33 лева, а ежеседмичната вноска в
размер на 49.01 лева.
Ищецът признава извършени плащания от ответника
в общ размер 1810.00 лева, с които били погасени, както следва: такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой в дома на длъжника- 220.89
лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски в дома
на длъжника- 515.41 лева, такса за оценка на досие- 43.29 лева, договорна
лихва- 231.42 лева и главница 798.99 лева.
Ищецът заявява, че за посочените суми се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по
ч.гр.д. № 577/ 2019 год. по описа на РРС, която заповед му била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по
заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото и
заповедното производства.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез
назначения му особен представител. Оспорва надлежното уведомяване за
извършената цесия. Счита, че не може да бъде прието за надлежно уведомяването
му в качеството на особен представител. Намира, че ищецът не е активно
процесуално легитимиран. Прави възражение за недължимост на таксите „Кредит у
дома“ за предоставяне на паричната сума и събирането на вноските, както и
таксата за оценка на кредитно досие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗПК изрично
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл. 17 от общите условия (договорните разпоредби) на сключения договор, според
която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по
договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Във формираната с редица решения на ВКС
задължителна практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Така е и в разглеждания случай. Като приложение
към исковата молба ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качество му на длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, е връчено на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния.
При главница в размер на 1400.00 лева, в б.”Д” от сключения договор за
потребителски кредит е уговорена такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 1194.16 лева. Посочено е, че тази
услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната доставка на
заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските по кредита. В разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от договорните условия е
посочено, тази такса се дължи, макар и в намален размер, дори и в случаите на
пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително, договорената такса за услугата
„Кредит у дома”, доколкото е свързана с извършването на плащанията по договора
и е отделно уговорена, не се включва в размера на годишния процент на разходите
– чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради което за нея принципно не намират
приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Според тези
разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат
на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не
означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на
плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За
тази клауза на общо основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143
– 148 от ЗЗП.
Според чл. 143, т. 14 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в потребителския
договор, която налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина съдът намира, че чл. 25 и чл. 26
от договорните разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага
извода, че таксата за услугата „Кредит у дома” се дължи, дори и когато тя не е
била предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи, за което съдът е длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че кредиторът има право да начислява
и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи
сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е.
възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи
отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора.
Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се
дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен източник на
печалба за него. Въпреки разпределената му тежест да установи, че
първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит
съобразно уговореното, и от който факт ищецът черпи права, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена
на ответника. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не
са заплатени предсрочно от ответника, каквито твърдения липсват, за кредитора е
съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на негов служител
на адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен
или не е предал дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата
по кредита на адреса на ответника, както и такива за
ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последния за събиране на вноските, не
са ангажирани по делото. Предвид това ищецът следва да понесе и
неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира, че таксата за услугата „Кредит у
дома” на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в
нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на
разходите. По тези съображения съдът намира, че на ищеца не се дължи плащане на
тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите, то заедно
с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката на досието на
клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия
закон. По тези съображения искът за таксата за услугата „Кредит у дома” следва
да бъде отхвърлен.
Според чл. 5 от ЗПК преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя
съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2 към закона. По делото са
представени формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен
заем.
Не са
представени и доказателства за предоставяне на услугата „оценка на досие” от
страна на първоначалния кредитор - в какво конкретно се изразяват тези услуги,
от кого и кога са предоставени, поради което и претенциите за тяхното заплащане
също се явяват недоказани. На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, какъвто характер имат уговорените.
В конкретния
случай сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, а именно: приложеният
на л. 11 от делото погасителен план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, възнаградителната лихва и
допълнителните разходи като претендираните такси, обсъдени по- горе, както е
предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.
Договорът е
недействителен и на още едно основание: съгласно т. 3, б. „д“ от Приложение 1
към ЗПК ако договорът за кредит предлага на потребителя различни начини на усвояване
с прилагане на различни лихвени проценти или на различни разходи, приема се, че
общият размер на кредита е усвоен при най-високите стойности за лихвен процент
и разходи, обичайно приложими при усвояване на средства по този вид договори за
кредит. В случая се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия
заемодател и различни потребители. Така таксите „Кредит у дома“ би следвало да
бъдат включени в ГПР, тъй като са предвидени в самия договор (буква Д на стр.
1). Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посоченият в договора ГПР е неверен.
При
съобразяване на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на
получения кредит, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът признава
извършено плащане в размер на 1810.00 лева.
При това
положение и предвид изплатената в повече от дължимата главница сума, исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед резултата от делото, в полза на ищеца не следва да се присъдят разноски нито в заповедното производство, нито в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. П* Д*
№ *, офис сграда Л**, ет. *, офис *, представлявано от юрисконсулт Е* Р* против К.Й.К., ЕГН ********** *** искове за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 601.01
лева- главница по договор за кредит, 44.74 лева- договорна лихва за
периода от 29.03.2017 г. до 6.09.2017 г., 26.71 лева- такса за оценка на
досие за периода от 5.04.2017 г. до 6.09.2017 г., 137.36 лева- такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 5.04.2017 г. до 6.09.2017 г., 320.50 лева-
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 5.04.2017 г. до 6.09.2017 г., 96.46
лева- обезщетение за забава за периода от 30.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й
изплащане, по Договор за потребителски
кредит № *********/11.07.2016 год., сключен между
ответника и ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД, прехвърлен с договор за цесия от
01.07.2017 год. на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, прехвърлен от цедента на ищеца по
силата на Приложение № 1 от 01.06.2018 год. към допълнително споразумение от
01.11.2017 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 год., за които вземания по ч.гр.д. № 577 по описа за 2019
год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 328/04.02.2019 год. за
изпълнение на парично задължение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: