Решение по дело №64/2025 на Административен съд - Смолян

 

Производството по делото е по оспорване законността на индивидуален административен акт и се провежда след отмяна от ВАС на Решение № 1364/14.10.2024г. по адм.д. № 255/2024г. на АССм и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е по жалба вх. № 1889 от 12.07.2024 г. подадена от Е. Р. К. от [населено място] срещу Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на К. за п. на к. /КПК, с което е установен конфликт на интереси, в качеството й на директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т." - [населено място] като на основание чл. 113, ал. 1 ЗПК е наложена глоба в размер на 5 000 лв. и на основание чл. 99, ал. 1 ЗПК са отнети в полза на община [област] сума в размер на 117, 08 лв. представляваща нетно дневно възнаграждение, получено за 13.12.2023 г. - датата на установеното нарушение.

В жалбата с която е сезиран съда се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че административният орган е приел за изготвени в частен интерес два документа – Списък на работници и служители от ДПЛПР в [населено място] от 13.12.2023 г. и Заповед № 613/13.12.2023 г., подписани от К..

По отношение на Списъка жалбоподателката сочи, че същият няма характер на волеизявление на лице, заемащо публична длъжност с доводи, че не е изготвен от жалбоподателя, а единствено е подписан от нея в качеството й на директор. За неправилно е прието допълнително възнаграждение/ДВ/, което е значително повече от определеното със заповед № ЧР02-282/08.12.2023 г. на кмета на община [област] и не е взето предвид че ДВ е формирано от икономия на средства от ФРЗ за процесната година и е определено съгласно взето решение по протокол на общо събрание на колектива на Дома в [населено място].

По отношение на Заповед № 613/13.12.2023 г. жалбата сочи, че тя е издадена в резултат на съгласувани действия с община [област], извършено с докладна записка изх.№836/04.12.2023 г. от гл.счетоводител на ДПЛПР - [населено място] относно изплащане на ДВ и дължимите осигуровки.

Счита, че оспорената заповед е немотивирана, без посочване на причини за неприемане възраженията на директора направени в хода на административната процедура.

Съдът е сезиран с петитум да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение, в частта с която е установен конфликт на интереси по отношение на Е. К. във връзка с утвърдените от нея на Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф.д-р Т. Т.“ [населено място] от 13.12.2023 г. и издаването на Заповед № 613/13.12.2023 г. в свой частен интерес. Претендират се разноски в производството.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С. Н.. В писмени бележки развива и допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в жалбата. Сочи, че решението е позовано на изцяло неверни факти, и/или неправилно интерпретирани от административния орган доказателства. Процесният списък няма характер на акт по смисъла на специалния закон чл. 76 ЗПК, издаден е с оглед финансовото оформление на плащанията. Колективният орган - общото събрание на работниците на Дома и взетото решение са основанието за изплащане на ДВ, подписът на директорката не съставлява волеизявление или разпореждане за изплащане, има единствено технически характер. Наред с това пояснява, че процесната заповед № 613/13.12.2023 г. е издадена във връзка с предходна заповед № ЧР02-273/8.12.2023г. от кмета на община [област], с която е наредено на директора на дома да изплати ДВ на работници и служители за 2023 г. от реализираната икономия през годината. Жалбоподателката е включена в списъка на база заповедта на кмета, т.е. липсва нейно властническо волеизявление от упражняване правомощия на директор. На следващо място счита, че не е ясна волята на органа, за какво е установеният спрямо К. конфликт на интереси, дали за това, че е подписала списък в който фигурира и нейното име или че е одобрила сума различна от следващата й се. На база изложеното сочи, че по никакъв начин жалбоподателката не е компрометирала публичната си длъжност и не е участвала в съставяне на документи целящи лична материална облага.

Ответникът – К. за п. на к. в съдебно заседание се представлява от ст. юриск. Т., който оспорва подадената жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки упълномощен процесуален представител на ответника оборва твърденията в жалбата и обосновава решението на органа с наличие на законови предпоставки за постановяването му. Конкретно, списъка и заповедта притежават характеристиките на акт, чието окончателно юридическо оформяне е настъпило с полагането на подпис от Е. К., в рамките на упражнените от нея правомощия. Наличието на установения от органа частен интерес обосновава с присъствието на лицето за ДТВ едновременно в Списъка на работници и служители в дома и в Заповед № 613/2023 г., което е предпоставка за настъпване и получаване на неследваща й се облага. Решението на комисията е издадено при изяснени в пълен обем факти и обстоятелства при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните норми. Поддържа се, съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди процесното решение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – Е. К., директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т.Т.“ – с .П. е адресат на оспореното решение, то влияе негативно върху правната сфера на адресата, тъй като с него се установява конфликт на интереси се налага глоба в размер на 5 000 лева и се отнема сума в размер на 117.08 лв.- нетното дневно възнаграждение. Решението е получено на 09.07.2024г., жалбата е постъпила в съда на 12.07.2024г., следователно е подадена в срок. Подписана е от упълномощения от жалбоподателя процесуален представител. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по съществото на спора.

По фактите:

Безспорно е между страните, че Е. Р. К. заема длъжността „директор“ на „Д. за п. л. с п. р. – [населено място]“, служебното правоотношение е възникнало след проведен конкурс и сключено споразумение № 53/27.07.2023 г. с кмета на община [област], приложено по делото, този факт не се и оспорва от страните.

Производството пред КПК е образувано по повод регистриран на 29.12.2023 г. сигнал с peг. № С-156 на КПК срещу Е. Р. К. и с Решение е образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-019/19.01.2024 г. Във връзка с изнесените в сигнала твърдения, КПК е изискала и събрала доказателства, приобщени по приложеното адм.дело № 255/24 г. по описа на АССм (цитираните по-долу страници са приложени в това дело)

Е. К. е била изслушана пред административния орган по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК на заседание на Комисията, проведено на 03.06.2024 г., на което се е явила лично, видно от съставения Протокол № 43 от 03.06.2024 г. на КПК (л.84/99) В потвърждение на реално получения размер пояснява, че е този определен на база отработени дни съгласно заповедта на кмета на общината– 1143лв. и че фигурира в списъка с оглед финансовото осчетоводяване на институцията.

С оспореното решение на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК е наложена глоба в размер на 5 000 лв. на Е. К. за осъществен конфликт на интереси по чл. 70 от ЗПК - нарушение на разпоредбата на чл. 76, изр. първо от ЗПК, извършено в качеството й на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] - лице, заемащо публична длъжност по чл. 6. ал. 1. т. 50 от ЗПК, затова, че подписала Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф.д-р Т. Т.“ [населено място] от 13.12.2023 г. и е издала Заповед № 613 от 13.12.2023 в свой частен интерес и отнета на основание чл. 99, ал. 1 от 3ПК в полза на община [област] сума в размер на 117,08 лв. представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от лицето за 13.12.2023 г., на която дата същото е извършило нарушението по чл. 76, изр. първо от ЗПК. Решението е издадено и подписано от к. за п. на к. /КПК на 17.06.2024 г.

По делото са представени доказателства – Протокол № 02/28.11.2023 г. на проведено общо събрание на колектива на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] и решение икономията на средствата от ФРЗ да бъдат начислени ДВ и изплатени през м. декември 2023 г. в размер на една БРЗ на персонала на дома по списъчен състав, на база действително отработени дни в периода януари-ноември същата година, по справка, приложена към преписката. Представена е Заповед № ЧР-02-283/08.12.2023 г. на кмета на община [област], с която определя изплащане на ДМС за 2023 г.в размер на 1143 лв. на директора на Дома - Е. К.. Заповедта на кмета на общината е мотивирана с постъпила докладна записка от 04.12.2023 г./приложена в делото/ изготвена от главния счетоводител на Дома за счетоводните разчети на социалната институция по относими параграфи за заплати и възнаграждения на персонала. Конкретният размер ДВ, предложен с докладната за директора на институцията е 2230 лв.

С процесната по решението Заповед № 623/13.12.2023 г. на директора Е. К. се нарежда изплащане на ДВ на всички работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] в размер на 1 (една) БРЗ от реализираната икономия през годината. Указано е ДВ да се изплатят към заплатите за м.12.2023г. съгласно приложена подробна справка извлечение на база действително отработено време в периода 01.01.2023 г. – 30.11.2023 г. Следва списък на работници и служители от дома със съответни начислени по заповедта размери БРЗ, м.декември 2023 г., който за №41-Е. К. е определен на 2742,90 лв. при БТВ 942,00 лв. (л.41/55) Списъкът е изготвен от касиер Т.И. и гл.счетоводител – С. С., подписван е от заместник директор – В. П. /с представени доказателства за заместващи функции/ Върху положен печат/ вж. първа страница, щемпел „вярно с оригинала“ има подпис на „К.“. Впоследствие бил съставен Протокол № 1 от 03.06.2024 г. (л.79/94) за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в Списъка на работници и служители, според който начислено през месец декември 20023 г. ДВ в размер на една БРЗ за № 41 на Е. К. да се чете “1 143,00 лв.“

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение за начина на формиране на сумите спрямо Е. Р. К. в Списъка на работниците и служителите от дома. Вещото лице посочва, че сумата от 1143 лева е ДМС, изчислено на база полагащото се месечното брутното трудово възнаграждение за отработени от лицето 5 месеца, а сумата 942,00 лева е ДМС, изчислено на база на месечно брутно трудово възнаграждение за отработени 79 дни.

Заключението посочва, че сумата 2742,60 лева /по Списъка/ е месечно брутно възнаграждение по Споразумение №53/27.07.2023 година, а сумата от 2230 лева /посочена в Докладната записка до кмета на общината/ е основно трудово възнаграждение по същото споразумение. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че в размера на 2742,60 лв. се включват основната заплата на лицето плюс клас прослужено време.

При така установеното съдът направи следните

Правни изводи:

Жалбата е основателна. Това е така по следните съображения:

В съответствие с установената по делото фактическа обстановка, оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на изискуемите кворум и мнозинство. Съдът е длъжен да установи този факт служебно, той не се и оспорва. Производството по настоящето дело е започнало и се е развило изцяло при действието на ЗПК, глава VІІІ, раздел V от закона (чл. 89 - чл. 93) и проведената процедура е съобразена с регламентираните там правила. Към този период жалбоподателката, в качеството си на Директор на социалната институция е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от действащия закон. С оглед на това съдът намира, че КПК се явява компетентният орган за преценка наличието на конфликт на интереси по разглеждания случай.

Жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство срещу него, при реализирани възможности за изслушване, изразено становище и възражение. С оглед на изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Оспореното решение обаче е постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.

Конфликт на интереси по дефиниция на чл. 70-чл.72 ЗПК възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за заемащия публична длъжност, съответно под облага законодателят визира и всеки доход в пари, парични средства или в имущество.

Законовата регламентация е ясна, за да възникне конфликт на интереси трябва кумулативно да са изпълнени три предпоставки: 1) лице, което заема висша публична длъжност; 2) частен интерес на това лице или на свързани с него лица и 3) възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо публичната длъжност. В случая преценката дали са осъществени и трите предпоставки, включва анализ на обективните данни в преписката за конфликт на интереси /по указанията на върховната инстанция/. Следва да се отбележи, че за да е съставомерно едно деяние не е достатъчно да е налице свързаност между лицата и съответно частен интерес, а е необходимо да се установи, че конкретният акт и/или действие по служба на уличеното лице, са повлияни или е било възможно да се повлияят от този частен интерес.

С въведената с чл. 76 ЗПК забрана, заемащият публична длъжност няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Целта е предотвратяването на всякакви съмнения, че тези лица ще осъществяват своите правомощия обосновани от лични или икономически интереси, а не на въз основа на обективни и нормативно установени критерии.

Между страните няма спор, че жалбоподателката е издала Заповед № 623/13.12.2023 г., с която във връзка реализирана икономия през 2023 г. е наредила да се изплати еднократно допълнително възнаграждение (ДВ) в размер една БРЗ на всички работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място]. Заповедта е издадена при спазване на относимите правила, регламентирани в Колективния трудов договор /така чл. 29/ и след решение на колективния орган на социалната институция – общо събрание, проведено на 28.11.2023 г. за начина на разходване на реализираната през финансовата година икономия на средства от ФРЗ.

Заповедта на директор К. е мотивирана с издадените преди това заповед №ЧР-02-283/08.12.2023 г. и одобрена докладна записка от кмета на община [област]. Видно, заповедта на кмета на общината е разрешено и определено ДМС за 2023 г. за директора на Дома в размер на 1143.00 лв. (и този размер е включен във фиш за работна заплата на К. за м.12.2023 г. с код 332, на л.64/79) Съответно в докладната, изготвена от финансовия отдел на Дома се съдържа обосновка за разходване на реализираните икономии през годината. Без тези предхождащи документи и действия процесната Заповед № 623/13.12.2023 г. на директора на ДПЛПР [населено място], не би могла да породи посочените в нея правни последици. Жалбоподателката не разполагала с оперативна самостоятелност или процесуална възможност сама да определи на кои лица, вкл.и на себе си, в какъв да се начисли и изплати ДТВ, а е била длъжна да се съобрази с решението на общото събрание на колектива на Дома и с размерите на предварително одобрените от кмета на община [област] ДВ в докладна записка и заповед №ЧР-02-283/08.12.2023 г..

Директорката Е. К. е включена в списъка на работниците и служителите за начислени ДВ за м.декември 2023 г. (под №41) със сума в размер на 2742.90 лв., което е довело до различно третиране на ДВ за К.. С. ясно от заключението по делото, че всъщност това е месечното брутно възнаграждение на К., което включва основната заплата на лицето плюс клас прослужено време. Последното според съда не е обстоятелство, което да създава привилегии и по-благоприятно положение за директора на Дома в [населено място]. Априори, подписването на списъка (върху щемпела на печата „Вярно с оригинала“) е вследствие на предходни актове и действия и не може да се приеме, че с подписа си К. е създала интерес в своя полза.

По тези съображения съдът намира, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Е. К. – директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], тъй като не се установи, че действията й са насочени в личен/частен интерес, с което да е извършила нарушение на чл. 76 ЗПК. Затова решението на КПК с което е установен конфликт на интереси следва да се отмени, ведно с разпоредените с него санкционни последици.

По изложените съображения жалбата е основателна и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 2630 лв., включени в списъка на разноски за: заплатени ДТ – 10 лв. по настоящето дело и 70 лв. по адм.д.№ 255/24г.; 150 лв. депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете съдебните производства 2400 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на К. за п. на к..

ОСЪЖДА К. за п. на к. да заплати на Е. Р. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 2630 лева - дължими деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.