Р Е Ш
Е Н И Е
№ 148 16.04.2018г. гр. Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.ският
районен съд
на
двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1245 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, което твърди, че на 15.05.2018г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Д. за
вземанията си към М.Я.К.. По входираните документи е образувано ЧГД № 743/2018г.
По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което представляваното
дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване'' ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството По силата
на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН ****, находящ се в
гр. Д., ул. „М...." № ****.
За М.Я.К. бил
открит клиентски номер **********.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, а
сроковете и по начините, определени в същите - чл, 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на М.Я.К. за периода
16.09.2015г. - 15.01.2016г. електроенергия на обща стойност 173,08 лв„ която до
този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 42,10 лв. за периода
26.11.2015г. - 14.05.2018г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
С оглед на
гореизложеното моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването
на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към М.Я.К., както
следва:
-
173,08
лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 16.09.2015г. - 15.01.2016г.
-
42,10
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
26.11.2015г. - 14.05.2018г.
-
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.05.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението
Моли,
на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело №
4/201 Зг. т. 12, да осъдите М.Я.К. да заплати присъдените в заповедта за
изпълнение по ЧГД 743/2018г. по описа на Районен съд Д. разноски в размер на
175 лв.
Моли в тежест на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
срока за отговор ответникът, чрез назначения особен представител оспорва изцяло предявения иск по чл.422 от ГПК, като неоснователен.Не
оспорва твърдението на ищеца, че на М.К. е бил открит клиентски № **********,
като дружеството поело задължение да снабдява с ел.енергия обект на ответника с
ИТН: ****, находящ се в гр. Д., ул. „М....“ № ****. В изпълнение на
задълженията си дружеството доставило на обекта на ответника ел.енергия за
периода 16.09.2015 — 15.01.2016 на обща стойност 173,08 лева, за които
дружеството е издало на ответника четири фактури.Счита, че издадените фактури
по никакъв начин не доказват задълженията на ответника и
доставените/потребените количества ел.енергия, предвид на което исковата молба
се явявала неоснователна и недоказана, поради което следвало да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната
квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по подадено от “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37,
представлявано от М.М.м.-Д. и Ж.П. С, ЕИК
********* срещу М.Я.К., ЕГН: **********, с адрес ***, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата
173,08/ сто седемдесет и три лева и 08 ст./ – стойност на електрическа енергия
и мрежови услуги, доставени за периода от 16.09.2015г. до 15.01.2016г., сумата
42,10 /четиридесет и два лева и 10 ст./- обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 26.11.2015г. до
14.05.2018г ., ведно със законната лихва върху главницата – считано от датата
на постъпване на заявлението в съда 16.05.18 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 175/сто седемдесет и пет лева/ - разноски по делото
представляващи ДТ и възнаграждение за юрисконсулт.
По
образуваното ч .гр. д. № 743/2018г. на ДРС, в полза на заявителя съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 409/16.05.2018 г. за посочените
вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът е подал възражение за недължимост. В предоставения едномесечен срок
по чл. 415, ал.1 ГПК, кредиторът е предявил настоящите искови претенции.
В хода на
производството, по искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза с посочени от него задачи, както и съдебно-техническа експертиза с
конкретни въпроси, по които назначените вещи лица са представили заключения,
приети като доказателства по делото, неоспорени от страните.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като
предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че към датата
на подаване на исковата молба 2.8.18г. няма плащане на процесните фактури.
Общият размер на процесиите фактури с ДДС е 173,08 лв. /сто седемдесет и три лв. и 8 стотинки/, които са редовно осчетоводени съгласно изискванията на
ЗСч и приложимите счетоводни стандарти .Дължимата цена за консумираната
ел.енергия и достъп до мрежата по процесиите фактури са правилно изчислени
съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период и съответстват на
Решения № Ц- 27/31.07.2015г. и Ц-35/01.11.2015г.Общият размер на обезщетението
за забава за процесния период е в размер на 42,10 лв./четиридесет и два лева и 10 стотинки/, описано по фактури. По процесиите фактури не се
констатират извършени плащания от задълженото лице М.Я.К. към ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
По делото не се спори, че ищецът е легитимиран
като кредитор на ответника, в качеството си на краен снабдител с електрическа
енергия по смисъла на чл.98а от ЗЕ. Доставката на електроенергията е извършвана от ищеца
за недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул.“М....“№****,
ИТН ****.
По делото са приети като доказателства 8
броя фактури и препис-извлечение от сметка, от съдържанието, на които се
установява, че за периода 16.9.15г. – 15.1.16г., в обекта на ответника е била
доставена електроенергия и са били предоставени мрежови услуги на обща стойност
173.08 лева.
По делото е изготвено и прието
експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
безпристрастно. Вещото лице сочи, че за процесния период 16.09.2015г. -
15.01.2016г. е доставена ел. енергия до
процесния обект ИТН **** на кл. номер **********. За процесния период
16.09.2015г. - 15.01.2016г. до процесния обект ИТН **** са доставени следните
количества ел енергия:дневна ел. енергия : - 711 квтч, нощна ел. енергия : -
235 квтч,общо: за периода - 946 квтч. Електромерът обслужващ процесната ИТН ****
е отчитан от отчетник визуално и въвежда показанията в ръчен
терминал.Отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива.За
поставеният електромер с фабр. № ****в ИТН **** през процесния период
16.09.2015г. - 15.01.2016г. съгласно Заповед А-333 на Председателя на ДАМТН от
29.05.2014г. са спазени изискванията към
СТИ, които подлежат на последващи метрологични проверки. Процесният електромер
с № ****има метрологична пломба М13.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът прави следните правни изводи:
При условията на чл.422 от ГПК са
предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№743/2018 г. по описа на ДРС Заповед №409/16.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе
по него е настоящия съд.
За да бъде уважен предявения иск,
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор на
ответника за доставена и потребена електроенергия.
Според настоящия съдебен състав, от
събраните по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе, по
несъмнен начин се установи възникването на парични задължения на ответника за
процесния период, за който са издадени процесните фактури на ищеца, въз основа
редовно водено счетоводство – чл.182 от ГПК. Част от вземанията по фактурите се
основават на реална доставка и потребена електроенергия, без данни за
рекламационна претенция на ответника-клиент или за неправилно функциониране на
електромера. Съгласно изложеното, стойността на консумацията и достъпа до
разпределителната мрежа възлиза на 173.08 лева, за която сума главният иск е
основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.05.18 г.
Основателността на главницата налага извода, че за периода 26.11.2015-14.05.2018г.
ответникът дължи и обезщетение за забавата си, чийто размер възлиза на 42.10
лева, съгласно заключението на в.л. по изготвената от нея съдебно-икономическа
експертиза, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена като
основателна и доказана по размер.
Основателността на исковете налага
присъждане направените от ищеца в настоящия процес деловодни разноски в общ
размер на 725 лева, от който 75,00 лева са за платена държавна такса, 300,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, 100,00 лева – депозит особен представител
и 250,00 лева – възнаграждение вещи лица.
При съобразяване със задължителните
указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство
разноски, които са в общ размер на 175,00 лева.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.235 от ГПК, Д.ският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът М.Я.К., ЕГН: **********,
с адрес ***, дължи на ищеца “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37,
представлявано от М.М.м.-Д. и Ж.П. С, ЕИК
********* сумата 173,08/ сто седемдесет и три лева и 08 ст./ – стойност
на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 16.09.2015г.
до 15.01.2016г., сумата 42,10 /четиридесет и два лева и 10 ст./- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
26.11.2015г. до 14.05.2018г ., ведно със законната лихва върху главницата –
считано от датата на постъпване на заявление по чл.410 ГПК по ч.г.д.№743/18г.
по описа на ДРС-15.05.2018г. год. до окончателното
й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№743/2018 г. по описа на Д.ския районен
съд.
ОСЪЖДА
М.Я.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ищеца “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.м.-Д. и Ж.П. С, ЕИК *********, сумата 725/седемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща направените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.Я.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ищеца “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.м.-Д. и Ж.П. С, ЕИК *********,
сумата от 175/сто седемдесет и пет/ лева, представляваща направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Хасково.
Съдия:/п/ не се чете
Съдебният акт е обявен на 16.04.2019 г.
Секретар: Д.Петрова