№ 3509
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20251110205285 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. С. чрез процесуалния си
представител срещу наказателно постановление № 25-4332-
003304/26.02.2025г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП му било наложено наказание
„глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4
ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
07.01.2025г., в 13,22 часа, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил
„********, в гр.София, по бул.”Никола Й.Вапцаров”, с посока на движение от
ул.“Атанас Дуков“ към бул.“Черни връх“, до 174 Детска градина „Фют“, при
ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място се движил със скорост
84 км/ч при отчетен толеранс от 3%. Скоростта била фиксирана с АТСС
„CORDON-M” 2, с № MD1194, записваща и заснемаща дата, скорост, час и
регистрационен номер на автомобила, като нарушението било извършено
условията на системност – с влезли в сила ЕФ серия К №№ 8290356 и 8288471
1
с дата на влизане в сила 25.07.2024г.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди за
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при
издаването му – не била налице хипотезата на „системност“, предвид
разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП, както и неправилно бил определен
размерът на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателно постановление № 25-4332-003304/26.02.2025г. на
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба на въведените с нея основания и
моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Депозира писмена защита.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание. Депозира
писмено становище по делото, с което оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство дали
жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срок. В случая
жалбоподателят С. Н. С. е упражнил законоустановеното си право да сезира
съда като депозира въззивната жалба, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 07.01.2025г., в 13,22 часа, С. Н. С. управлявал лек автомобил
„********, в гр.София, по бул.”Никола Й.Вапцаров”, с посока на движение от
ул.“Атанас Дуков“ към бул.“Черни връх”, като до 174 Детска градина „Фют“,
при ограничение за скорост от 50 км/ч за населено място се движил със
скорост от 84 км/ч. Скоростта на движение била установена с автоматизирано
техническо средство система за видеоконтрол „CORDON-M” 2, с № MD1194,
записваща и заснемаща дата, скорост, час и регистрационен номер на
автомобила. Въз основа на снимков материал свидетелят Г. П. М. съставил акт
за установяване на административно нарушение № АД 0619819/11.02.2025г.,
като субсумирал констатираното нарушение като такова по чл.21, ал.1 вр.
2
чл.165, ал.2, т.6 вр. чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 ЗДвП. Нарушителят не възразил
при връчването на акта. Не депозирал писмено възражение в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено наказателно постановление № 25-4332-003304
/26.02.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за констатираното нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП на водача на автомобила била наложена глоба в размер на 800
лв. и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от
6 месеца, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з-9555/13.09.2024г.,
8121к-12547/12.09.2024г. и 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра
на МВР/, акт за установяване на административно нарушение № АД
0619819/11.02.2025г. и наказателно постановление № 25-4332-
003304/26.02.2025г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица.
АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по
чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя.
Наказателно постановление № 25-4332-003304/26.02.2025г. е издадено
в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и
времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта и
са посочени съставомерните му признаци.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС „CORDON-M” 2, с № MD1194, е преминала
проверка, видно от представените Справка-преглед на документи, издадена от
Български институт по метрология относно удостоверение № UP/I-034-
02/17.04/10, Рег.№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по метрология
на Република Хърватия и Протокол за проверка № 036-СГ-ИСИС/21.03.2024г.,
издаден от Български институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 /12.05.2015г.
на министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/, в който конкретно е посочено мястото за
контрол /гр.София, бул.”Никола Й.Вапцаров”, до 174 Детска градина „Фют“/,
3
посоката на движение на лекия автомобил / от ул.“Атанас Дуков“ към
бул.“Черни връх”/, ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/.
Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от
Наредбата, издадена на основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът
намира, че приложеният по преписката протокол е годно доказателствено
средство и може да служи за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачана лекия автомобил.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
В случая доказателствата по делото сочат за наличие на нормативно
предвиденото ограничение за населено място от 50 km/ч по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно чл.112, ал. 3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, когато за територията на населеното място и
селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална
скорост на движение, различна от определената по чл.21, ал.1 от ЗДвП, се
поставя и пътен знак В26 (ал. 3). По делото е безспорно установено, че не са
налични доказателства за разрешена скорост в населеното място, която да е
различна от тази – по чл.21, ал.1 ЗДвП. Липсва индикация за такава скорост и
в издадените от АНО актове - акт за установяване на административно
нарушение № АД 0619819/11.02.2025г. и наказателно постановление № 25-
4332-003304 /26.02.2025г.
Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
От снимковия материал и декларацията по чл.188 ЗДвП е видно, че е
заснето МПС, управлявано от жалбоподателя С. Н. С..
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства доказват по несъмнен начин извършване на административното
нарушение, посочено в обжалваното наказателно постановление № 25-4332-
003304/26.02.2025г.
Административнонаказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.182, ал.5 ЗДвП.
4
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.5 ЗДвП /ред., ДВ, бр.101/2016г./
когато нарушението е извършено в условията на системност на нарушителя се
налага глоба в двоен размер и лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото НП или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. Това означава, че за да е налице
"системност", следва нарушения да са извършени в следната поредност – едно
влязло в сила и три в едногодишен срок от влизането му в сила, като
едногодишният срок започва да тече след като влезе в сила първият
санкционен акт. В случая процесното нарушение е извършено на 07.01.2025г.
и е в едногодишния срок от влизане в сила на цитираните в наказателното
постановление ЕФ серия К № 8290356, влязъл в сила на 23.07.2024г. /л.67/ и
ЕФ серия К № 8288471, влязъл в сила на 16.07.2024г. /л.107/. Нарушението,
предмет на настоящото производство, се явява извършено за трети път –
налице са условията, регламентирани с § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, от което
следва, че процесното нарушение следва да се квалифицира като системно.
Съдът правилно е наложил санкционната норма на чл.182, ал.5 вр. ал.1,
т.4 ЗДвП като е определил наказание „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване
от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление – правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна
на въззиваемата страна, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-003304
/26.02.2025г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на С. Н. С. от *******, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 800 лв. и лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4
ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Н. С. от *******, да заплати на СДВР разноски по делото
в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6