№ 158
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503311 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Ю.Ю., чрез процесуален представител юрк.
Е. И., срещу разпореждане № 25970 от 15.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
15556/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл.
410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против Я. С. Я., гр. Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че извършените
плащания по процесния договор са от значение за уважаване на заявлението, за което е
достатъчно да се твърди, че вземането е изискуемо и не е удовлетворено, като дали са
извършени плащания и дали с тях са погасявани съществуващи вземания може да бъде
предмет само на спорно, исково производство. Излагат се подробни разсъждения, че
целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е
спорно, като в конкретния случай попълненото по образец заявление е достатъчно да
бъде издадена заповед за изпълнение, а обстоятелствата на които се основава
претенцията не следва да се доказват, а само да се изложат. Поставеният въпрос,
според жалбоподателя, относно размера на претендираните суми с оглед постъпилите
плащания от страна на длъжника са въпроси по същество на спора, подлежат на
доказване от длъжника, като би следвало да се разглеждат едва при наличие на
основания за провеждане на спорно производство. Не счита, че в заповедното
производство следва да бъде обсъждана клаузата за неустойка, доколкото тя не води
сама по себе си до недействителност на договора, а в заявлението нито се претендира
неустойка, нито се излагат обстоятелства във връзка с начисляване на такава.
1
Жалбоподателят твърди, че представените със заявлението документи и описаните
обстоятелства са напълно достатъчни за издаване на заповед за изпълнение, като
договорната лихва не надхвърля пет пъти законната лихва, поради което не е
нищожна, с оглед сключване на договора след приемане на специалната норма на чл.
19, ал. 3 ЗПК. Сочи, че в договора са посочени ГПР и фиксиран лихвен процент, както
и общата сума, дължима от потребителя, поради което са спазени законовите
изисквания за действителност на договора, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, като за потребителя не са останали никакви скрити разходи, доколкото всички
са обективирани в първа страница на договора, поради което длъжникът дължи
толкова, за колкото се е подписал. Поради изложеното счита, че заявлението отговаря
на чл. 410, ал. 2 от ГПК, а посочените причини за отказ за издаване на заповед за
изпълнение са неоснователни.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено
подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, като се реши въпроса по
същество.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Я. С. Я.,
като е приел, че не са били изпълнени дадените указания на заявителя, поради което, с
оглед твърденията в заявлението, не са налице предпоставките за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК. Посочил е, че има задължението да следи служебно за неравноправни
клаузи в договора и за неговата действителност, като е констатирал недействителност
на договора, на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 и 11 ЗПК, тъй като липсва яснота как е формиран ГПР, какви компоненти са
включени в него, дали съответства на действителния размер, с оглед предвиждане на
заплащане на неустойка за непредставено обезпечение. Приел е, освен, че договорът е
недействителен и това, че не може да се присъди чистата стойност на кредита, на осн.
чл. 23 ЗПК, тъй като не е уточнено каква част от главницата и акцесорните вземания са
заплатени по кредита. Счита, че разпоредбата, с която е уговорена договорна лихва
надхвърляща три пъти законната е нищожна, а претендираното обезщетение за забава
не се дължи, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като надхвърля законната лихва.
Горното е мотивирало заповедния съд да приеме, че са налице предпоставките
на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, като е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
2
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени
правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна
по следните съображения:
С разпореждане № 24736/01.11.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в
тридневен срок от съобщението с писмена молба, да мотивира правен интерес от
присъждане на обезщетение за забава над законната лихва, посочи какви плащания са
извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях, предвид претендиране на
част от сумите за главница и дог. лихва по договора за кредит. Указано е, че при
неизпълнение на указанията в предоставения срок заявлението ще бъде оставено без
уважение.
В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от
заявителя, с която не са изпълнени дадените указания, а са изложени съображения,
относно липсата на необходимост, с оглед вида на производството, да се изпълняват
дадените указания, доколкото твърдението на заявителя, че вземане в посочения
размер съществува, е достатъчно, за да бъде задействана процедурата по проверка дали
то е спорно. Твърди, че при спор, обусловен от извършено погасяване, породен от
преценката за неравноправност на клауза в договора, може да бъде направено
единствено в рамките на исковия процес, като е извън обхвата на посочените
обстоятелства в заявлението, съответно и извън обхвата на проверката в заповедното
производство. Счита, че извършените плащания са в доказателствена тежест на
длъжника при евентуално исково производство, а правилността на изчисление на
размера на лихвата също не подлежи на проверка в заповедното производство.
При така посочените обстоятелства и с оглед въведените оплаквания в
частната въззивна жалба, следва да се прецени дали е било необходимо изпълнение на
дадените указания от съда за уважаване на заявлението, които не са били изпълнени от
заявителя.
Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери
дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна
страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на
съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на
исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното
съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията
на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава
искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на
заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да
прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга, при
положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи
преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на
3
евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата
предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този
см. Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с
оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва
да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са
основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер,
как е определен размерът. Това не е сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни
указания на съда. От друга страна, в конкретния случай, дадените указания са с цел да
се прецени размерът на претендираното вземане при обоснована вероятност за наличие
на неравноправни клаузи в потребителски договор, които влекат недействителност по
силата на императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК. Задължение на съда при преценка
дали да издаде заповед за изпълнение е да провери наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за наличие на такива, което
следва да стори, като се запознае със съдържанието на договора, всички приложения
към него и приложимите общи условия, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Доколкото
законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за това, то
необходимо условие при наличие на съмнение за неравноправност на клаузи в
договора, водещи до неговата недействителност, на осн. чл. 22 ЗПК, е да бъдат ясно
изложени обстоятелствата как е формиран размера на вземането, с оглед извършени
плащания по кредита, доколкото от заявителя в конкретния случай не се претендира
целия размер на главницата, нито се претендира вземането частично, с оглед преценка
дали да бъде издадена заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита и в какъв
размер.
С оглед изложеното съдът счита, че с подадената от заявителя след получаване
на указанията на съда молба не са изложени всички обстоятелства, на които се
основава вземането, не е налице необходимата индивидуализация на вземането,
включително по отношение на начина на формиране на размера му, поради което
заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл.
127, ал. 1 ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.
Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25970 от 15.11.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 15556/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено Заявление вх. №
86007/28.10.2022 г, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Я. С. Я., гр. .......................
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5