Р Е Ш Е Н И Е
№844
гр. Хасково, 25.11.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 1005 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Ю.А.Е. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012–26-411-1/01.08.2019г.
на директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Е. срещу
разпореждане №**********/2140-26-507/17.06.2019г. на ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Жалбоподателят твърди, че оспореното
решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон.
Намира, че от страна на органа неправилно е приложено материалното право,
относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен
наличния трудов и осигурителен стаж като действителен. Намира, че в обжалваното
решение са мотивирани противоречиви правни изводи относно приложното поле на
разпоредбата на чл.74, ал.2 от КСО, относно изискването за една трета
действителен осигурителен стаж при придобиване на право на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Намира, че за него е налице правен интерес
от правилното прилагане на закона и установяване на наличния трудов стаж към
04.12.2015г., съгласно датата на инвалидизиране. Моли се за отмяна на оспорения
в настоящото производство акт и потвърденото с него разпореждане, като след
отмяната се иска да бъде върната административната преписка на ТП на
НОИ-Хасково, с указание за правилното прилагане на материалното право и нова
преценка относно правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, представлявана от
надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище
за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето
ѝ. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.04.2019г. Ю.А.Е. *** заявление
за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, заведено с
вх. № 2112-26-302/10.04.2019г. Към заявлението Е. приложил експертно решение на
ТЕЛК – Хасково с № 1272/115/03.07.2017г., с което е определена оценка на
работоспособността / вида и степента на увреждане 79% със срок на определения %
трайна намалена работоспособност / вид и степен на увреждане до 01.07.2019г., с
дата на инвалидизиране – 04.12.2019г. В заявлението Е. е посочил, че има
придобит осигурителен стаж в друга държава – А..
По повод заявеното от Е., че
притежава придобит осигурителен стаж в друга държава, а именно А., преди да се
произнесе пенсионния орган е направил проучване на молбата за пенсия за инвалидност,
като е подал формуляр Е 204 до Австрийския осигурителен институт. В отговор на
подадения формуляр в ТП на НОИ – Хасково е постъпил формуляр Е 205, изготвен от
Австрийския осигурителен институт / лист 101-102 /, в който е отбелязано, че за
периода 01/2014г – 09/2015г. Е. не е бил пенсионно осигурен.
С разпореждане №**********/2140-26-507/17.06.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл. 74, ал.1, т.4 от КСО е отказано на Ю.Е. отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване. Пенсионният орган е приел, че към дата
на инвалидизиране 04.12.2015г. Е. е на възраст 41г., 06м. и 09 дни и притежава
осигурителен стаж за периода от 31.01.1995г. до 26.01.2016г. с прекъсване,
както следва: осигурителен стаж до дата на инвалидизиране – 04.12.2015г. –
04г., 11м. и 07 дни; осигурителен стаж след дата на инвалидизиране – 00г., 01м.
и 22 дни; действителен осигурителен стаж – 04г., 03м. и 05 дни; безработица –
00г., 09м. и 24 дни. В разпореждането е посочено също така, че видно от
постъпил формуляр Е 205 АТ, Австрийският осигурителен институт не е потвърдил
осигурителен стаж на Ю.Е., положен в А.. При издаване на разпореждането
пенсионният орган се е позовал и анализирал приложимите в производството правни
норми – чл. 72; чл.74 от КСО, както и на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО, относно понятието „действителен стаж“. В заключение е
стигнал до извода, че на Е. следва да се откаже лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, тъй като към дата на инвалидизиране -04.12.2015г. няма
положен осигурителен стаж от 5 години, а има 04 години, 11 месеца и 07 дни,
т.е. същия не отговаря на условието предвидено в разпоредбата на чл. 74, ал.1,
т.4 от КСО.
Недоволен от разпореждането,
заявителят го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ – Хасково в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО / л. 116 /.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково е
постановил Решение № 1012-26-411-1/01.08.2019г., с което отхвърлили жалбата на Ю.А.Е.
срещу разпореждане №**********/2140-26-507/17.06.2019г. на ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като приел, че обжалваното
разпореждане е съответно на приложимия в случая материален закон, а именно
разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, тъй като жалбоподателя към дата на
инвалидизиране - 04.12.2015г. няма положен осигурителен стаж от 5 години, така
както изисква правната норма.
Решението е връчено на жалбоподателя
на 05.08.2019 година, видно от отбелязването върху приложеното към
административната преписка известие за доставяне и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките
и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-26-411-1/01.08.2019г. е
издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е. от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, като потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението
е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО.
От приетите по делото писмени
доказателства не се установява в хода на административното производство да са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията
на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
По отношение съответствието с
материалния закон, настоящият състав съобрази следното:
Предпоставките за отпускане на пенсия
за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в чл.
72 и 74
от КСО. Съгласно
действащата редакция на чл. 72 от КСО към момента на произнасяне на
процесните административни актове пенсия за инвалидност се определя на лица с
50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
В чл.
74 от КСО е посочен
размерът на необходимия осигурителен стаж към датата на инвалидизирането в
зависимост от възрастта на лицето. Жалбоподателят попада в категорията лица по чл.
74, ал. 1, т. 4 -
лица над 30-годишна възраст и за него изискуемият осигурителен стаж към момента
на инвалидизирането е 5 години. От приложения по делото опис на осигурителен
стаж е видно, че Ю.Е. има 04г., 11м. и 07 дни преди датата на инвалидизиране и
след тази дата 1 месец и 9 дни, т.е по-малко от изискващите се пет години. В настоящия
случай не се представиха доказателства за опровергаване констатацията на
административния орган, че лицето не е придобило изискуемия стаж от пет години към датата на инвалидизирането
и следователно не е налице една от предпоставките, при чието кумулативно
наличие лицето има право да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Включително в тази връзка остана и недоказано твърдението на
жалбоподателя, че по отношение на него е налице непризнат осигурителен стаж
положен в А., тъй като от приложения по делото формуляр Е 205 АТ, Австрийският
осигурителен институт не потвърждава осигурителен стаж, положен в А. от Ю.Е..
По отношение на изискването регламентирано
в разпоредбата на чл.74, ал.2 от КСО една трета от осигурителния стаж по ал. 1,
т. 2, 3 и 4 да е действителен, което се явява третата предпоставка, която
следва да е налице при отпускане на пенсия за инвалидност е необходимо да бъде
посочено, че условието за наличие на 1 година и 8 месеца действителен стаж е
приложимо едва след доказване наличието на общия осигурителен стаж, изискуем по
чл.74, ал.1 от КСО. И след като в настоящото производство се установи, че
жалбоподателя не разполага с такъв стаж от 5 години, то в случая обсъждането на
този въпрос остава извън предмета на спора.
По така изложените съображения
настоящият състав на Административен съд Хасково намира, че към настоящия
момент административният орган, действайки в условията на обвързана
компетентност, не може да отпусне пенсия за инвалидност на лицето, с оглед на
което жалбата на Ю.А.Е. срещу Решение № 1012-26-411-1 от 01.08.2019г. на
директор ТП на НОИ Хасково, следва да се отхвърли като неоснователна, поради
липса на предпоставка за пораждане на субективно право на инвалидна пенсия
поради общо заболяване, а именно - липса на изискуемия по чл. 74, ал.1, т.4 КСО минимално необходим осигурителен
стаж, въпреки че жалбоподателя е с надлежно установена 79 % трайно намалена
работоспособност.
При този изход на делото разноски не
се дължат за жалбоподателя, а от страна на процесуалния представител на
ответника такива не бяха заявени.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във
вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Хасково
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Ю.А.Е., ЕГН ********** ***, против Решение №1012–26-411-1/01.08.2019г. на
директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане №**********/2140-26-507/17.06.2019г. на ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: