Р Е Ш Е Н И Е
№ 260960/30.10.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13617 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от О.И.Д. срещу „В. и к. В.”
ООД, иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 1787,91
лв., представляваща начислена и недоставени В и К услуги, за обект, находящ се в гр. В.,
ж.к. „Тр.“
бл. *, за периода от
22.10.2018г. до 21.02.2019г., с абонатен №*,
както следва: сумата от 594,72 лв., представляваща незаплатена вода и лихва
върху главницата в размер на 37,50 лв. за периода от 22.10.2018 г. до
28.11.2018 г., сумата от 603,56 лв., представляваща незапалатена
вода и лихва върху главницата в размер на 28,33лв. за периода от 29.11.2018 г.
до 25.01.2019 г., както и сумата от 504,46лв. представляваща неплатена вода и
лихва върху главницата в размер на 19,30
лв. за периода 26.01.2019 г. до 25.02.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
потребител на В и К услуги, клиент на ответното дружество за консумираната от
него вода в посочения недвижим имот. Редовно запалащал
сметките си за потребена вода. Сочи, че в периода 2013 г. до 2018 г. отчитането
на показанията на водомера се извършвало
чрез предоставени от абоната показания, тъй като не можели да осигурят
достъп на инкасатора до обекта, в дните, през които идвал последния. На
22.10.2018 г. в присъствието на съпругата му Г.
Д. бил извършен визуален отчет на показанията от инкасатора
като било установено 563куб.м. количество вода. Това количество било
разпределено от ответното дружество в периода от 22.10.2018-21.02.2019 г. С
оглед на това подал заявление за извършване на експертиза на водомера на
17.12.2018 г. На 10.01.2019 г. водомерът бил демонтиран и бил съставен
протокол. На 05.04.2019 г. бил съставен КП от метрологичната експертиза на
средството за измерване от БИМ, от която е установено, че водомерът е с оловна
пломба, като корпусът е без наранявания, няма видими повреди и дефекти по
водомера. Записано е, че водомерът дава грешка -100%, като съобразно
заключението при измерването е установено обратен ход на водомера и блокиране
на измервателните механизми при отваряне, както че същият не съответства на
метрологичните и техническите изисквания. По искането за сторниране
на сумата предвид установената неизправност на водомера, ответното дружество
отговорило отрицателно. Намира, че в случая не е налице хипотеза на отказан
достъп за отчитане на показанията на водомера, поради което неправомерно била
начислена сумата. Настоява, че е налице неправилно приложение на клаузи от ОУ и
начисляване на служебно количество вода. Подчертава, че след подмяната на
водомера са отчитани стойности близки до заплащаните в предходните периоди. По
тези съображения моли за уважаване на иска и претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „В. и к. В.” ООД, в
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена вода.
Твърди, че се касае за реално доставена и потребена вода. Настоява, че от
експертизата се установява разлики при отчитането в ущърб на ответното
дружество, а не на потребителя. Настоява, че резултатът за точност при
измерването е в рамките на допустимата грешка на водомера за експлоатация.
Настоява, че ищецът не е изпълнил задължението си да осигури достъп на служител
до водомера за отчитане на потребената вода, като
установеният разход на вода съставлява изравняване на показанията на водомера
при извършената реална проверка от служител на дружеството. Количеството вода
било разпределено на три части за улеснение на потребителя от общото отчетено
количество на 22.11.2018 г. Настоява, че от експертизата в БИМ не се
установява, че водомерът е неизправен, както и че ищецът не е подал възражение
по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ срещу определеното
заплащане на изразходваното количество вода. Показанията на водомера са
отчетени правилно, поради което било дължимо претендираното
количество вода. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск. Изразява
подробни съображения по същество на спора и моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните, че между тях е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на питейна вода.
По делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 22.11.2018 г. в присъствието на съпругата на абоната Г.К.Д. е отчетена разлика от предходно показание и
отчетеното в размер на 563 куб.м.
От
представения по делото протокол за демонтаж от 10.01.2019 г. се установява, че
на посочената дата е извършен демонтаж на водомера в обекта на потребление,
собственост на О.Д., за предаване за експертиза и отразено показание от
1058куб.м.
От
констативен протокол от метрологична експертиза на седство
за измерване №* г. на БИМ е констатирано, че водомерът е представен за
експертиза с оловна пломба, корпосът и капакът са без
наранявания, като няма видими повреди и дефекти по водомера. Показанията на
водомера преди извършване на експертизата са 1057,976куб.м. Съгласно
констативния протокол водомерът отговаря на изискванията за херметичност и по
време на изпитването няма установено изтичане на вода от водомера. Констатирано
е, че в Q3 и Qmin водомерът отчита с грешка от -100%, т.е. не
отговаря на изискванията. Изложена е констатация, че при измерването се
установява обратен ход на водомера и при отваряне се констатира блокиране на
измервателните механизми. Заключението е, че водомерът не съответства на метрологичните
и техническите характеристики, като след експертизата показанието е
1059,024куб.м.
Видно
от писмо от БИМ с изх. № * г. потребителят е
уведомен, че е установена неизправност на водомера. Посочено е, че по време на
работа на мястото на монтаж в обхват Qt и Qmax
водомерът е работил правилно и обратен ход или блокиране по време на работа не
е наблюдавана, като такъв е отбелязано в
Qmin до Qt.
Видно
от представения по делото двустранен констативен протокол за подмяна на
индивидуален водомер №********** от 10.05.2019 г. между О.Д. *** ООД в обекта
на потребление с абонатен номер 1151157, е извършен монтаж на водомер, поради
демонтаж на водомер 30092, като е отбелязано, че се подменя неработещ водомер с
наличие на метрологична пломба в гаранционен срок.
От
представения карнетен лист е видно, че на
22.11.2018г. е извършено отбелязване за отчетени по телефон 1043 куб.м.
Не е спорно между страните, че за отчетената
разлика от 563 куб.м. са издадени
фактури за период на потребление 22.10.2018 г. до 28.11.2018г., 29.11.2018г. до
25.01.2019 г. и 26.01.2019 г. до 25.02.2019г. със срок на плащане до 22.08.2019
г., което се установява и от представената справка за облога и плащанията на
абоната.
Представено е и копие от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от от ВиК оператор „В.и к.”
ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № * год.
От допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че установените грешки с КП от 05.04.2019 г. на БИМ намаляват
показанията, дадени от процесния водомер и че водомерът показва по-малко от
действителния разход на вода. Вещото лице уточнява, че с оглед осъщественото
потребление в обекта, процесният абонат попада в
горната зона на отчитане на водомера, където грешката е границите на
допустимата. Уточнява, че отразените грешки в отчитането на водомера са в полза
на потребителя и ущърб на предприятието. Уточнява, че не може да се установи от
кога е настъпила констатираната неизправност, както и че не може показанията на
водомера да се отчитат назад.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Д. В. Хр. се
установява, че абоната О.Д. оставяли показания на вратата на апартамента, като
по този начин се самоотчитали. През 2018 г. достъп до
водомер бил осигурен от съпругата на потребителя и отчела от водомера много
кубици вода.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124, ал. 1 от ГПК.
Така предявеният отрицателен установителен иск възлага в тежест на ответника
да докаже дължимостта на сумата за потребено и
незаплатено количество вода, а именно той следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в твърдяния обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, т.е. в резултат на извършената проверка законосъобразно е
начислил към сметката на абоната претендираното
количество вода и то е реално доставено на абоната.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
"В. и к. - В.", потребители
на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е нелице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, не се спори, че ищецът
има качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и
като такъв е задължен да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
"Водоснабдяване и канализация - В.", услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. С идентично съдържание са и ОУ, като
съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на
количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23, показанията на
водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от
един месец.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 и ал.3 от ОУ потребителят е задължен да осигурява достъп за
осъществяване на отчети, като при невъзможност за отчитане потребителят е
длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитане в удобно време за двете страни в срок не по-дълъг от една година.
В случая не е спорно, че потребителят
е извършвал т.нар. „самоотчет“, като е прието за
безспорно по делото и че на 22.11.2018
г. в присъствието на представител на абоната - съпругата му Г.К.Д., е отчетена разлика от предходно показание и
отчетеното в размер на 563 куб.м.
Ищецът оспорва това
количество преминала през водомера вода с довод, че водомерът е неизправен и
същото не е реално потребено от него.
От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни и вътрешнологични, както и приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, която е обективно и компетентно дадена и
която съдът кредитира изцяло, съдът приема, че претендираното
от ответника количество вода е реално потребено от
ищеца, поради което и дължи заплащането му. Установи се от събраните доказателства, че към датата на демонтажа,
водомерът е отчитал с грешка, но тази грешка се е отразила в намаляване
показанията на водомера, т.е. отчитал е по-малко количество вода от реално потребената. В обхвата на отчитане на водомера в горната
зона за битов абонат грешката е в допустимите норми, като количествата вода,
преминали през водомера не се отичат изцяло, което от своя страна е в полза на
потребителя. Неизправността на водомера, констатирана от БИМ и вещото лице, не
води до ощетявяне на потребителя на вода. Независимо
от констатациите за наличие на т.нар. „обратен ход на водомера“, вещото лице
уточнява, че това би довело до показания назад. Това обстоятелство отново би
било в ущърб на водопреносното предприятие и
неотчитане на реално потребена вода, а не на потребителя. Установените
количества питейна вода при осъществения отчет на 22.11.2018г. се дължат на неправилно „самоотчитане“
– предоставените от потребителя сведения на длъжностното лице по отчитане на
водомерите при ВиК оператора. От друга страна,
задължение на абоната е да поддържа в изправност средството за измерване,
поради което неправилното отчитане не може да се вмени във вина на дружеството
–ответник (по аргумент от чл.17, ал.4 от
ОУ).
По изложените съображения съдът
намира предявеният иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да бъда направените от ответника разноски за депозит за
СТЕ от 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „В. и
к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в общ размер на
1787,91 лв., представляваща
начислена и недоставени В и К услуги, за обект, находящ
се в гр. В., ж.к. „Тр.“
бл. *, за периода от
22.10.2018г. до 21.02.2019г., с абонатен №*,
както следва: сумата от 594,72 лв., представляваща незаплатена вода и лихва
върху главницата в размер на 37,50 лв. за периода от 22.10.2018 г. до
28.11.2018 г., сумата от 603,56 лв., представляваща незапалатена
вода и лихва върху главницата в размер на 28,33лв. за периода от 29.11.2018 г.
до 25.01.2019 г., както и сумата от 504,46лв. представляваща неплатена вода и
лихва върху главницата в размер на 19,30
лв. за периода 26.01.2019 г. до 25.02.2019 г.
ОСЪЖДА О.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „В. и
к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
разноски в настоящото производство – депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: