№ 12017
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110115115 по описа за 2025 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Съдебното производство е инициирано въз основа на Искова молба, вх. №
8021098/07.10.2016г. на СРС, подадена от Б.Р.Ц. срещу М. Ф. С., допълнително уточнена, с
която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на недвижим имот – ливада от 0,8дка, находяща се понастоящем в строителните
граници на град София, местност „Бистришки път“ /“Барата“/ съставляваща част от
недвижим имот с пл.№**** по кадастралния план на град София, изработен през 1939г., при
съседи: наследници на С.П., В.Б., наследници на Г.С., върху който имот било възстановено
правото на собственост на наследниците на Й.Д.Т. с Решение № 1827/285/03.11.1995г. По
исковата молба е образувано гр.д. № 56556/2016г. на СРС, 39 състав, по-късно
преразпределено на 177 състав. Ответникът е подал отговор на исковата молба.
Конституиран като трето лице-помагач е и приобретателят на имота в хода на делото Й. С.
А.. В хода на производството първоначалният ищец Б.Ц. е починал, като на негово място
като ищца е конституирана неговата дъщеря и наследница Б. Б. Ц. /малолетна/. С Решение
№ 257150/28.10.2019г. производството по делото е прекратено като недопустимо. Същото е
отменено с Определение № 5862/21.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 2813/2022г. на СГС, като делото
е върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С
Решение № 20059902/30.09.2022г. по гр.д. № 56556/2016г. на СРС предявеният иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е уважен, като по отношение на ответника е признато за установено, че
ищцата Б. Ц. – наследница на починалия в хода на делото първоначален ищец Б.Ц., е
собственица на спорния имот. Подложено на инстанционен контрол, това решение е
обезсилено като недопустимо с Решение № 254/15.01.2025г. по в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС,
ГО, II-В въззивен състав. За да стори това, въззивният съд е обосновал извод, че неправилно
районният съд е приел да е бил сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
правото на собственост на ищеца към настоящия момент, тъй като е предявен допустим иск
с правна квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на правото на собственост на
ищеца към минал момент - този на колективизацията. Делото е върнато на Софийския
районен съд за ново разглеждане на допустимия предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и при
съобразяване на уточненията, заявени от ищеца в хода на въззивното производство. При
1
връщането си на Софийския районен съд делото е образувано като гр.д. № 15115/2025г. по
описа на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав от I ГО.
Ищецът Б.Р.Ц., починал в хода на производството и заменен като страна по делото от
своята дъщеря и наследница по закон Б. Б. Ц. /малолетна/, е предявил срещу М. Ф. С. иск с
правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено между страните, че
към минал момент – този на колективизация на земеделските земи /1957-1958г./, Й.Д.Т.,
чийто единствен наследник е Б.Р.Ц., е бил собственик на недвижим имот – ливада с
площ от 0,8 дка, представляваща част от имот с пл. № **** по кадастралния план на
град София, при съседи: наследници на С.П., В.Б. и наследници на Г.С., който имот
понастоящем съответства на имот с идентификатор 68134.1605.2644 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-258/28.07.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 671 кв.м., находящ се в град София, бул. „**********“.
Ищецът твърди, че така описаният имот е бил собственост на Й.Д.Т. по силата на
спогодителен протокол от 16.05.1952г. Първоначално поземлената комисия с решение от
03.11.1995г. признала правото на собственост на Ц. – единствен наследник на Т., върху
имота. После обаче било издадено ново решение, с което това било отказано. Това решение
било оспорено пред съда, който го прогласил за нищожно с Решение от 22.10.1997г. по гр.д.
№ 1619/1997г. на СРС. Същевременно имотът бил възстановен на наследниците на З.Д.Т. и
С.Т.Б.. Ищецът установил правата си по отношение на наследниците на З.Д.Т. – с Решение
№ I-26-55/21.09.2014г. по гр.д. № 29938/2013г. на СРС по отношение на тях било установено,
че Б.Ц. е собственик на имота. По отношение на С.Т.Т., чийто наследник е М. С., делото
било прекратено, тъй като бил починал преди завеждането му. Решението било
предоставено на ОСЗ, но оттам уведомили Ц., че има спор за собственост, който следва да се
реши по съдебен ред. От Столичната община също отказвали да впишат като собственик на
имота единствено Ц. и да отпишат останалите лица. В тази връзка се обосновава правен
интерес от производството и от установяване на принадлежността на правото на
собственост към минал момент. В насрочените по делото публични съдебни заседания
предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ф. С. е депозирал Отговор на исковата
молба, вх. № 5154740/25.10.2017г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че е придобил имота по земеделска реституция и по
наследство от майка си С.С.С. - Решение № 1829/192/03.11.1995г. на ПК – Студентска, като
правото на собственост било възстановено в стари реални граници. Имотът бил изрично
посочен както в заявлението за внасяне в ТКЗС, така и в това за възстановяване на
собствеността върху него. Той бил собственост на С.Т.Б., като бил придобит от него от своя
страна по наследство от майка му В.Т.Б.. През 1998г. имотът бил отписан и от актовите
книги за собственост на Столичната община. Веднага след реалното възстановяване
ответникът и неговите праводатели установили владение върху имота, което продължавало
повече от 20 години, поради което собствеността била придобита и по давност. Изтъква, че в
соченото от ищеца решение описаният в исковата молба имот бил само признат за собствен,
но не и възстановен в стари/възстановими реални граници. Оспорва се да е обвързан от
решението по гр.д. № 29938/2013г. на СРС. Въвежда се възражение, че реституционната
процедура за ищеца не е приключила, съответно, че липсва идентичност между имотите.
Изтъква се, че там е налице реализирано мероприятие – трамвайна линия. Допълнително
изтъква, че не са налице процесуални предпоставки за провеждане на производство по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В насрочените по делото публични съдебни заседания предявеният иск се
оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмени бележки, вх. № 201873/10.06.2025г. на СРС.
По делото като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран Й. С. А.,
който на 09.06.2017г. е закупил спорния имот от първоначалния ищец Б.Ц.. Същият оспорва
2
възраженията на ответника. При първоначалното разглеждане на делото, както и пред
настоящата инстанция, поддържа позиция за основателност и доказаност на предявения иск.
Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 208138/13.06.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, както и съображенията и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Съгласно ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3А, и ТР 1-1997-ОСГК, тъй като искът с правна
квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент,
условие за допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.
1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи
в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на
собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай, че
ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока
по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на
крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2007г.,
т.е. до 12.05.2007г., правото му да иска от поземлената комисия / общинската служба по
земеделие издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е
погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ хипотетично да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на
решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца,
нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал.
1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска
земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим. В
Решение № 254/15.01.2025г. по в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС, ГО, ІІ-В възз.с-в, с което
решението на съда от предходното първоинстанционно разглеждане на делото е обезсилено,
е посочено, че предявеният за разглеждане иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, което
становище е задължително за настоящия съдебен състав.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск
е за ищеца по него. Същият следва да установи, че неговият наследодател е бил собственик
на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС /1957-1958г./, наличието на
наследствено правоприемство, наличието на предпоставки за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както и идентичност между имота, за който ищецът твърди
да е бил собственост на неговия наследодател, с имота, възстановен на праводателя на
ответника.
Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост
върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС,
ДЗС или другите селскостопански организации /ТР 1-1997-ОСГК/. Следователно решаващо
значение за основателността на същия има установяването на това кой е бил собственик на
процесните имоти към датата на включването им в ТКЗС – Й.Д.Т., респективно неговите
наследници, или С.Т.Б.. Последващите факти, дори да са свързани с придобиването на права
върху имота след възстановяване на собствеността /например по давност/, са ирелевантни, а
основаните на тях правопогасяващи и правоизключващи възражения са недопустими и не
3
следва да бъдат разглеждани в настоящото производство /арг. р.40/26.02.2016г.-
гр.д.4109/2015г.-ВКС, І г.о./. Същото се отнася и за това кой, как и на какво основание
евентуално е ползвал земите след колективизацията, преди и след 1991г.
По делото е налице представен Нотариален акт № 18/07.11.1919г., т. 100, дело №
1613/1919г. на І Нотариус при Софийския окръжен съд. Същият обаче касае признаването на
Т. Х. за собственик на недвижими имоти в землището на село Слатина, поради което е
неотносим към предмета на настоящото дело.
Видно от Спогодителен протокол от 16.05.1952г. по ч.гр.д. 1089/1952г. на Софийския
околийски съд е извършена делба на недвижими имоти между С.Д.Т., М.Д.Т., З.Д.Т., Й.Д.Т. и
Е.Д.Т., при която Й.Д.Т. е получил в дял недвижими имоти в землището на село Д., сред
които и цялата ливада от 8 ара в местността „Барата“ при съседи: С.П., В.Б., наследници на
Г.С..
Видно от представеното копие, Й.Д.Т. е подал Заявление-декларация за приемане в
ТКЗС в село Д. от 27.01.1958г. Видно от наличната към него опис-декларация, в ТКЗС се
внасят нива от 2,1дка в м. „Панчарски път“, нива от 1,4 дка в м. „Коритняко“, нива от 3 дка
м. „Дългата“, нива от 3 дка в м. „Крушата“, нива от 1 дка в м. „Цариграско шосе“, ливада от
1 дка в м. „Мало бръдо“, нива от 1,5 дка в м. „Дупките“, както и ливада от 1,8 дка в м.
„Стърната“.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № АО 9400-355/28.01.2014г. на
Столичната община – Район „Средец“, Й.Д.Т. е починал на 01.04.1973г., като е оставил за
свои наследници по закон съпругата си Д.Н.Т. /починала през 2004г./, Р.Й. Ц. /дъщеря/,
починала през 1990г., оставила от своя страна за наследници първоначалния ищец Б.Р.Ц.
/съпруг/ и Й.Б.Ц. /син – починал през 2007г. неженен и без деца/. Със смъртта на Й. Т. през
1973г. имуществото му следва да се счита за наследено при равни дялове от съпругата Д.Т. и
дъщеря му Р. Ц.. През 1990г. Р. Ц. е починала, като същата е наследена при равни дялове по
отношение на процесния имот от сина си Й.Б.Ц. и съпруга си Б.Р.Ц.. През 2004г. Д.Н. е
починала, като следва да се счита, че е наследена от внука си Й.Б.Ц.. Със смъртта на
последния през 2007г. неженен и без деца, следва да се счита, че всички имуществени права
на Й.Д.Т., евентуално свързани с процесния имот, са преминали у зет му Б.Р.Ц..
Със Заявление, вх. № 285/21.02.1992г. на Поземлената комисия в град София, община
Студентска, Д.Н.Т., още приживе и в качеството си на наследник на Й.Д.Т., е поискала
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху недвижими имоти. В т. 7 от
заявлението е посочен имот – ливада от 0,8 дка в м. „Барата“. Като документ за
собствеността е посочен спогодителният протокол от 1952г.
С Решение № 1827/285/03.11.1995г. Поземлената комисия в град София – община
Студентска е признала правото на собственост на наследниците на Й.Д.Т. върху ливада от
0,8 дка, І категория, находяща се в строителните граници на град София, м. „Бистришки път
– Барата“, част от имот № **** по кадастралния план от 1939г., при съседи: наследници на
С.П., В.Б., наследници на Г.С.. Решението е попълнено на бланка-формуляр, в която думата
„ВЪЗСТАНОВЯВА“ е задраскана и над нея е вписано ръкописно „ПРИЗНАВА“.
Налице е и Решение № 1827/285/03.11.1995г. на Поземлената комисия в град София –
община Студентска, с която се отказва възстановяването на ливада от 0,8 дка, І категория,
находяща се в строителните граници на град София, м. „Бистришки път – Барата“, част от
имот № **** по кадастралния план от 1939г., при съседи: наследници на С.П., В.Б.,
наследници на Г.С., пореден номер 7 от заявлението, собствеността върху който е установена
със спогодителен протокол от 1952г., тъй като имотът не фигурира в опис-декларация за
влизане в ТКЗС. Това решение е прогласено за нищожно с Решение от 22.10.1997г. по гр.д.
№ 1619/1997г. на СРС, ІІ отд, 45 състав, поради това, че е взето от незаконен състав на
поземлената комисия.
4
С Решение № І-26-55/21.09.2014г. по гр.д. № 29938/2013г. на СРС, І ГО, 26 състав,
постановено по реда на чл. 238-239 ГПК, е признато за установено на основание чл. 124, ал.
1 ГПК по отношение на Р.К. Д., М.Т.М. и Р.Т.Д., че Б.Р.Ц. е собственик на недвижим имот –
ливада от 0,8 дка, находяща се в град София, кв. „Бистришки път“, част от имот № **** по
кадастралния план от 1939г., върху който е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й.Д.Т. с Решение на ПК-Студентска № 1827/285/03.11.1995г. Това решение
няма сила на пресъдено нещо досежно предмета на настоящото производство, още повече,
че и страните са различни.
С Нотариален акт № 164/30.11.2015г., т. 7, рег. № 20050, дело № 1247/2015г. на
Нотариус № 302 – В.Б., Б.Р.Ц. е признат за собственик с оглед възстановено право на
собственост на земеделска земя с Решение № 1827/285/03.11.1995г. на ПК-Студентска и
наследство на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1605.5025 с проектна площ
от 293 кв.м. при съседни имоти с проектни идентификатори 68134.1605.1874 и
68134.1605.4661.
С Нотариалния акт, съставен на 25.04.1914г. от Хр.Ч. – Нотариус при Софийския
окръжен съд, В.Б. – жителка на село Д., е призната за собственица по наследство и давност
на недвижими имоти, сред които и ливада в местността „Барата“ от 9 ара при съседи: Т. Х.,
К.В., бара и К.Г.;
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 40/12.02.2002г. на Столичната община
– Район „Студентски“, В.Т.Б. е починала на 14.06.1954г., като е оставила за свой наследник
по закон сина си С.Т.Б. /починал през 1998г./.
Видно от представените по делото копия от опис-декларация към Молба-декларация
за приемане в ТКЗС /л.85-86/, С.Т.Б. е декларирал имот-нива с площ от 1 декар в м. „Барето“
на село Д. при съседи: В. Г., А.Г. и Я.С..
Със Заявление от 15.12.1991г. С.Т.Б. е поискал да му бъде възстановена собствеността
върху земеделски земи в земи, като в т. 9 от заявлението е вписан имот – нива от 1 декар в м.
„Барата“.
С Решение № 1829/192/03.11.1995г. на Поземлената комисия в град София – община
Студентска, е възстановено правото на собственост на С.Т.Б. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху имот – нива с площ от 616 кв.м., І категория,
находяща се в строителните граници на град София, м. „Бистришки път / Барата“, част от
имот № **** по кадастралния план от 1939г., при съседи: В. Г., А.Г. и Я.С.. Със същото
решение е отказано на основание чл. 10б ЗСПЗЗ възстановяването на правото на
собственост върху част от имота с площ от 231 кв.м.
Със Заповед № РД-57-332/28.05.1998г. на Кмета на Столичната община, изменена със
Заповед № РД-57-7/18.01.2008г. на Кмета на Столичната община, описаният по-горе имот е
наредено да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост АОС №
30/14.11.1996г. на Столичната община – Район „Студентски“ за частта му, касаеща част от
имот № **** по кадастралния план от 1939г., със свободна площ от 616 кв.м.
Видно от удостоверения за наследници, изх. № РСТ16-УГ01-2374/09.05.2016г. и изх.
№ РСТ16-УГ01-568/03.02.2016г. на Столичната община – Район „Студентски“, С.Т.Б. е
починал на 04.08.1998г., като е оставил за своя наследница по закон дъщеря си С.С.С.,
починала на 28.03.2012г., наследена от своя син и внук на С.Т.Б. – М. Ф. С., ответник по
делото.
По делото като свидетели са разпитани Ю.Р. и Д.Д.. Показанията им е безпредметно
да бъдат обсъждани, тъй като не касаят обстоятелства относно това кой е бил собственик на
процесния имот към момента на колективизацията на земята, а се отнасят до владението
върху имота след този момент и евентуалното му придобиване и по давност, който въпрос,
както вече бе обърнато внимание, не е допустимо да бъде изследван в настоящото
5
производство. За пълнота съдът държи да отбележи, че показанията на свидетелките са
взаимно противоречиви. Например свид. Р. сочи, че още щом разбрали, че мястото е тяхно,
ответникът и неговите роднини го оградили и поддържали. Последния път, когато ходила на
място, а това било около половин година преди разпита /проведен на 12.11.2018г./, имотът
бил ограден с ограда от колци и мрежа. Свидетелката знае, че имотът бил на наследство на
С., майка на М., останал ú от нейния баща С.. Според свид. Д. обаче имотът никога не бил
ограждан, само били поставени колчета, маркиращи границите му. Погледнато отвън не
ставало ясно този имот да е частна собственост. Имотът бил на баба В., майка на дядо С. –
С. Б..
По делото са изслушани заключения на вещо лице по съдебно техническа експертиза
– основно и допълнително. Същите съдът кредитира като изготвени от вещо лице със
съответна компетентност, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси при
отчитане на наличните данни и материали, без индикации за очевидна неправилност.
Вещото лице е извършило съпоставка на данните за имотите по документи и техните
граници, като според него вероятно се касае за съседни имоти и имот № **** е на Т.и, а
имот № 3403 – на Б.и. Вещото лице посочва, че, така както е описан в решението на
поземлената комисия /№****/, имотът съответства на имот с пл. № 2644 по кадастралния
план от 1975г., нанесен през 1994г. Съответно имотът е идентичен със североизточната част
на имот пл. № 5, полигон 19 по кадастралния план на м. „Студентски град“, изработен преди
1956г. По разписната книга от 1966г. той е записан на ТКЗС. По разписната книга от 1968г.
той е записан на С.С. Х. по нотариален акт от 1951г. По действащия към момента на
изготвяне на заключението план /тогава кадастрален план все още не е бил приет/ имотът е с
пл. № 2644, к.л. 623, м. „Южна градска територия – ІІІ част“ и площта му е 616 кв.м. По
регулационния план от 1967г. имотът попада в кв. 15, отреден за студентски общежития. По
действащия регулационен план той попада в УПИ ХV, кв. 190, нереализирана улица, и УПИ
VІ, кв. 191 – за озеленяване. Имотите, за които страните са подали заявления за
възстановяване, биха могли да са идентични, доколкото съвпадат като местоположение и
площ, но, тъй като в заявлението не са посочени съседи, то такава идентичност не може да
се установи. Имотът, описан в нотариалния акт от 1914г., според вещото лице не е
идентичен с този по делото, тъй като те са част от имот № ****, а този по нотариалния акт
от 1914г. е пл. № 3403. Според допълнителното заключение за територията на процесния
имот има два кадастрални плана – от 1939г. и изработен преди 1956г. По последния имоти №
**** и 3403 попадат в имот пл. № 5, полигон 19, записан на ТКЗС. Така единственият
източник за установяване на съседи, освен опис-декларацията, е кадастралният план от
1939г. При сравнение на данните по разписния лист към кадастралния план от 1939г.,
съседите по Решение № 1829/192/03.11.1995г. на ПК-Студентска, които са същите и по опис-
декларацията, не съвпадат с тези по кадастралния план, с изключение на В. Г.. Вещото лице
приема, че с оглед противоречивите данни не съществува възможност за идентифициране на
имота.
В хода на делото е приета кадастрална карта на района. Видно от Скица на поземлен
имот № 15-880929/27.09.2020г., имотът съставлява поземлен имот с идентификатор
68134.1605.2644 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 671 кв.м.
Искът по 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск за собственост към минал
момент. За да бъде основателен, ищецът по него следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че към минал момент – този на колективизацията на земеделските
земи, ищецът или неговият наследодател е бил собственик на конкретния земеделски имот.
Следователно ищцата следва несъмнено да установи, че наследодателят на нейния
праводател – Й.Д.Т., към 1957-58г. е бил собственик на недвижим земеделски имот,
идентичен понастоящем с този с идентификатор 38134.1605.2644. По аргумент от чл. 14, ал.
5 ЗСПЗЗ правото на собственост може да се докаже с всички допустими по закон
6
доказателствени средства, още повече, че чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ предвижда опис-декларацията
към молбата-декларация за постъпване в ТКЗС като само едно от възможните доказателства
за правото на собственост.
По делото не се събраха доказателства, които пълно и главно да установят, че към
момента на колективизацията Й.Д.Т. е бил собственик на процесния недвижим земеделски
имот.
Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение,
граници, регулационен статут, площ, както и въз основа на всички други данни и
доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да
се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с
различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници,
като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на
собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето
започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни
периоди от време съседите или техните наследници съвпадат, може да се направи извод, че и
заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако
има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се
променят при изменение на плана, затова основен индивидуализиращ белег на имота са
неговите граници – така р.323/27.09.2010г.-гр.д.408/2011г.-ВКС, І г.о., опр.414/05.08.2011г.-
ч.гр.д.381/2010г.-ВКС, Іг.о.
Действително въз основа на делба през 1952г. Й.Д.Т. е придобил ливада от осем ара в
м. „Барата“ на село Д., при съседи: наследници на С.П., В.Б., наследници на Г.С. и шосе.
Така е описан имотът и в решението на Поземлената комисия от 03.11.1995г. Няма пречка
да се приеме, че към момента на обобществяването на земеделските земи Й. Т. вероятно е
бил собственик на така описан имот - ливада от осем ара в м. „Барата“ на село Д., при
съседи: наследници на С.П., В.Б., наследници на Г.С. и шосе, независимо, че такъв имот не е
посочен в опис-декларацията към заявлението-декларация за постъпване в ТКЗС. Съобразно
чл. 12, ал. 2 и чл. 14, ал. 5 ЗСПЗЗ спогодителният протокол е доказателство за правото на
собственост, а собствеността върху земеделски земи, включително попаднали в
строителните граници на населените места, се възстановява независимо от това, дали са
били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях други селскостопански
организации – чл. 10, ал. 1 и ал. 7 ЗСПЗЗ. В този ред на мисли следва да се изтъкне, че не
съответства на нормите на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията им към ДВ, бр. 45 от 1995г.
„признаване“ на правото на собственост, както е дописано в Решение №
1827/285/03.11.1995г., доколкото подобна редакция чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ придобива едва с
изменението, обнародвано в ДВ, бр. 68 от 1999г. Липсва законово основание за
едновременно възстановяване, коригирано на „признаване“ на правото на собственост с
едно решение, съответно отказ да се възстанови правото на собственост върху същия имот,
постановен с друго решение на същата поземлена комисия с идентичен номер и от същата
дата и по същата преписка, от която е първото, при това на основание, че имотът не
фигурира в описа към молбата-декларация за приемане в ТКЗС. Това решение в крайна
сметка е прогласено за нищожно на формално основание – незаконен състав на Поземлената
комисия. Към настоящия момент и с оглед актуалното виждане на съдебната практика по
въпроса, доводите за нищожност на решенията на поземлените комисии, свързани с
числеността на техния състав и начина на подписване, не могат да бъдат подкрепени –
р.638/24.06.2009г.-гр.д.2332/2008г.-ВКС,Іг.о., р.750/04.11.2009г.-гр.д.1794/2009г.-ВКС, Іг.о.
При това, видно от Удостоверение, изх. № У-3/12.06.1997г. на МЗГАР – ГУ „Поземлена
собственост“, Към 03.11.1995г. ПК-Студентска е била в състав: В.В. – Председател, Т.А. –
Секретар, И.К. – Специалист и Д.С. – Технически изпълнител. Същият състав на
поземлената комисия е отразен в Решение № 1827/285/03.11.1995г. на ПК-Студентска.
7
Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че ливадата от 8
ара, паднала се в дял на Й. Т. по спогодителния протокол от 1952г., съответства на имот №
**** по кадастралния план от 1939г., съответно на имот с идентификатор 68134.1605.2644.
В кадастралния план от 1939г. имот № **** е записан на името на З.Д.Т., което се установява
от заключението на вещото лице, както и от писмо, изх. № 94-Б-78/09.11.2005г. на
Столичната община – Район „Студентски“. Видно от Удостоверение за наследници, изх. №
1100-9/1/31.01.2014г. на Столичната община – Район „Студентски“, З.Д.Т. е починал на
18.12.1987г., като е оставил за свои наследници И.З.Б. /дъщеря/, Р.К. Д. /внучка/, М.Т.М.
/внучка/ и Р.Т.Д. /внук/, които не съвпадат със страните по настоящото дело или техните
праводатели. В кадастралния план от 1939г., видно от заключението на вещото лице, имот №
3409, с площ от 1,33 дка, записан на името на Зл. Т., е имал съседни имоти с номера 3394 /В.
М./, 3403 /Я. Г. Б./, 3401 /Г.С.Т./ и път. Недоказано е В. М. да е сред наследниците на С.П.,
съответно Я.С. да е сред наследниците на Г.С.. А.Г. въобще не фигурира в регистъра. Не е
доказана връзка между В.Б. и Я. Г. Б..
Събраните доказателства обосновават извод, че Й. Т. вероятно е притежавал ливада в
посочената местност, в която, видно от копието от кадастралната карта, повечето имоти са
били със сходна площ. По начина, по който е описан имотът в разделителния протокол от
1952г., а и от останалите събрани по делото доказателства, не може да се изведат
категорични данни, че претендираният от ищцата част от земеделски имот с пл. **** по
плана от 1939г., съответстващ днес на имот с идентификатор 68134.1605.2644, към 1957-
1958г., когато е извършена колективизацията на земята в землището на село Д., е бил
собственост на Й.Д.Т.. Затова и искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен /арг. р.126/09.10.2018г.-гр.д.613/2017г.-ВКС, ІІг.о./.
Останалите доводи, заявени от страните, не променят този извод, поради което няма
логическа и процесуална необходимост да бъдат подробно обсъждани. Доколкото ищецът не
доказва права върху имота, то е ирелевантно дали ангажираните по делото доказателства
установяват или не такива за праводателя на ответника.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответникът, които своевременно е заявил претенция в тази насока. Третото лице – помагач
няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 ГПК/. Настоящият съдебен състав следва да се
произнесе и по разноските, сторени по в.гр.д.1380/2023г. на СГС.
Ответникът е доказал и в негова полза и в тежест на ищцата следва да се присъдят
разноски по делото, включително гр.д. № 56556/2016г. на СРС, в размер на 935,00 лева, а по
в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС – 2628,25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Р.Ц., ЕГН **********, от град София, починал в хода
на производството и заменен като страна в производството от наследницата си по закон Б.
Б. Ц., ЕГН **********, от град София, малолетна, представлявана от своята майка И. Д. Т.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес в село Девене /област Враца, община Враца/, срещу М. Ф.
С., ЕГН **********, от град София, иск с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за
признаване за установено между страните, че към минал момент – този на
колективизация на земеделските земи /1957-1958г./, Й.Д.Т., чийто единствен наследник
е Б.Р.Ц., е бил собственик на недвижим имот – ливада с площ от 0,8 дка,
представляваща част от имот с пл. № **** по кадастралния план на град София от
8
1939г., при съседи: наследници на С.П., В.Б. и наследници на Г.С., който имот
понастоящем съответства на имот с идентификатор 68134.1605.2644 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-258/28.07.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 671 кв.м., находящ се в град София, бул. „**********“.
ОСЪЖДА Б. Б. Ц., ЕГН **********, от град София, малолетна, представлявана от
своята майка И. Д. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес в село Девене /област Враца, община
Враца/, да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на М. Ф. С., ЕГН **********, от град
София, сумата от 935,00 лева, представляваща съдебни разноски по гр.д. № 56556/2016г. и
гр.д. 15115/2025г. на СРС, както и сумата от 2628,25 лева, представляваща разноски по
в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС.
Решението е постановено при участието на Й. С. А., ЕГН **********, от село Горна
Малина /Софийска област/ в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9