№ 47
гр. Оряхово, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело №
20241460100639 по описа за 2024 година
От „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юр.к.Е. С.
К. против М. А. Б., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Селановци, ул.“Ангел
Кънчев“ № 35, е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 6 891.28 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и един
лева и двадесет и осем ст./, от които 4 852.22 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и два
лева и двадесет и две ст./ представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40011254232/05.08.2022 г., договорно възнаграждение за периода 10.11.2022 г. до 06.11.2023
лв. в размер на 1 884.46 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и
шест ст./, законна лихва за периода 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г. в размер на 154.60 лв./сто
петдесет и четири лева и шестдесет ст./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 212/16.05.2024 г. по ч.гр.д. № 340/2024 г. на ОРС
И за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 4 125.00 лв. /четири хиляди
сто двадесет и пет лева и нула ст./, от които сумата от 1 833.32 лв. /хиляда осемстотин
тридесет и три лева и тридесет и две ст./, представляваща възнаграждение за закупена
услуга Фаст и сумата от 2 291.68 лв. /две хиляди двеста деветдесет и един лева и шестдесет
и осем ст./, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната
лихва върху сумата, считано завеждане на иска до изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2022 г., ответникът М. А. Б., е сключил
1
Договор за потребителски кредит № 40011254232 с ищеца „Профи кредит България“, ЕООД
по силата на който, на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 5 000 лв. със
срок на кредита - 36 месеца. Посочено е, че размера на месечната вноска е в размер на
243.48 лв., при ГПР в размер на 49.06% и ГЛП в размер на 41,00%. Съгласно договора,
общото задължение по кредита е в размер на 8 765.02 лв. , капо лихвения процент на ден е
0.11%.
Посочено е, че възнаграждението за закупената услуга Фаст е в размер на 2 000 лв., а
възнаграждението за закупена услуга Флекси е в размер на 2 500 лв., а размера на вноската
по закупени допълнителни услуги е в размер на 125.00 лв. или общото задължение по
кредита възлиза на сума в размер на 4 529.06 лв. при месечна вноска от 150.97 лв. с дата на
погасяване - 25-ти ден от месеца.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил
дължимите суми, поради което ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК срещу
длъжника и е образувано ч.гр.д. № 340/2024 г. по писа на РС Оряхово, който е издал Заповед
за изпълнение на паричното задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като на заявителя е възникнало
правото по чл. 415 ГПК да предяви установителен иск за описаните суми.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите
юр.к. Е. С. К., е постъпила молба вх. № 330/23.01.2025 г. в която поддържа предявения иск.
Прави искане на осн.чл.237 ал.1, ГПК за постановяване решение при признание на иска.
Ответника редовно призован, се явява лично и признава изцяло иска.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника и искането на
ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 във вр. чл.415 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3
от ГПК и се цели установяване на вземането на ищеца против ответника по Договор за
потребителски кредит № 40011254232/05.08.222 г. за което вземане е подадено заявление от
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
418/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 749/2023 г. на ОРС, като е отказано издаването на такава за
част от задълженията.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника в цялост, а
ищецът иска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК при признание на
иска.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
2
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.
237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло.
На осн. чл.78 ал.2 от ГПК на ищецът не следва да бъдат присъждани разноски в
производството.
Съгл. чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на иска и го признае, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно освобождаване от
отговорността за разноски на ответника, в случаите на постановено против него съдебно
решение, е мислимо при кумулативното наличие на двете предпоставки – поведение, което
не е дало повод за съдебен спор и признаване на иска. В настоящия случай, съдът намира че
са налице и двете предпоставки – признание на иска и извън съдебно уреждане на спора
постигнато на 17.06.2024г. с подписано споразумение между страните извън съдебно
споразумение за преструктуриране на дълга
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Б., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с. Селановци, ул.“Ангел Кънчев“ № 35, че ДЪЛЖИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 6 891.28 лв. /шест хиляди осемстотин
деветдесет и един лева и двадесет и осем ст./, от които 4 852.22 лв. /четири хиляди
осемстотин петдесет и два лева и двадесет и две ст./ представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 40011254232/05.08.222 г., договорно възнаграждение за периода
10.11.2022 г. до 06.11.2023 лв. в размер на 1 884.46 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и
четири лева и четиридесет и шест ст./, законна лихва за периода 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г.
в размер на 154.60 лв./сто петдесет и четири лева и шестдесет ст./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
3
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 212/16.05.2024 г. по ч.гр.д. №
340/2024 г. на ОРС.
ОСЪЖДА М. А. Б., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Селановци,
ул.“Ангел Кънчев“ № 35,ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
сумата от 4 125.00 лв. /четири хиляди сто двадесет и пет лева и нула ст./, от които сумата от
1 833.32 лв. /хиляда осемстотин тридесет и три лева и тридесет и две ст./, представляваща
възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 2 291.68 лв. /две хиляди двеста
деветдесет и един лева и шестдесет и осем ст./, представляваща възнаграждение за закупена
услуга Флекси,за които суми е отхвърлено заявлението за издаване на заповед ч.гр.д. №
340/2024 г. на ОРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано завеждане на иска до
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4