Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 142
27.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1248 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №28922/04.07.2019г., от адв.
Гергана Николова- БАК, процесуален представител на К.Т.М. и П.К.М., с която се
обжалва Решение №1472 от 11.06.2019г. по гр.д. №5930/2018г. по описа на Районен
съд Бургас.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М.,
ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от Боряна
Владова-Управител, осъдителелен иск, за сумата от 2 079,96 /две хиляди
седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
наемни вноски по Договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен
между процесните страни, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на
партерен етаж, с обща застроена площ от
89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.03.2017г.-
м.11.2017г., като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от
Боряна Владова-Управител, осъдителелен иск, за сумата от 7 098,96 /седем хиляди
деветдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
неустойка в размер на 30 евро/ден за неоснователно ползване след прекратяване
действието на Договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между
процесните страни, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на
партерен етаж, с обща застроена площ от
89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: 01.12.2017г.-
30.04.2018г., като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от
Боряна Владова-Управител, осъдителелен иск, за сумата от 3 300 /три хиляди и
триста/ лв., представляваща обезщетение за отстраняването на вреди,
представляващи разходи за подмяна на 2 броя счупени прозорци и стойността на
поставени електрическо табло и електромер и възстановяване на електрически
кабели в търговски обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на
партерен етаж, с обща застроена площ от
89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., по Договор за наем на търговски
обект от 19.03.2016г., сключен между процесните страни, като неоснователен.
Отхвърлен е предявения от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от
Боряна Владова-Управител, осъдителелен иск, за сумата от 3 665,18 /три хиляди
шестстотин шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ лв., представляващ
наемни вноски по Договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен
между процесните страни, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на
партерен етаж, с обща застроена площ от
89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.12.2017г.-
м.04.2018г., като неоснователен.
Отхвърлен е предявения от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от
Боряна Владова-Управител, осъдителелен иск, за сумата от 320 /триста и
двадесет/ лв., представляваща незаплатена част от дължима такса „битови
отпадъци“, дължима за 2018г., за търговски обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.1Б, на партерен етаж, с
обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., съгласно
Договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между процесните
страни, като неоснователен.
Осъдени са К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на „Б - фарма”
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар
Симеон“ №58- 60, представлявано от Боряна Владова-Управител, сума в размер на
1000 /хиляда/ лв., представляващи сторени разноски в исковото производство.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необосновано.
Оспорват се като неоснователни и
незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай е
налице невъзможност за определяне на месечния размер на дължимия наем, а оттам
и за недоказаност по размер на исковете за заплащане на неплатения остатък от
наема. Посочва се, че изводът на съда за недоказаност на исковете е постановен
при допуснати съществени процесуални нарушения, включително такива, довели и до
ограничаване правото на защита на въззивниците. Твърди се, че като е отхвърлил като
преклудирано искането за допускане на допълнителни въпроси към
съдебно-икономическата експертиза, поставени в писмено становище, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение.
На следващо място се твърди, че този
извод на съда е в нарушение и на чл.162 от ГПК.
Оспорва се като неправилно
първоинстанционното решение и в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
заплащане на неустойка в размер на 7098.96 лв. за периода 01.12.2017г. –
30.04.2018г., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота,
уговорена в чл. 28 от договора.
Оспорват се като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на евентуалния /спрямо иска за
заплащане на неустойка/ иск за заплащане на наемни вноски за периода
01.12.2017г.-30.04.2018г.
Излагат се аргументи за неоснователност
и на възраженията на ответника за лошо състояние на имота при наемането му,
което следвало да обуслови по-нисък размер на наема.
Поради гореизложеното моли съда да
отмени обжалваното решение, в частите, с които са отхвърлени исковите претенции
за: сумата от 2 079,96 лв., представляваща наемни вноски по Договор за наем на
търговски обект от 19.03.2016г., за периода 03.2017г.-11.2017г.; сумата от 7
098,96 лв., представляваща неустойка в размер на 30 евро на ден за
неоснователно ползване след прекратяване действието на Договор за наем на
търговски обект от 19.03.2016г., за периода 01.12.2017г.-30.04.2018г.; сумата
от 3 665,18 лв., представляващ наемни вноски по Договор за наем на търговски
обект от 19.03.2016г., за периода 12.2017г.-04.2018г., както и в частта за
разноските. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред двете съдебни инстанции.
В останалите части първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Иска се от съда да допусне извършване на
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която да изпълни задачите,
описани в писменото становище от на стр.8, чието допускане районният съд е
отказал и е допуснал процесуално нарушение, подробно описани и във въззивната
жалба.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.
Петя Шивачева – БАК, пълномощник на
„Б-Фарма“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорва се твърдението на въззивниците
за допуснати от районния съд процесуални нарушения, като се поддържа, че
доказателственото искане на ищците правилно е оставено без уважение като
преклудирано.
Твърди се, че е правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен
искът за неустойка, като се подчертава, че първоинстанционният съд е анализирал
доказателствата по делото и е стигнал до извод, че не е налице ползване на
имота без основание.
Излагат се доводи за състоянието на
имота при наемането му.
Поради гореизложеното моли съда да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се
направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивниците К.Т.М.
и П.К.М., не се явяват, представляват се от адв. Николова, която поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата
страна „Б Фарма“ ЕООД, се явява адв. Шивачева, която оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, уточнена с молба от 03.09.2018г., подадена от К.Т.М. и П.К.М., срещу „Б- фарма” ЕООД, представлявано от Боряна Владова-управител, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищците следните суми: сумата от 2079,96 лв., представляваща дължими наемни вноски
по договор за наем на търговски обект, находящ се в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, между вх.4 и вх.5, на партерен етаж, за периода:
м.03.2017г.- м.11.2017г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане; сумата от 7098,96 лв.,
представляваща неустойка в размер на 30 евро на ден за неоснователно ползване на имота, на основание чл.28 от сключения
между страните договор за наем, за периода: 01.12.2017г.- 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от 3665, 18 лв. /при условията на евентуалност, в случай, че съдът не
уважи иска за заплащане на неустойка/, представляваща общ размер на дължимия
месечен наем, за периода 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от
320 лв. /при условията на евентуалност, в случай не неоснователност на иска за
заплащане на неустойка/, представляваща дължима част от такса смет, за обекта
за 2018г. и сумата от 3 300 лв.,
представляваща стойността на причинени вреди на имота по време на ползването му от наемателя.
Твърди се в исковата молба, че на 19.03.2016г. страните са
сключили договор за наем на недвижим имот, собственост на ищците, представляващ
търговски обект - аптека, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл.1Б, между вх.4 и вх.5, със срок на действие на договора за наем - 01.03.2016г.- 30.11.2017г., при месечен наем от 600
евро
/или левовата му равностойност/, платим до 20-то
число на съответния месец и поето задължение за заплащане на такса смет за
обекта
за текущата година.
Твърди се, че с Анекс №1/01.10.2016г.
наемната цена била намалена на 500 евро, за срок от 6 месеца, считано от
горепосочената дата до 31.03.2017г. включително, като в анекса изрично било
уговорено, че след изтичане на 6-месечният срок, направените в него промени
отпадат, поради което следва да се прилага клаузата на чл.3 от първоначалния
договор относно наемната цена, а именно – в размер на 600 евро месечно или
левовата равностойност на тази сума. Посочва се, че до
месец февруари включително, по договора са извършвани редовни плащания, а от месец март 2017г., до изтичане на уговорения срок плащанията са
станали нередовни, а превежданите суми – в по-нисък размер от уговорения. Твърди се още, че след
изтичане срока на договора, имотът е
продължил да се ползва от наемателите, въпреки изричното противопоставяне от
страна на наемодателите, за което наемодателите са уведомени с нотариална
покана,
получена от ответното дружество на 30.04.2018г. На 03.05.2018г. е изпратен
отговор на нотариалната покана, с който ответното дружество отрича дължимостта
на претендираните суми. Твърди се, че
на 08.05.2018г. имотът е освободен от наемателите, за което е съставен приемо-предавателен
протокол.
При огледа на имота е констатирано, че същият се намира в много лошо състояние,
което налага извършването на ремонт, за привеждането му в състоянието, в което
се е намирал при сключване на договора за наем. Твърди се още, че на 16.04.2018г.
по банковата сметка на ищеца М. е постъпила сумата от 2224,75 лв., с посочено
основание „наем аптека до 30.11.2017г/“, като се твърди, че получената сума не
покрива изцяло дължимите наемни вноски. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответното дружество, чрез
адв.
Петя Шивачева от БАК, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Признава
се наличието на наемно правоотношение между страните. Твърди се, че процесният имот е бил в много
лошо състояние при сключване на договора и се е
нуждаел от ремонт. Твърди се, че при сключване на анекса
страните са постигнали устна уговорка, наемодателят да прегради на две
помещението и наемателят да използва половината от него, а след като се
прегради на две помещението наемът ще се намали от 500 на 250 евро на месец. Наемодателят
не изпълнил задължението си да прегради имота на две, но наемателят е започнал
да плаща по 250 евро на месец от април 2017г. до април 2018г. Твърди се, че
наемодателите са неизправната страна по договора и се излагат съображения за приложение на чл.83, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
съдът намери за основателна ищцовата претенция за заплащане на наемна цена от
600 евро месечно, се прави възражение за прихващане със сумата от 1978 лв., разходите, които е извършил ответника
във връзка с необходимия ремонт на ел. таблото.
Оспорва се твърдението за прекратяване
на договора за наем с изтичане на уговорения срок, като се твърди, че в случая
ползването на наетото помещение е продължило без противопоставянето на ищците и
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Оспорва
се клаузата за уговорената неустойка, като прекомерна и нищожна, поради противоречие
с добрите нрави. Оспорва се дължимостта на претендираните суми за такса смет,
като се твърди, че ответното дружество е заплатило изцяло сумата до месец април
2018г. Оспорва се изцяло и претенцията за вреди. Ангажирани са доказателства.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е безспорно следното
обстоятелство, а и се установява от представения по делото договор за наем от 19.03.2016г., че между тях е
бил сключен договор за наем, с предмет отдаване под наем на търговски обект, находящ се в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, между вх.4 и вх.5, на партерния етаж на
подблоковото пространство на жилищната сграда, с обща застроена площ от 89,17
кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за ползването му като аптека.
От договора е видно, че в него е уговорен срок на действие - от 01.03.2016г. до 30.11.2017г., при месечен наем от
600 евро и месечна вноска от 80 лв., дължима от наемателя за заплащането на
такса „Смет“, които
суми е следвало да бъдат заплащани по
банков път до 20-то число на текущия месец. Видно от чл.9, ал.1 от процесния договор наемодателите са поели задължението да получават дължимия наем,
с приспаднат от наемателя съответен процент от наема, представляващ дължимия
данък „печалба“ за имота, за периода, през който данъкът се дължи от наемателя. В чл.28 от договора, страните са уговорили, в случай, че след прекратяването му наемателят
продължи да ползва имота или не го предаде на наемодателите, същият
дължи неустойка в размер на 30 евро на ден.
Видно от представения Анекс №1/19.03.2016г. към Договор за наем от 19.03.2016г., месечната наемна цена е намалена за срок от 6 месеца
на 500 евро, с уговорен период на действие на анекса - 01.10.2016г.- 31.03.2017г.
Представени са като доказателства по
делото нотариална покана от ищците до ответното дружество, относно дължимостта процесните суми и искане за освобождаване на имота от наемателите, както и отговор на нотариалната, с който се
отрича дължимостта на претендираните суми и се изразява готовност за
освобождаване на имота.
Представен е като доказателство по
делото Констативен протокол №137/16.03.2016г., съставен от „Катон“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано
от К. П.-
управител, относно състоянието на ел. таблото в
процесния имот. Видно от протокола, таблото е в критично състояние и е
задължителна неговата смяна и обезопасяване. Посочено е, че обектът не трябва
да се експлоатира в това състояние, като са дадени предписания. Този протокол е
оспорен от ищцовата страна и е открито производство по чл.193 от ГПК, в рамките
на което са разпитани като свидетели К. П.и М. П.. От показанията им се
установява състоянието на електрическата инсталация в процесния имот. От
показанията на свидетеля К. П.се установява, че при оглед на място в процесния
имот, лично е установил, състоянието на таблото, което е отразено в
констативния протокол. От показанията на свидетеля М. П. се установява, че
старото табло не е отговаряло на изискванията, затова са поставили ново. Вследствие
на откритото производство по чл. 193 от ГПК, констативният протокол е приет
като доказателство по делото.
Представена е Фактура
№***946
с получател „Б Фарма“ ЕООД и доставчик „Катон“ ЕООД, от 07.04.2016г. за сумата от 1128 лв., представляваща стойността на
електроматериали и труд
за ремонт на електроинсталация в Аптека, к-с Славейков.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Т. Л. К., И. Д. З.и П. Г. К.. От показанията на свидетеля К. се
установява, че в помещението е имало ел. табло, което впоследствие било
заменено. Според свидетеля З., присъствал при предаване на обекта, таблото е
било сменено с друго и е правен ремонт на инсталацията.
От показанията на свидетеля П. К.- съпруг
на управителя на ответното дружество, се установява, че още при сключването на
договора за наем, състоянието на имота не е отговаряло на изискванията и за да
получат разрешение за ползване, наемателите са привели помещението във вид,
годен за работа. Заявява за наличие на уговорка с наемодателите са преграждане
на помещението на две части и използване само на едната половина от наемателите.
Пред
първата инстанция е изготвена и приета съдебно-електротехническа експертиза, от заключението на която се установява,
че средната пазарна стойност на необходимите материали,
монтаж и труд на метална кутия за трифазно табло с мощност 18-20 kW, електромер и шалтер, с четири токови кръга и общ
главен предпазител варира в много широки граници и следва да бъде определяна на
база изготвен и одобрен проект от лице с проектантска правоспособност. От
направените проучвания може да се заключи, че изпълнението на табло с дадените
ориентировъчни параметри може да се изпълни в рамките на 980-1200 лв.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно - икономическа експертиза, от заключението,
на която се установява, че за периода:
01.03.2017г.
- 30.04.2018г., ответното држество е заплатило за
наем на процесния обект сума в общ размер от 9344,07 лв. по сметки на ищците,
както следва: по сметка на П.М. – 5339,52 лв. и по сметка на К.М. – 4004,55 лв.
Пред въззивната инстанция, на основание
чл. 266, ал.3 от ГПК е допусната, изготвена и приета допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че дължимите
месечни вноски в лева за периода март 2017г. – ноември 2017г., на база
уговорения в анекса месечен наем от 500 евро и уговорения в договора за наем
месечен наем от 600 евро, за периода април-ноември 2017г. са в размер на
9432,93 лв. Размерът на неустойката, уговорена в чл. 28 от договора, за периода
01.12.2017г. – 30.04.2018г. е в размер на 8859,91 лв. Размерът на неплатените
наемни вноски за периода декември 2017г. – април 2018г. включително, на база
уговорения в договора за наем размер от 600 евро, е 1334,81 лв., след
приспадане на дължимия авансов данък по ЗДДФЛ.
При изпълнение на задачите, вещото лице
е приспаднало дължимия и реално внесен от наемателя данък върху месечната
вноска.
В съдебно заседание, проведено пред
въззивната инстанция на 18.11.2019г., вещото лице е дало подробни уточнения,
съгласно които: за периода март 2017г. – ноември 2017г. по сметката на К.М. са
преведени 3559,68 лв., а по сметката на П.М. – 4004,55 лв. или общо 7564,23 лв.
/този размер на наемните вноски е посочен като заплатен от наемателите и в
исковата молба/. Вещото лице посочва остатъка за плащане – в размер на 1868,70
лв. Изрично вещото лице отбелязва, че сумата от 2224,75 лв. е включена в
сумата, заплатена по сметката на П.М. и се отнася за периода до месец ноември
2017г. Плащането е осчетоводено за месец април, но в платежното е посочено, че
касае предходния период.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционното решение се обжалва в
частите, с които са отхвърлени следните искове: за сумата от 2079,96 лв.,
представляваща наемни вноски за периода март 2017г. – ноември 2017г.; за сумата
от 7098,96 лв., представляваща неустойка в размер на 30 евро на ден за неоснователно
ползване на имота след прекратяване действието на договора за наем, за периода
01.12.2017г. – 30.04.2018г.; за сумата от 3665,18 лв., представляваща сбор от
наемни вноски за периода 01.12.2017г. – 30.04.2018г. /последният предявен в
условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска по т.2/, както и в
частта за присъдените в полза на ответника съдебно-деловодни разноски в размер
на 1000 лв.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частите, с които съдът е отхвърлил следните искове: за сумата от
3300 лв., представляваща обезщетение за отстраняването на вреди; за сумата от
320 лв., представляваща незаплатена част от дължима такса „смет“, дължима за
2018г. Решението в посочените части е влязло в сила и не е предмет на
настоящото въззивно производство.
В разглеждания случай страните не спорят
относно наличието на валидно облигационно правоотношение между тях по договор
за наем. Това обстоятелство се установява и от представените по делото договор
за наем и анекс към него, в които страните са уговорили своите права и
задължения по договора. В договора и анекса страните са уговорили дължимата от
наемателя наемна цена в размер на 600 евро месечно, а за периода 01.10.2016г. -
3103.2017г. – 500 евро месечно. Поради това твърденията на ответника за наличие
на устни уговорки между страните са неоснователни, още повече, че в тази връзка
не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо, съдът намира, че размерът на
дължимия от наемателя месечен наем е този уговорен в договора и анекса. В
настоящия случай ищецът признава извършване на плащания по договора за наем за
периода на действие на договора /общо 7564,23 лв./, като посочва, че след
февруари 2017г. същите са били в непълен размер.
От допълнителното заключение на вещото
лице се установи остатъкът за плащане за периода март-ноември 2017г. в размер
на 1868,78 лв., като изрично в заключението е посочено, че е приспаднат
дължимия и реално внесен от наемателя данък върху месечната вноска. В тази
връзка не следва да се обсъждат въведените в писмената защита твърдения, че
вещото лице е начислило авансовия данък върху наемната вноска, приспадайки го
от наемните вноски за целия период, като е приело, че е дължим от наемателя за
целия период на действие на договора. Вещото лице е отговорило на поставените
въпроси, така, както са зададени от страна на ищците, а заключението му е
прието в съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на
18.11.2019г., без оспорвания от страните, т.е. възражението, направено в
представената писмена защита, не е направено своевременно.
С оглед гореизложеното, до този размер –
1868,78 лв., предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи, а
за разликата над 1868,78 лв. до пълния претендиран размер от 2079,96 лв. искът
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед частичното уважаване на иска за
заплащане на дължимите наемни вноски за периода март-ноември 2017г., следва да
бъде разгледано възражението за прихващане, направено в отговора на исковата
молба за сумата от 1978лв., от която1128 лв., представляваща разходи за
извършен необходим ремонт на ел. табло в процесния имот и сумата от 850 лв. –
неплатена такса смет за 2015г., като заплатена без основание от дружеството.
Предвид събраните по делото доказателства за ремонт на инсталацията в процесния
обект, който е бил необходим за използването му като аптека, тъй като наличното
в обекта табло е било опасно за живота и здравето, и без който ремонт не би
било получено разрешение за ползване като аптека, както и представената фактура
за размера на извършените разходи – 1128 лв., то следва да се приеме, че за
тази сума възражението е основателно. Не така стои въпросът по отношение на
сумата от 850 лв., представляваща неплатена такса смет за имота във връзка, с
която липсват доказателства за заплащането ѝ от страна на ответника.
Твърдяното обстоятелство не се установява от представената разписка за наем, на
гърба, на която е налице сбор между сумата от 1065 лв. и 850 лв. и името Н. М..
Ето защо възражението за прихващане е неоснователно за сумата от 850 лв.
От гореизложеното следва, че предявеният
иск за заплащане на дължими месечни вноски за периода март-ноември 2017г. е
основателен за сумата от 740,78 лв., като за разликата над 740,78 лв. до пълния
установен размер от 1868,78 лв., т.е. за сумата от 1128 лв. е неоснователен,
тъй като е погасен чрез извършеното прихващане.
В процесния случай се претендира неустойка в размер на 30 евро на ден за
непредаване на имота на наемодателите след прекратяването на договора, за
периода: 01.12.2017г. - 30.04.2018г. Между страните не е спорно обстоятелството, че имотът е
предаден на наемодателите на 08.05.2018г., след получаване на нотариална покана,
изпратена от наемодателите до ответното дружество.
Съгласно
чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок, а ал.2 на същия член гласи, че ако наемателят
продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения
наемен договор. По делото се установи, че след изтичане на уговорения в
договора срок – 30.11.2017г. по сметки на ищците са постъпвали плащания на
наемната цена, макар и в по-ниски от уговорените размери и ищците са приемали
тези плащания. Това обстоятелство води до извод, че същите не са се
противопоставили на използването на вещта след изтичане на уговорения срок,
както и че са изразили намерението си за прекратяване на договора и връщане на
вещта, едва с изпратената до ответното дружество нотариална покана, след
получаване, на която имотът е освободен и върнат, за което обстоятелство няма
спор между страните по делото. Ето защо претендираната неустойка не се дължи,
тъй като не е налице неоснователно ползване на имота от страна на ответното
дружество. Следва да се отбележи и обстоятелството, че така уговореният размер
на неустойката – 30 евро на ден е в противоречие с добрите нрави, тъй като
нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване на една от страните. Поради това, предявеният иск за заплащане на
неустойка в размер на 7 098,96 лв. е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед отхвърлянето на иска за
заплащане на неустойка, следва да се разгледа евентуалният такъв за заплащане
на дължими месечни наемни вноски за периода след изтичане срока на договора за
наем – 01.12.2017г.-30.04.2018г.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на
наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за
неопределен срок. В
настоящия случай действително страните са уговорили, срок на прекратяване на
договора. В същото време обаче, след изтичането на този срок, от страна на
наемателя е имало частични плащания на дължимата наемна цена и наемодателите не
са се противопоставили на това, а са приемали плащания. Желание за прекратяване
на договора, наемодателите са изразили с изпращане на нотариалната покана, след
получаване на която от страна на ответника, имотът е освободен, за което не се
спори между страните. С оглед на това наемателите дължат заплащане на наемна
цена за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., като по делото има доказателства
за частични плащания. От заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза се установи размерът на дължимите наемни вноски за периода декември
2017г. - април 2018г., след приспадане на дължимия и реално внесен от наемателя
данък върху месечната вноска – в размер на 1334,81 лв. В писменото си
заключение вещото лице е отнесло сумата от 2224,75 лв. /за която няма спор, че
е платена по сметка на П.М. и се установява от представеното в първата
инстанция платежно нареждане/, като заплатена в периода, след изтичане срока на
договора – на 16.04.2018г. Според уточненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание, проведено пред въззивната инстанция, сумата от 2224, 75 лв. е
включена в сумата от 4004,55 лв., заплатена по сметка на ищеца П.М. и е
записано, че се отнася за периода до месец ноември 2017г. Поради гореизложеното
за периода 01.12.2017г. – 30.04.2018г. следва да се изключи сумата от 2224,75
лв., тъй като същата не е била част от заплатените дължими вноски за този
период, а е заплатена в предишния период и е включена в сумата, от 4004,55 лв.,
постъпила по сметка на П.М.. В резултат на това, предявеният иск е основателен за
сумата от 3559,56 лв. /1334,81 + 2224,75/ и като такъв следва да се уважи. За
разликата над 3559,56 лв. до пълния претендиран размер от 3665,18 лв. искът е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се отмени в
частите, с които: е отхвърлен искът за заплащане на дължимите месечни наемни
вноски за периода март-ноември 2017г.; искът за заплащане на дължимите месечни наемни
вноски за периода декември 2017г. април 2018г. за сумата от 3559,56 лв., както
и в частта за присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1000 лв. Вместо
решението в обжалваните части следва да се постанови ново решение, с което да
бъде осъдено „Б-Фарма“ ЕООД да заплати на К.М. и П.М. сумата от 740,78 лв.,
представляваща дължими месечни наемни вноски за периода март-ноември 2017г.;
сумата от 3559,56 лв., представляваща дължими месечни наемни вноски за периода
01.12.2017г.-30.04.2018г.
В останалите обжалвани части
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за присъждане на разноски, предвид частичната
основателност на въззивната жалба, на страните се дължат разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете за производството пред двете съдебни
инстанции. Въззивникът е направил разноски за производството пред двете съдебни
инстанции в общ размер от 3021,58 лв., от които: пред въззивната инстанция
разноските са в размер на 1252,38 лв., от които: държавна такса 302,38 лв.; 800
лв. адвокатски хонорар и 150 лв. депозит за допълнителна съдебно-икономическа
експертиза. Пред първата инстанция разноските са в размер на 1769, 20 лв., от
които: държавна такса в размер на 499,20 лв.; депозит за
съдебно-електротехническа експертиза в размер на 120 лв.; депозит за
съдебно-икономическа експертиза в размер на 150 лв.; адвокатски хонорар в
размер на 1000 лв. Представени са доказателства за плащане. Съобразно уважената
част от исковете на въззивника се дължат разноски в размер на 789,22 лв.
Разноските, направени от въззиваемата страна за производството пред двете
съдебни инстанции са в общ размер от 2000 лв. – по 1000 лв. адвокатски хонорар
за всяка инстанция. Представени са доказателства за плащане. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 1477,61 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1472 от 11.06.2019г.,
постановено по гр.д. №5930/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частите, с
които:
-
е
отхвърлен предявеният от К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М., ЕГН:**********, срещу
„Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от Боряна Владова - управител, иск, за
сумата от 2079,96 /две хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/ лв., представляваща наемни вноски по договор за наем на търговски
обект от 19.03.2016г., сключен между страните, находящ се в гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.1Б, на партерен етаж, с
обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за периода:
м.03.2017г. - м.11.2017г.
-
е
отхвърлен предявеният от К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М., ЕГН:**********, срещу
„Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от Боряна Владова – управител, иск, за
сумата от 3559,56 /три хиляди петстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/ лв., представляващ наемни вноски по договор за наем на търговски
обект от 19.03.2016г., сключен между страните, находящ се в гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.1Б, на партерен етаж, с
обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37 кв.м., за периода:
м.12.2017г. - м.04.2018г.
-
са
осъдени К.Т.М.,
ЕГН:********** и П.К.М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплатят на „Б - фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58- 60, представлявано от Боряна
Владова - управител, сума в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи сторени
разноски в исковото производство.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО
В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 740,78 /седемстотин и четиридесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща дължими наемни вноски по
договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между страните,
находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на партерен етаж, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с
полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.03.2017г.- м.11.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 740,78 лв. до 1868,78 лв., т.е. за сумата от
1128 лв., като погасен чрез извършено прихващане, а за разликата над 1868,78
лв. до 2079,96 лв. /пълният предявен размер/, т.е. за сумата от 211,18 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 3559,56 /три хиляди петстотин петдесет и
девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща дължими наемни
вноски по договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между
страните, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, на партерен етаж, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с
полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.12.2017г.- м.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1472 от
11.06.2019г., постановено по гр.д. №5930/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 789,22 /седемстотин осемдесет и девет лева
и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М.,
ЕГН:**********, да заплатят на „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от
Боряна Владова – управител, сумата от 1477,61 /хиляда четиристотин седемдесет и
седем лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: