Решение по дело №3328/2018 на Районен съд - Плевен

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         №

                     Гр.Плевен, 24. 01. 2019 г.

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря Цецка Симеонова,    като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА  гр.  д.  № 3328 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК.

Делото е образувано по подадена искова молба по реда на чл.422 от ГПК от  Д.К.Б. АД ЕИК/БУЛСТАТ *********, про тив  В.  Г.  М., ЕГН **********, с  цена на иска 869, 43 лв.           Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.

В исковата молба се посочва следното: 

На 29. 03. 2016 г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна и предоставяне на кредитен лимит между страните.  На физическото лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 1000 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Представено е като доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта  и предоставяне на кредитен лимит от 29.03.2016 г., общи условия, разписани на всяка страница от ответника, протокол за получаване на кредитна карта от 04. 04. 2016 г.Непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 869.43 лева, от които:  главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5  от Договора  и  т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 710. 03 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.11.2016 г. д о 15. 12. 2017    г, в размер на 159.40 лева.

С Договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с  картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни. през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от първо число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.

Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.

Представени са като доказателство по делото Извлечения от счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за размера, датата и вида на разхода/ ПОС или АТМ/, постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вниоска към дата на падеж. Извлеченията обхващат периода от 01.04.16 г. до 31.12.17 г.

Представено е като доказателство по делото искане за издаване на кредитна карта от 03.2016 г. и протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код от 04.04.16 г.

На практика,  след подписване  изброените документи и Протокола, ответникът е получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който е ПИН кода за картата на 04.04.16 г. и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване, предаден е.

Видно от приложените Извлечения, кредитът е обслужван до ноември 2016 г, като и преди това са допускани закъснения в погасяванията от падежната дата.

В приложеното  Извлечение 7 от 01.11.16 г. минималната погасителна вноска е била в размер на 38  лева и е била дължима до 15.11.16 г. Видно е, че от следващите извлечения погасителни вноски изобщо не са правени или не са извършвани в срок.

Съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е налице забава.

 В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез особен представител адв. ***, като се оспорва искът.

За ищеца Д.К.Б. АД, не се явява представител.

За ответницата В.Г.М. се явява адв. Ч. от ПлАК и поддържа писмения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: 

Безспорно е установено, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д  №  42  / 2018 г. и е издадена  Заповед за изпълнение за сумата.  Съдът е разпоредил *** М., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  Д.  К.Б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Г,  представлявано от ***, сумата 527 лева просрочена главница, сумата 102,08 лева наказателна лихва за периода 01. 01. 2017 г. до 15. 12. 2017 г. и законна лихва от 03.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както 25 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си.

Предявеният иск за съществуване на вземането на ищеца е неоснователен по основание и размер. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства не се подкрепят от представените писмени доказателства. Приложените доказателства не установяват твърдяните от ищеца факти в исковата молба. Ищецът  не е доказал качеството си на кредитор по облигационна връзка, по която ответникът е длъжник.

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото предишният кредитор / цедентът / е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,  прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Не е налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията, поради което прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо ответницата по смисъла на чл. 99, ал 4 от ЗЗД, равнозначно на връчване на пратка на същия получател. При тези данни са налага извод, че до ответницата не е достигнало съобщение за извършено прехвърляне на вземане на  ищеца, поради което цесията няма действие спрямо длъжника. Тъй като уведомяването на длъжника за извършена цесия е задължителна материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за уважаване на предявения иск, а липсват доказателства, от които да се приеме, че именно цедентът, а не друго  лице,  е уведомил длъжника и той е узнал за извършеното прехвърляне на вземане преди завеждането на исковата претенция, предявеният иск е неоснователен само на това основание.

Ответницата не е направила възражение , предвид обстоятелството, че не е открита на съответния адрес, поради което съдът е приел, че е налице разпоредби  на чл. 47 ал. I от ГПК.

Изложените обстоятелства в ИМ са неоснователни и необосновани и недоказани.

На първо място и с оглед обстоятелството, че ответницата не е намерена на адрес и не уведомена изрично, не е могла да изрази личното си становище по цитираното ч. гр. д. № 42 /2018 год. VII г. с. на ПРС.

На второ място,  ищцовото дружество не установява, че ответницата не е погасила задълженията си, както и че до нея са изпратени доказателствата, сочени за посочения процесен период.  Остава неустановено твърдението за задължения относно неустойките по чл, 8.1.1. в периода за плащане и основание за възникналото задължение. В тази връзка,  задължение на ищеца е да докаже основанието за възникналото задължение, ако има такова от страна на ответницата, както и конкретния период на възникналото задължение. Разпоредбата на чл. 154,  ал. 1 от ГПК, сочи, че доказаната тежест за установяване на факти, съставляващи основанието на иска се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Липсват доказателства, които да сочат, че е налице неизпълнение на поетите задължения по договора. По делото не са представени безпорни доказателства за извършеното надлежно уведомяване на ответницата по отношение на изготвените и приложени като доказателство описи на извлечение по сметка. Това обстоятелство остава неизяснено, още повече, че по цитираното ч. гр. д. е видно, че не е налице валидно съобщение до ответницата.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения Плевенският районен съд

                  Р      Е      Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по реда на  чл. 422 от ГПК от  Д.К.Б. АД ЕИК/БУЛСТАТ *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Г,  представлявано от ***, против  В.Г.М., ЕГН **********,***,   с цена на иска 869,43 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: