№ 13628
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110112106 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от
ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,вр.чл.430 и следв. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от
„М“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от В С,против Г. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане в размер от 1954,61 лева главница по договор за кредит,сключен
между „Б“ЕАД и ответникът С.,по който договор банката е прехвърлила на
ищеца вземанията си с договор за цесия,сумата от 148,89 лева наказателна
лихва за периода 20.10.2018 г. до 19.09.2020 г.,964,54 лева договорна лихва за
периода 19.05.2018 г. до 19.09.2020 г.,596,55 лева обезщетение за забава за
периода 20.09.2020 г. до 14.08.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че е сключен договор за паричен заем на
19.05.2018 г. между „Б“ЕАД и ответника С. като банката се задължила да
предостави сумата от 2199 лева с краен срок на издължаване на 19.09.2020 г.
Поддържа се,че паричната сума е предоставена като стоков кредит,т.е. за
закупуване на стока. Ищецът сочи,че е носител на вземането на основание
сключен договор за цесия. В исковата молба са изложени твърдения,че
ответникът С. е преустановил изпълнението на задълженията си по договора
за заем и дължи сумите в размер на 1954,61 лева главница,964,54 лева
договорна лихва и 148,89 лева наказателна лихва. Исковата претенция е
основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени
1
исковете.
Ответникът Г. И. С. в подадения писмен отговор чрез назначения особен
представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани – ответникът
не отрича,че е сключен договор за стоков кредит с „Б“ЕАД,но счита,че не е
доказано дали заемната парична сума е усвоена,както и не е изяснено кои
вноски са забавени или изобщо не са заплатени. Ответникът оспорва
договорът за цесия да се отнася до процесното вземане,както и сочи,че липсва
надлежно уведомяване на длъжника. В писмения отговор са изложени
съображения,че клаузата на чл.12 от договора за заем е недействителна.
Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът моли
съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 14.08.2023 г. „М“АД
претендира от Г. И. С. сумите от 1954,61 лева главница,148,89 лева
наказателна лихва за периода 20.10.2018 г. до 19.09.2020 г.,964,54 лева
договорна лихва за периода 19.05.2018 г. до 19.09.2020 г.,596,55 лева законна
лихва върху непогасена главница за периода 20.09.2020 г. до 14.08.2023
г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 45633/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от договор за стоков кредит № 352066/19.05.2018 г.,сключен
между „Б“ЕАД,като заемодател,и Г. И. С.,като заемополучател,съгласно който
заемодателят се задължава да предостави сума от 2199 лева на
заемополучателя за закупуване на мобилен телефон,а заемополучателят
приема да връща заемната парична сума за срок от 28 месеца като е уговорен
фиксиран лихвен процент от 25,62 %. Годишният процент на разходите
възлиза на 28,85 %.
Прието е допълнително споразумение за цедиране на вземания от
23.05.2019 г. към рамков договор от 24.04.2019 г.,сключено между „Б“ЕАД и
„М“АД. Представен е и рамков договор,сключен между същите страни на
24.04.2019 г. като в извлечение от приложение е посочено,че се прехвърля
вземане към Г. И. С. за закупена стока в „Т Л“ при заемна парична сума от
2199 лева по договор от 19.05.2018 г.
Установява се,че уведомление за цесия е изпратено до Г. И. С. от „М“АД
като пълномощник на „Б“ЕАД.
Представени са общи условия по договори за предоставяне на стокови
кредити.
Прието е уведомително писмо,с което „Б“ЕАД уведомява „Т БЕАД,че е
предоставена в заем на Г. И. С. сумата от 2199 лева за закупуване на
стока,както и дубликат от фискален бон за закупен мобилен телефон.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
на 19.05.2018 г. по разплащателна сметка с титуляр Г. И. С. е постъпила заемна
парична сума от 2199 лева,а в изпълнение на договора С. е извършил
плащания в общ размер от 470,45 лева,с които са погасени главница с падеж от
2
19.06.2018 г. до 19.10.2018 г. в размер от 244,39 лева и договорна лихва с
падеж от 19.06.2018 г. до 19.11.2018 г. в размер от 226,06 лева. Според
заключението последното плащане е от 29.11.2018 г.,с която парична сума са
погасени части от вноски с падеж 19.10.2018 г. и 19.11.2018 г.,а последващи
плащания липсват. Неиздължените задължения по договора възлизат на
1954,61 лева главница,519 лева договорна лихва и 171,07 лева обезщетение за
забава за периода от 20.10.2018 г. до 19.09.2020 г. Размерът на мораторната
лихва върху неиздължената главница за периода 20.09.2020 г. до подаване на
заявлението възлиза на 595,83 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че предметът на исковото производство е идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да докаже съществуване на
заемно правоотношение,да установи факта на предаване на заемната парична
сума,да докаже уговорените права и задължения,да установи вземането си по
размер,както и да бъде доказано,че ищецът е носител на вземанията на
основание сключен договор за цесия. Законът регламентира фикция,че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 14.08.2023 г.
Софийският районен съд приема,че ищецът е доказал,че е носител на
вземане на основание сключен договор за цесия с „Б“ЕАД. Договорът за цесия
представлява съглашение между две страни – цедент и цесионер,съгласно
което цедентът прехвърля свои вземания към трети лица,които цесионерът
приема да придобие при условията,уговорени в договора за кредит. За да
приеме,че е прехвърлено вземането спрямо ответника С.,съдът взе предвид
представените рамков договор и допълнително споразумение към рамков
договор,както и извлечението от приложение към договора за цесия,в което
описан конкретният договор за заем – с посочване имената на
кредитополучателя,дата на сключване договора за заем,конкретно посочване
на заемната парична сума и срокът на договора. При това положение съдът
намира,че е прехвърлено именно вземането по договора за заем,сключен
между „Б“ЕАД и Г. И. С. от 19.05.2018 г. Действително представеното
уведомление за цесия,изпратено през 2019 г.,е върнато като непотърсено,но
приложението на уведомлението към исковата молба и връчването на препис
от исковата молба следва да бъдат взети предвид и да бъдат отчетени – в този
смисъл са решение № 123/24.06.2009 г. по търг.дело № 12/2009 г. и
определение № 72/05.02.2021 г.,постановено по търг.дело № 1188/2020 г. по
описа на ВКС. Отделно от това,значението за момента на уведомяване за
цесията е от гледна точка на това,че до уведомяване за наличието на нов
кредитор длъжникът може валидно да изпълни на стария кредитор,а доводи в
3
тази насока ответната страна не ангажира.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за
претендираната главница от 1954,61 лева подлежи изцяло на уважаване.
Договорът за заем е реален договор,което означава,че не е достатъчно да бъде
доказано,че страните са постигнали съгласие относно съдържанието на
договорното правоотношение,но е необходимо да бъде установен фактът на
предаване на заемната парична сума като елемент от фактическия състав на
заемното правоотношение. В конкретния случай от представения по делото
писмен договор се установява,че е сключен на 19.05.2018 г. между „Б“ЕАД и
ответника С. при заемна парична сума от 2199 лева,която е усвоена чрез
превод по банкова сметка с титуляр ответникът,в която насока е и приетото
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. С оглед това,че
паричната сума е постъпила по сметка на ответника,както и като съобрази,че
наличието на реализирани частични плащания представлява доказателство,че
ответникът е получил заемната сума,съдът счита,че е доказано,че
заемодателят е изпълнил точно своите договорни задължения. Това
означава,че съдът следва да реализира преценката си дали искът е основателен
при съобразяване дали ответникът С. е изпълнил задължението си да върне
заемната парична сума в съответствие с уговореното. Доказването факта на
връщане на заемната парична сума е възложено в тежест на ответника,а в хода
на производството не са представени доказателства ответникът да е изпълнил
точно своите договорни задължения. Съдът,отчитайки заключението по
съдебно-счетоводната експертиза намира,че искът за главницата за сумата от
1954,61 лева е изцяло основателен и подлежи на уважаване. Съдът намира,че
възражението за настъпила погасителна давност за главницата се явява
неоснователно,защото приложимата погасителна давност за главница по
договор за заем е общата петгодишна давност,а при съобразяване настъпилото
погасяване на парични суми по вноски до м.11.2018 г.,както и като отчете,че
искът се явява предявен на 14.08.2023 г.,съдът намира,че липсват погасени по
давност суми за главница по договора за заем.
Уважаването на иск за присъждане на договорна лихва е обусловено от
доказване,че такава е уговорена,както и от доказване размера на дължимата
договорна лихва. Договорната лихва има възнаградителен за страната
заемодател характер и се начислява по време на действие на договора за заем.
При наличието на уговорена дължимост на договорна лихва заемополучателят
освен главницата дължи заплащане на уговорената договорна лихва. Страните
не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че е уговорена
дължимост на договорна лихва при лихвен процент от 25,62 % като е
постигнато съгласие всяка от погасителните вноски да включва и част от
дължимата договорна лихва. С оглед това,че ответникът С. е преустановил
плащанията по сключения договор за заем,съдът счита,че искът за договорна
лихва е доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от
519 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 964,54 лева искът
подлежи на отхвърляне като недоказан. Изводът на съда за основателност на
иска за договорна лихва до размера от 519 лева налага да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила
погасителна давност. Приложимата погасителна давност за вземания за лихви
е тригодишната давност съгласно чл.111,б.в от ЗЗД. Софийският районен
4
съд,отчитайки датата на предявяване на иска – на 14.08.2023 г.,срокът по
ЗМДВИП,по време на който давност не тече,намира,че погасени по давност са
сумите за договорна лихва по вноски с падеж до 19.05.2020 г.,т.е.
възражението за давност е основателно за сумата от 496,63 лева,което включва
сбора от неиздължената част на договорна лихва по вноска с падеж 19.11.2018
г. и дължимите договорни лихви в периода 19.12.2018 г. до 19.05.2020 г.,което
означава,че искът за договорна лихва предвид основателността на
възражението за давност следва да бъде уважен за сумата от 17,37 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че искът за заплащане на наказателна
лихва за периода от 20.10.2018 г. до 19.09.2020 г. е доказан по основание и по
размер. Не се спори между страните,а и от договорната клауза на чл.12 от
общите условия се установява,че при забава на плащането на вноска се
начислява наказателна лихва в размер на 10 процентни пункта. Съдът намира
за неоснователен доводът на ответника С. чрез особения му представител,че
цитираната договорна клауза е недействителна. Законът за потребителския
кредит регламентира,че при допусната забава е дължима законната лихва.
Законната лихва се определя в размер от основния лихвен процент плюс 10
пункта. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на
начисляваната наказателна лихва е 10 процентни пункта,т.е. напълно
съизмерим е с размера на законната лихва,съдът намира,че постигнатата
уговорка относно начисляване на лихва поради просрочие не противоречи на
закона и искът за наказателна лихва подлежи на уважаване,в която насока
според експертното заключение размерът на дължимата мораторна лихва е
дори по-висок от претендирания с исковата молба. С оглед това,че е
релевирано възражение за давност и като отчете,че искът е предявен на
14.08.2023 г.,съдът намира,че следва да бъде присъдена наказателна лихва за
периода 14.08.2020 г. до 19.09.2020 г.,която възлиза на 20,63 лева,определена
по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния предявен размер искът
подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че искът с правно основание чл.86 от
ЗЗД,предявен за сумата от 596,55 лева за периода 20.09.2020 г. до 14.08.2023 г.
е доказан по основание,а по размер – за сумата от 595,83 лева. За да бъде
уважена искова претенция,предявена за мораторна лихва е необходимо да
бъде доказано,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът изпада в
забава,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от срока,а
ако няма определен срок,кредиторът следва да отправи покана,за да постави в
забава длъжника. В конкретния случай крайният срок на договора е 19.09.2020
г.,на която дата е следвало да бъде заплатена последната вноска. С
настъпването крайния срок на договора заемополучателят дължи заплащане
на всички суми по договора,които не е изпълнил към този момент. Това
означава,че считано от 20.09.2020 г. за неиздължената главница
заемополучателят – ответникът С. е в забава и отговаря за заплащане на
мораторна лихва. Съдът намира,че искът се явява доказан по размер при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза за сумата от
595,83 лева,а за разликата до 596,55 лева подлежи на отхвърляне. Изводът на
5
съда за основателност на иска за мораторна лихва за сумата от 595,83 лева не
се променя предвид формулираното в писмения отговор възражение за
давност,защото при съобразяване,че периодът,за който е претендираната
мораторна лихва е по-малко от три години преди предявяване на иска,то
възражението за давност за мораторната лихва е неоснователно.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение,както и като отчете уважената част от исковете,а и предвид
това,че съдът,който разглежда установителните искове се произнася по
въпроса за разноските по заповедното производство,съдът намира,че в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени 87,54 лева – съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 886,51 лева
– сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр. чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,вр.чл.430 и следв. от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД,по отношение на Г. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С, че
съществува вземане на „М“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В С,в размер от 1954,61 лева ( хиляда
деветстотин петдесет и четири лева шестдесет и една стотинки ) главница по
договор за стоков кредит № 352066 от 19.05.2018 г.,сключен между „Б“ЕАД и
Г. С.,вземанията,по който са прехвърлени с договор за цесия от „Б“ЕАД на
„М“АД,17,37 лева ( седемнадесет лева тридесет и седем стотинки ) договорна
лихва за периода 20.05.2020 г. до 19.09.2020 г., 20,63 лева ( двадесет лева
шестдесет и три стотинки ) наказателна лихва за периода 14.08.2020 г. до
19.09.2020 г.,595,83 лева ( петстотин деветдесет и пет лева осемдесет и три
стотинки ) мораторна лихва за периода 20.09.2020 г. до 14.08.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
14.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45633/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за договорна лихва в частта за разликата над 17,37
лева до пълния претендиран размер от 964,54 лева,иска за наказателна лихва в
частта за разликата над 20,63 лева до пълния претендиран размер от 148,89
лева,иска за мораторна лихва в частта за разликата над 595,83 лева до пълния
претендиран размер от 596,55 лева.
ОСЪЖДА Г. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „М“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В С сумите от 87,54
лева (осемдесет и седем лева петдесет и четири стотинки ) съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
886,51 лева ( осемстотин осемдесет и шест лева петдесет и една стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7