Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1721

                                 

гр.Русе, 25.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично заседание на 25-ти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря ШИРИН СЕФЕР,

като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ гр.дело № 529 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Претенцията на ищеца А.М.С. се основава на твърдения, че ищецът е извършвал различни дейности в сферата на строителството. През лятото на 2016 г. ответникът разговарял с него и го уведомил, че се нуждае от майстор за боядисване на три обекта– читалището в с. Червена вода, съблекалнята на стадиона в с. Червена вода и детската ясла в с. Смирненски. Уговорката им е била за заплащане по 50 лв. на ден плюс 10 лв. пътни разходи. Започнал работа през м. юли 2016 г. Работата била за цялото лято. Ответникът му заплащал редовно докато извършвал работата в читалището в с. Червена вода, а след започване на работа по съблекалнята на стадион в с. Червена вода му заплатил само за първите две седмици като се оправдавал, че не е получил пари по договора, който бил сключил за изпълнение на обектите. Допълнително работил един ден за довършване на яслата в с. Смирненски, за което не му били заплатени 50 лева. В тази част производството по делото е прекратено и предвид направени уточнения от ищеца се претендират само  неизплатени възнаграждения по договор за изработка за изпълнението на обекта съблекалня на стадиона на с. Червена вода. Твърди се, че неизплатената сума е в размер на 470 лева. Същата била претендирана по реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд- Русе, но ответникът в срок направил възражение, предвид което се претендира за установяване на задължението му по исков ред по настоящото производство. В съдебно заседание ищецът уточнява, че след приключване на работата са водени разговори за заплащане на дължимите суми като ответникът не е отричал дължимостта на същите, но се е оправдавал и не ги е заплащал, поради липса плащане по сключените договори с възложителите на обектите.

Въз основа на изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум съдът квалифицира иска правно по чл.415 във  вр. с чл. 422 от ГПК.

Ответникът Б.Ш.Ю. оспорва иска. Счита, че не е налице идентичност между претенцията по заповедното производство и първоначално заявеното по настоящото дело, т. к. се претендирали и 50 лв. за детската ясла в с. Смирненски, а такива не са претендирали по заповедното производство. Твърди, че работата, която следвало да изпълнява ищеца не била за цяло лято, а за общо 17 дни, тъй като производствения процес налагал прекъсвания и за боядисване имало работа в определени дни. Твърди, че на обекта читалище в с. Червена вода се е наложило монтиране на скеле и  извършване на боядисването от други работници, тъй като ищецът е отказал да работи на скелето поради здравословни проблеми, тъй като производствения процес налагал прекъсвания и за боядисване имало работа само в определени дни. Твърди, че общо ищецът работил на конкретни дати и не само бояджийски дейности, а и шпакловка на гипсокартон в съблекалнята на стадиона в с. Червена вода. На този обект работил на 28, 29 и 30 юни и на 1 юли, за което получил 200 лева. На 4, 6, 7 и 8 юли, за което е получил 200 лв. На 11, 12, 13, 14 и 15 юли, за което е получил 250 лв. На 18, 19, 20 и 21 юли, за което е получил 200 лв. за труд, а за транспортни разходи три пъти по 50 лв. и един път 20 лв., или общо 850 лв. за извършена работа и 170 лв. за транспортни разходи.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Признава се и не се спори, че страните са били в договорни отношения по договор за изработка на дейности в строителството при уговорено дневно възнаграждение в размер на 50 лв. на ден за работен ден и 10 лв. на ден за транспортни разходи като ищецът е работил на обект читалище в с. Червена вода и  на обект съблекалня на стадиона в с. Червена вода. Спорните въпроси по делото са дали на ищеца е заплатено уговореното възнаграждение в пълен размер и ако не – какъв е размерът на неизплатената част. Единствените представени писмени доказателства в тази насока са изходящи от самия ответник таблици за присъствие за месеците юни и юли 2016 г. Същевременно от самите изявления на ответника е видно, че работата по обекта, за който ищецът твърди, че не му и заплатено в пълен размер – съблекалнята на стадиона в с.Червена вода, е завършила на 01.11.2016 г., но ответникът не е представил подобен документ за м.септември и м.октомври 2016 г., въпреки, че е логично работата, която е изпълнявал ищеца да е в края на изпълнението на обекта, т. к. е довършителна. Към момента на договарянето между страните помежду им е имало доверие, т. к. имат и далечна роднинска връзка - братовчеди. Плащанията на суми по договора също са осъществявани без издаване на разписка или друг платежен документ. По делото са разпитани посочени от страните свидетели, които дават противоречиви показания, но все пак от същите е видно, че работата по боядисване на съблекалнята е продължила и през м.септември 2016 г., където ищецът е извършвал и боядисване и шпакловане. Това се потвърждава не само от показанията на другите работници на обекта, но и от показанията на св.Р., който не е заинтересован от изхода на делото и от тези на св.К., която е майка на ответника, но в тази част съдът дава вяра на показанията й. Съдът не цени показанията й в останалата им част на осн. чл.172 от ГПК, т. к. не само не се подкрепят от други доказателства, а са в противоречие с тези на св.Р. и очевидно обслужват защитата на ответника. При съвкупната преценка на показанията на свидетелите и становищата на страните съдът намира, че е налице неизплатено възнаграждение, но в по-малък размер от претендирания от ищеца. Съдът приема, че на обекта съблекалня на стадиона в с.Червена вода ищецът е работил около две седмици/12 работни дни/, както и че сумата, която претендира трябва да се намали с 50 лв., т.к. делото е прекратено с влязло в сила определение в частта за претендирани суми за работа по обекта в с. Смирненски. Без тази сума е видно, че се претендира възнаграждение за седем дни по 60 лв./50 лв. за работа и 10 лв. – пътни/ като се признава плащане на общо 300 лв., колкото е възнаграждението за 5 работни дни. От изявленията на ответника също е видно, че за работа по този обект не е платил или е платил по-малко от дължимото, т. к. е платил 850 лв. за труд и 170 лв. за транспорт за 17 дни през м.юни и юли при положение, че за същите се дължи 750 лв. за труд и 170 лв. за транспорт. Видно е че сумата включва и плащания за труд и след приключване на работата по читалището на с. Червена вода, а именно за работата по съблекалнята на стадиона, която е продължила и през м.септември. При това положение за останалите седем дни се дължи възнаграждение в размер на 420 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до 470 лв. да се отхвърли.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на А.М.С., ЕГН:********** срещу Б.Ш.Ю., ЕГН:********** в размер на 420 лв. – неизплатено възнаграждение за строително-монтажни работи  - шпакловане и боядисване на обект – съблекалня на стадиона в с.Червена вода, Обл.Русе през 2016 г., ведно със законната лихва от 15.11.2018 г. до изплащане на вземането и  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата до 470 лв.

ОСЪЖДА Б.Ш.Ю., ЕГН:********** да заплати на А.М.С., ЕГН:********** сумата в размер на 439,65 лв. – разноски съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН:********** да заплати на Б.Ш.Ю., ЕГН:********** сумата в размер на 31,92 лв. – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

   Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                          

                          

                                                   Районен съдия: