Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 25.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI - Б състав, в
закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.сЪДИЯ:
ИВА НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 4959 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 00604, подадена на 11.03.2020 г. от длъжника О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК ********
по изпълнително дело №20208530400061 на ЧСИ А.Д.с рег. №853 на КЧСИ, срещу Разпореждане
на ЧСИ от 25.02.2020 г. за отказ за намаляване присъдените разноски в полза на
взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата 200.00 лв. до сумата 350.00
лв. като прекомерни по искане на длъжника. Отправя искане за редуциране и на
определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
прави искане да бъдат редуцирани разноските, възложени в тежест на длъжника до
сумата от 200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство при съобразяване плащането в срока за доброволно изпълнение, действителната правна
и фактическа сложност на спора и действително извършените процесуални действия
от ЧСИ по искане на взискателя.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна. Минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело е 200.00 лв. – за
образуване на делото и съобразно материалния интерес – 157 лв., като в случая
присъденото в тежест на длъжника не надвишавало посочените размери.
Взискателят
Р.Х.Й., ЕГН ********** изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. В случая от страна на жалбоподателя не бил спазен предвидения в
чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, което било условие за нейната допустимост и
разглеждане. В случая покана за доброволно изпълнение, в която е посочен
размерът на дължимите разноски е бил получен от длъжника на 17.02.2020 г., а
възражение срещу тях е било подадено едва на 25.02.2020 г. С оглед това срокът
за подаване на възражение е изтекъл, според ответника на 24.02.2020 г.
Сторени
били разноски не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално
представителство, поради което сумата от 350.00 лв. била дължима при
съобразяване минималните размери на адвокатски възнаграждения по чл.10 от
Наредба № 1/2004 г. Освен това с решение
на ВАС по адм.д.№ 14384/2019 г. били отменени измененията и допълненията на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
2014 г.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Жалбата се подава чрез СИ в двуседмичен
срок /ред.ДВ, бр.100/2019 г. от 20.12.2019 г./ от извършването на
действието, съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК).
Длъжникът
е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е
постановлението на ЧСИ от 25.02.2020 г., получено на 28.02.2020 г., с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на сумата
200.00 лв.
Жалбата
срещу този акт на съдебния изпълнител е подадена в двуседмичният срок за
обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира че подадената жалба е
допустима. Изложените доводи от взискателя в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни.
Разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна.
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.-
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
В
случая задължението към взискателя възлиза на 1200.00 лева. Според това
дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 357.00
лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 157.00 лв. за
процесуално представителство.
Възражението
на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за
основателно, доколкото не са били извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване
вземането на взискателя и плащане на сумите е извършено в срока за доброволно
изпълнение от длъжника – покана за доброволно изпълнение е била връчена на 17.02.2020
г., а плащането е извършено на 24.02.2020 г. Единственото извършено действие по
изпълнителното дело е връчване на покана
за доброволно изпълнение на длъжника на 17.02.2020 г.
С
оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00 лв. или в
утвърдения от ЧСИ размер 350.00 лв. са недължими. В този смисъл липсва
основание за начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е
изцяло недължимо.
Разпоредбата
на т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал.
1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла
на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно
забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат
в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.
Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см.
Решение от 08.03.2018 г. по ч.гр. д. № 666/2018 г. на СГС, ГО, I-20 с-в,
Решение от 05.06.2018 г. по ч.гр. д. № 6778/2018 г. на СГС, ГО).
Съгласно
изпълнителния лист по изпълнителното дело в полза на Р.Х.Й. е присъдена сумата
от 1200.00 лв. Вземането е заплатено на съдебния изпълнител на 24.02.2020 г.
(датата на която е преведена сумата по банков път). Общият размер на сумите, за
които е издаден изпълнителния титул към датата на събиране на дълга е в размер
на 1200.00 лв. и върху тази сума следва да се изчисли дължимата пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. в) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до
10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Дължимата пропорционална
такса по т. 26, б. в от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 116.00
лв., върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 23.20 лв., т.е.
дължима пропорционална такса – 139.20 лв. с ДДС.
Поради
изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 139.20
лв. с ДДС до определения от ЧСИ размер- 172.80 лв. с ДДС, поради което следва
да бъде отменено и в тази част.
Поради
така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена.
По
разноските
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба вх.№ 00604/11.03.2020 г. подадена от длъжника О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК ********
по изпълнително дело №20208530400061 на ЧСИ А.Д.с рег. №853 на КЧСИ, срещу Разпореждане
на ЧСИ от 25.02.2020 г., в частта на отказ за намаляване присъдените разноски в
полза на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата 200.00 лв. до
сумата 350.00 лв. и в частта на определената пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ над сумата 139.20 лв. с ДДС до сумата 172.80 лв. с ДДС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Р.Х.Й.,
ЕГН ********** по изпълнително дело №20208530400061 на ЧСИ А.Д.с рег. №853 на
КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 350.00 лв. на сумата 200.00 лв. и
НАМАЛЯВА
определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №20208530400061
на ЧСИ А.Д.с рег. №853 на КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 172.80 лв. с
ДДС на сумата 139.20 лв. с ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.