Решение по дело №199/2022 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 98
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20222180200199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Царево, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200199 по описа за 2022 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. П. И., ЕГН **********,
против Наказателно постановление 22-0302-000043 от 29.04.2022 год. на
Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП
на М. П. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер общо на 4000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок общо от 48 месеца, за нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на
материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник. Пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата РУП- Царево, не изпращат представител, не
вземат становище по случая.
1
Явяват се актосъставителя и свидетелите присъствали при установяване
на деянието.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се
актосъставителя и свидетелите по акта, който в показанията си описват
фактическата обстановка по съставяне на АУАН.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2022 год. актосъставителя- служител в РУ- Царево, съвместно
с колегите си, изпълнявали служебните си задължения, в района обслужван от
РУ- Царево. Около 16,30 часа на същата дата, актосъставителя, видяла
микробус да се движи от гр. Китен към с. Лозенец, но след като се
приближил до полицаите на около 20-30 метра, водачът отбил вдясно МПС-
то и спрял. Полицаите възприели, че от мястото на пътника отпред, вдясно
слиза лице, което заобикаля микробуса от задната страна и се спряло до
шофьорската врата, след което я отворило. В този момент второто лице, което
седяло зад волана на автомобила, се преместило на мястото на пътника, без да
слиза от автомобила. След като водача и пътника си разменили местата,
автомобилът потеглил в посока към служителите и бил спрян за проверка.
Полицаите поискали жалбоподателя, като водач- вече седящ на мястото на
пътника- да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици, но същия
отказал категорично. Жалбоподателя отказал да даде кръв за анализ за
употреба на алкохол и наркотици. Констатираните нарушения, мотивирали
актосъставителя, да състави акт за установяване на административно
нарушение № 68705 от 01.04.2022 год. в който било описано извършеното
нарушение ясно, точно и подробно. В последствие, наказващия орган-
Началника на РУ- Царево, въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление, в което административното
нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Квалифицирал деянието
като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП и го санкционирал на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и устните доказателства- показанията на
актосъставителя и свидетелите- полицейски служители. Съдът кредитира
2
изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите- полицейски
служители като безпротиворечиви, логични, и последователни, напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания да се съмнява както в показанията на свидетелите, така и в
добросъвестността на същите при изпълнението на служебните им
задължения. Показанията да дадени под страх от наказателна отговорност и
не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.
Съдът не дава вяра, на показанията на водения от страна на
жалбоподателя свидетел, като ги намира за неистинни, заинтересовани и
пристрастни. Същите показания категорично се опровергаха от показанията
на разпитаните полицейски служители.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това
лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно
и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РУП, гр. Царево, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник РУП, гр. Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя оспорва фактическата обстановка, твърди, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са били допуснати
3
нарушения на процедурните правила.
След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда
намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на
ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което
съдът приема описаното в него за безспорно установено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по ЗДвП, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
По отношение на вида на наложените наказания: видно от събраните по
делото доказателства, жалбоподателя е неправоспособен, поради което и НП
в тази му част, в която е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок общо от 48 месеца, следва да бъде отменено.
Размера на наказанието глоба е определен съгласно нормативно
регламентирания такъв.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди в частта му, в която е наложено
наказанието глоба. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите
са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно
установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен
акт- следва да бъде частично потвърдено.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 22-0302-000043 от 29.04.2022
год. на Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2
от ЗДвП на М. П. И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер общо на 4000,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок общо от 48 месеца, за нарушения на чл. 174, ал. 3, пр.
1 и 2 от ЗДвП, В ЧАСТТА МУ в която на М. П. И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок общо от 48 месеца“.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част,
като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5