Определение по адм. дело №742/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по жалба от Д. М. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], партер, подадена чрез адв. М. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/27.10.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – [област], с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 27.10.2025 г. в [населено място], ул. Вярност, на кръстовището с ул. Т., посока ул. Младежка, управлява лек автомобил Т. Я. с рег. № [рег. номер], собственост на М. М. с [ЕГН], след употреба на наркотични вещества (кокаин), установено с техническо средство Дрегер [Наименование] [община] 5000 [Наименование].

Издаден е талон за изследване 287216 и лицето е дало биологични проби за изследване.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което се обоснована с обстоятелството, че оспорващият има сключен трудов договор със „Соник транс [област]“ЕООД, по силата на който заема длъжността „куриер“, която е свързана с управление на автомобил и доставка на стоки/храни до клиенти на територията на [населено място]. По делото се представя Трудов договор № 225/08.08.2025 г. Длъжността на лицето предполага управляване на МПС, за което е необходимо притежание на свидетелство за управление на МПС. Излага се мнение, че с приложената принудителна административна мярка е възможно оспорващият да загуби работата си. Отделно от това се правят доводи, че лицето ежедневно пътува от [населено място] до [населено място], където полага своя труд. Добавя се, че към настоящия момент жалбоподателят продължава да полага грижи за пълнолетното си дете, което е ученик в 12 клас в [населено място]. Представя удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 309/19.03.2007 г. на длъжностното лице по гражданско състояние на община [област] – град.

Навежда се, че Д. М. М. е направил допълнително още две изследвания за наркотици в кръвта, вкл. и за кокаин, след проверката, които са отрицателни. В този смисъл представя резултатите от изследванията – с.13-16 от делото.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/27.10.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към С. П. полиция ОДМВР – [област], подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, търсещ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Изложените лични и житейски причини от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на трудова му дейност и получаване на трудово възнаграждение, не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда предвид възможността да се потърси друга работа, несвързана с управление на МПС и предвид на размера на получаваното от оспорващия ежемесечно трудово възнаграждение – 270 лева, което е много под необходимия нетен месечен доход за издръжка на живота на работещ.

Доводите от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 О. 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд-[област], втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], партер, подадено чрез адв. М. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/27.10.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.