№
711
гр. Бургас, 04.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Марина Н.а
при секретаря
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Н.а административно дело
№ 716 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.А.Г. против заповед № ДК-11-Б-7/15.05.2020
г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е отменено като незаконосъобразно
издаденото от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж №
42/30.04.2020 г. за строеж „Вилна сграда със сградни ВиК мрежи“ – първи етап,
находящ се в УПИ ХХІІ, кв.1 с идентификатор 66528.1.272 по КККР на с.СС.,
община Ц., местността „П.“, със ЗП 171,60 кв.м. и РЗП 171,60 кв.м., ведно с
одобрените на 30.04.2020г. инвестиционни проекти.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Оспорват се констатациите на
административния орган, че е разрешено строителство на вилна сграда в имот, без
действително да е осигурен достъп до него чрез улица, без да е влязъл в сила
план за улична регулация и без транспортна схема. Сочат се конкретни (влезли в
сила) заповеди на кмета на общината, с които е одобрен ПУР по чл.16 от ЗУТ и
изменение на ПУП - ПРЗ, включително и в частта, отнасяща се до уличната регулация.
Излага се и становище, че при служебната проверка по чл.156 от ЗУТ органите на
ДНСК нямат правомощия да извършват контрол за законосъобразност на одобрените
ПУП, а само извършват проверка за съответствието на РС с предвижданията на
плана, а като е процедирал по различен начин началникът на РДНСК - Бургас е
превишил властническите си правомощия. Искането е за отмяна на заповедта.
Представят се писмени доказателства.
Производството е повторно образувано след като с
Решение № 4081 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело № 10766/2022 г.
Върховният административен съд е отменил решение № 432 от 22.03.2021 г.,
постановено по административно дело № 985/2020 г. по описа на Административен
съд - Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав, който при новото разглеждане на делото да конституира служебно С.О.,
в качеството й на съсобственик при условията на съпружеска имуществена общност на
/ПИ/ с идентификатор 66528.1.272 по КККР на с.СС., община Ц., местността „П.“ и
като един от заявителите, по чието искане е започнало административното
производство по издаване на разрешението за строеж, отменено с оспорената заповед.
Междувременно, жалбоподателят по делото Д.А.Г. е
починал, поради което настоящият съдебен състав е заличил същия като страна и в
качеството на жалбоподатели са конституирани всички наследници на Г., които не
са направили отказ от наследство, а именно: С.Х.О. /съпруга/, Р.Д.Г. /дъщеря/, Д.Д.Г.
/син/ и А.Д.Г. /дъщеря/.
В съдебно заседание, жалбоподателите С.Х.О., Р.Д.Г., Д.Д.Г.
и А.Д.Г., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адвокат Г.К.,
поддържат жалбата и представят съдебна практика за сведение на съдебния състав.
Претендира се присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - ДНСК - София, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата страна - главен архитект на община Ц.,
редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат Н., поддържа
жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски,
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката С.Х.О. се легитимира като
съсобственик при условията на съпружеска имуществена общност на УПИ XXII в кв.
1 по ПУП на с.СС., община Ц., представляващ ПИ с идентификатор 66528.1.272 по
КККР на село СС., местността „П.“, община Ц., придобит на възмездно основание
от Д.А.Г. по време на брака между двамата, видно от нотариален акт с вх.рег.№
987 от 05.06.2017 година с № 7, том III, дело № 248/2017 година на Служба по
вписванията при Районен съд– Ц. (лист 48 – 50 от адм.д 985/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас) и удостоверение за сключен граждански брак от
14.12.1999г. на Столична община, Район „Оборище“ (л.17 от адм.д.№ 10766/2022г.
по описа на Върховен административен съд).
Жалбоподателите Р.Д.Г., Д.Д.Г. и А.Д.Г. се легитимират
като съсобственици по силата на наследственото правоприемство на УПИ XXII в кв.
1 по ПУП на с.СС., община Ц., представляващ ПИ с идентификатор 66528.1.272 по
КККР на село СС., местността „П.“, община Ц., придобит с нотариален акт с
вх.рег.№ 987 от 05.06.2017 година с № 7, том III, дело № 248/2017 година на
Служба по вписванията при Районен съд - Ц. от техния наследодател Д.А.Г.,
починал на 28.02.2022г., видно от удостоверение за наследници изх.№
РПН22-УФ01-92/1/07.03.2022г. на Столична Община (л.27 от адм.д.№ 10766/2022г.
по описа на Върховен административен съд).
УПИ XXII в кв. 1 по ПУП на с.СС., община Ц. е част от
бивш поземлен имот № 001213 (земеделска земя с площ от 5 дка) в местността „П.“,
землището на село СС..
Със заповед № РД - 01 - 424/19.06.2008 година кметът
на община Ц. е одобрил ПУП - ПРЗ за поземлен имот № 001213, като от него са
обособени УПИ VIII - 213 с площ от 4 901 м², с граници по червени и сини
линии от графичната част на плана, отреден за вилни сгради с конкретни
устройствени показатели и предвидено свободно застрояване, както и УПИ IX с
площ от 25 м², отреден за трафопост. Съгласно същата заповед, на основание
чл.16 ал.1 от ЗУТ, от поземлен имот № 001213 са отнети 75 м² за улица като
на основание чл.16 ал.5 от ЗУТ те са придобити от Община Ц.. Съгласно
графичната част, приложение към заповедта, отнетите 75 м² са в западната
част на поземлен имот № 001213, успоредно на регулационната му граница с
предвидена улица (лист 90 - 93 от адм. дело № 985/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас). Заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ е била
обявена с обявление № РД-12-416/25.06.2008 г. и в законоустановения срок не са
постъпили възражения, видно от Акт за удостоверяване от 01.08.2008 г. (л.89 от
адм. дело № 985/2020г. по описа на Административен съд - Бургас). Съгласно
решение № 8 от 22-23.10.2008 г. на комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОБД
„Земеделие“ Бургас (л.139 от адм. дело № 985/2020г. по описа на Административен
съд - Бургас) е променено предназначението на 125 кв.м. от ПИ 66528.1.1 „за
обслужваща улица“.
По приетите КККР на село СС., община Ц. УПИ VIII – 213
с площ от 4 901 м² е идентичен с имот с идентификатор 66528.1.247.
През 2016 година в РИОСВ – Бургас е постъпило
инвестиционно предложение за изграждане на четири вилни сгради в поземлен имот
с идентификатор 66528.1.247. Във връзка с това предложение директорът на РИОСВ
- Бургас е изготвила писмо изх. 5733/09.06.2016 година, в което е изразила
становище, че имотът попада в две защитени зони, но при реализацията на
инвестиционното предложение няма вероятност от значително отрицателно въздействие
върху тях (лист 65 – 67 от адм.дело № 985/2020г. по описа на Административен
съд - Бургас).
Със заповед № РД-01-713/10.11.2016 година, на
основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.136, ал.1 от ЗУТ, кметът на община Ц. е
одобрил проект за изменение на ПУП - ПРЗ за поземлен имот с идентификатор
66528.1.247 (идентичен с УПИ VIII – 213) и за поземлен имот с идентификатор
66528.1.248 (идентичен с УПИ IX), според който от ПИ 66528.1.247 се обособяват четири
нови УПИ с конкретни устройствени показатели и площ: УПИ VIII (с площ от 1724
м²), УПИ XX (с площ от 862 м²), УПИ XXI (с площ от 862 м²), УПИ
XXII (с площ от 862 м²). В текстовата част на заповедта е описан и „тупик“
с площ от 591 м², ширина 6 м. и дължина 98,5 м., без да е посочено точното
му местоположение. От графичната част, приложена към заповедта, се установява,
че т. нар. „тупик“ е проектирана улица без изход с ширина шест метра и
направление изток - запад, разположена южно от всеки от новообразуваните УПИ (лист
95 - 100 от адм.д 985/2020г. по описа на Административен съд - Бургас).
Заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ е обявена с обявление №
РД-12-74/10.11.2016г. и в законоустановения срок не са постъпили възражения,
видно от Акт за удостоверяване от 24.11.2016 г. (л.94 от адм.д 985/2020г. по
описа на Административен съд - Бургас.).
На 14.12.2018 година главният архитект на общината е
издал, на основание чл.140 ал.1 от ЗУТ, виза за проучване и проектиране на
вилна сграда, по указан в нея начин, в УПИ XXII, идентичен с ПИ с идентификатор
66528.1.272 по КККР на село СС. (лист 36 от адм.д 985/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас).
На 28.04.2020 година Д.Г. и С.Х.О. са подали до
главния архитект на община Ц. заявление за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект, а на 30.04.2020 година те са подали и заявление за
издаване на разрешение за строеж за вилна сграда в ПИ 66528.1.272. Към
заявленията са приложени документ за собственост, скица с виза за проектиране,
становище на РИОСВ, предварителни договори с електроразпределителното дружество
и с ВиК – оператора, както и архитектурна, конструктивна и геодезична част на
проекта (лист 32 – 34 от адм.д 985/2020г. по описа на Административен съд -
Бургас).
На 30.04.2020 година главният архитект на общината е съгласувал
и одобрил инвестиционния проект и е издал Разрешение за строеж № 42/30.04.2020
година, с което е разрешил на Д.Г. изграждането на обект „вилна сграда със
сградни ВиК мрежи“ - първи етап, намиращ се в УПИ XXII в кв.1 с идентификатор
66528.1.272 по КККР на село СС., местността „П.“, община Ц., област Бургас, със
ЗП - 171,60 м² и РЗП - 171,60 м²“ (лист 30 – 31 от адм.д 985/2020г.
по описа на Административен съд - Бургас).
С писмо от 30.04.2020 година главният архитект на
община Ц. е изпратил издаденото разрешение за строеж и преписката към него за
извършване на служебен контрол по реда на чл.156 от ЗУТ в РДНСК – Бургас,
където същото е постъпило на 04.05.2020 г. видно от придружаващото писмо с вх.
№ РС-ОЦ-773-01-425 (лист 29 от адм.д 985/2020г. по описа на Административен съд
- Бургас).
На 13.05.2020 година екип от инспектори в РДНСК -
Бургас е съставил констативен протокол № 42/13.05.2020 година, в който е
отразил резултатите от извършената служебна проверка на РС. В констативния
протокол е прието, че одобреният инвестиционен проект не съответства на
предвижданията на действащия ПУП, както и че при издаването на разрешението е
допуснато строителство на вилна сграда, до която в действителност няма достъп до
УПИ XXII в кв.1 по плана на село СС., „без наличие на урегулиране на улица“,
„без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема“, както и поради това, че
„оценката за съответствие не е съобразена с правилата и нормативите за устройство
на територията“(лист 25-28 от адм.д 985/2020г. по описа на Административен съд
- Бургас). Посочени са като нарушени чл.145, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.64,
ал.2, чл.75, ал.1 от ЗУТ; чл.9, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. във
връзка с чл.110, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ПЗ на ЗУТ, вр. с чл.16, ал.1
от ЗУТ и чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ.
След като се е запознал с констатациите в съставения
КП, оправомощен служител от началника на РДНСК – Бургас е издал заповедта,
оспорена в настоящото производство. В мотивите на заповедта е посочено, че
достъпът до УПИ XXII в кв.1 през предвидената улица - тупик е реално
невъзможен, защото липсва план за улична регулация за поземлен имот с
идентификатор 66528.1.1 - с начин на трайно ползване земеделска земя, ведомствен
път. Административният орган е приел, че не е изпълнена нито една от
императивно заложените предпоставки в разпоредбата на § 22 ал.1 т.1 от ЗР на
ЗУТ, т.е не може да се приеме, че ПУП е приложен, тъй като няма ПУР, не са били
издавани строителни книжа за улица и строителството ѝ не е започвало,
т.е. достъпът до имота е невъзможен, с което се нарушава достъпността и безопасността
на експлоатацията на предвидената вилна сграда. Допълнително е посочено, че към
ПУП не са приложени схемите на елементите на техническата инфраструктура. Така
след като е констатирал, че разрешение за строеж № 42/30.04.2020г. е издадено
от главния архитект на Община Ц. без реално осигурен достъп до имота, без
наличие на урегулирана улица, без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема, т.е.
при нарушение на чл.64, ал.2, от ЗУТ; чл.9, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. във връзка с чл.110, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ПЗ
на ЗУТ, вр. с чл.16, ал.1 от ЗУТ оправомощеният служител от началника на РДНСК
– Бургас го е отменил като незаконосъобразно, ведно с одобрените на
30.04.2020г. инвестиционни проекти (лист 21 – 23 от адм.дело № 985/2020г. по
описа на Административен съд - Бургас).
По адм.дело № 985/2020г. по описа на Административен
съд - Бургас е била допусната и приета съдебно – техническа експертиза (лист
209 – 211 от делото), извършена от вещо лице - геодезист, на което е възложена
задача да установи дали улицата - тупик, проектирана с плана за изменение на
ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № 01 - 713/10.11.2016 година на кмета на община Ц.,
е свързана с поземлен имот с идентификатор 66528.1.1 и какъв е устройствения
статус този имот. Експертът е съпоставила съдържанието на цитираната заповед
(текстова и графична част) с кадастралната карта на село СС. и е установила, че
за обслужването на новопроектираните УПИ VIII, УПИ XX, УПИ XXI и УПИ XXII
(всички в кв.1 и всички отредени за вилни сгради, свободно застрояване) е
проектирана улица - тупик с ширина 6 метра, дължина 98,50 м и площ от 591
м², проектирана по южната граница на поземлен имот с идентификатор
66528.1.247 и на поземлен имот с идентификатор 66528.1.248, което е наложило
изместването в посока север на УПИ IX в кв.1, отреден за трафопост. Установено
е, че проектираната улица - тупик се свързва с одобрената улица покрай имот
002113, одобрена със заповед № РД - 01 - 424/19.06.2008 година, която се
запазва без промяна в одобреното изменение на ПУП - ПРЗ. За улицата, одобрена
със заповедта от 2008 година, е посочено, че е част от поземлен имот с
идентификатор 66528.1.1 по кадастралната карта на село СС. е земеделска
територия, общинска собственост, селскостопански/горски/ведомствен път. От
вещото лице е отбелязано, че пътят не е асфалтиран, съществува и се ползва от
десетилетия („50 години“), че има изградена инженерна инфраструктура, обслужва
съседни УПИ, естествено преминава в улица с осови точки 85 - 88 и достига до
обслужващата улица „Бутамя“ по ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед РД -
01-470/21.12.2001 година - за местността „П.“, землището на село СС.. От
изброените факти, вещото лице е направило извод, че поземлен имот с
идентификатор 66528.1.1 попада в устройствена зона „Ов“ – урбанизирана
територия.
В настоящото съдебно производство страните не са
направили доказателствени искания.
При така установените факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от
лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, оправомощен със заповед № РД - 13-134/12.05.2020 година
на началника на ДНСК да замества за периода 15 - 18.05.2020 година началника на
РДНСК – Бургас, на когото началникът на ДНСК е делегирал правомощията си да издава
актове по чл.156, ал.3 от ЗУТ със Заповед № РД-13-7-171/13.06.2019г.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена
форма и е мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни
основания за нейното издаване. Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й.
Административният акт е издаден след надлежно извършена проверка от служители
на РДНСК-Бургас, резултатите от която са обективирани в констативен протокол. Спазени
са предвидените в чл.156 от ЗУТ условия и срок за издаване на заповедта.
Заповедта, обаче, е издадена в противоречие с материалния
закон.
Събраните по делото доказателства опровергават извода
на административния орган, че достъпът до УПИ XXII в кв.1 с идентификатор
66528.1.272 по КККР на село СС., местността „П.“, община Ц., през предвидената
улица – тупик, съгласно изменението на ПУП - ПРЗ, одобрено със заповед №
РД-01-713/10.11.2016г. на кмета на Община Ц., е реално невъзможен, защото
липсва план за улична регулация за поземлен имот с идентификатор 66528.1.1 - с
начин на трайно ползване земеделска земя, ведомствен път.
Съгласно действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед №
РД-01-713/10.11.2016г. на кмета на Община Ц. от обособеният с предходния план УПИ
VIII-213, представляващ ПИ с идентификатор 66528.1.247 по КККР на село СС., се
обособяват четири нови УПИ, сред които и процесният УПИ XXII, като е предвидено
достъпът до тях да се осъществява чрез улица-тупик, разположена южно от всеки
от новообразуваните УПИ, която се свързва с улицата покрай имот 002113, предвидена
с ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № РД - 01 - 424/19.06.2008г. на кмета на
община Ц., която улица, се запазва без промяна в одобреното изменение на ПУП -
ПРЗ през 2016г.
С ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №
РД-01-242/19.06.2008г. на кмета на община Ц., освен, че се обособяват два
урегулирани имота от поземлен имот № 001213 (УПИ VIII-213 и УПИ IX) се одобрява
и план за улична регулация покрай имота и до същия се осигурява достъп чрез проектирана
улица от западната му част. Данните по делото, включително и заключението на
вещото лице сочат, че предвидената с този план улица е част от поземлен имот с
идентификатор 66528.1.1 по кадастралната карта на село СС.. С представеното с
административната преписка решение № 8 от 22-23.10.2008 г. на комисия по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОБД „Земеделие“ Бургас (л.139 от адм.д № 985/2020г. по
описа на Административен съд - Бургас ), е променено предназначението на 125
кв.м. от ПИ 66528.1.1, като същият е отреден „за обслужваща улица“ към имот
001213.
Частта от одобрения със заповед №
РД-01-242/19.06.2008г. на кмета на община Ц. ПУП - ПРЗ, касаещ уличната
регулация (отнети 75 кв.м. от площите на регулираните имоти) е процедирана по
реда на чл.16 от ЗУТ. Планът е влязъл в сила, тъй като видно от акта за
удостоверяване от 01.08.2008 г. (л.89 от адм.д № 985/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас) срещу него не са постъпили възражения в
законоустановения срок. При тези данни съдът намира, обратно на извода на
административния орган, че предвидената улица покрай имот 002113 с ПУП - ПРЗ,
одобрен със заповед № РД - 01 - 424/19.06.2008 година, към която следва да има
излаз тупиковата улица, е включена в регулация с влязъл в сила ПУП и е
променено предназначението на относимите за имота площи. Още повече, че още
преди промяната на предназначението имотът, който се обхваща от предвидената
улица, е ползван със същото предназначение - в този смисъл е и заключението на
СТЕ.
Аналогични са изводите и относно плана за регулация и
застрояване, одобрен със заповед № РД-01-713/10.11.2016г. (л.158) на кмета на
община Ц., с която е предвидена тупиковата улица. Планът е влязъл в сила,
доколкото се установява, че в законоустановения срок срещу него не са постъпили
възражения.
Необходимо условие за издаване на разрешение за строеж
е наличие на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който поземлените
имоти се урегулират в УПИ с конкретно предназначение. Подробните устройствени
планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените
места и землищата им, както и на селищните образувания, като техните
предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране - чл. 108, ал. 1 ЗУТ.
Към момента на издаване на процесното разрешение за
строеж действащата нормативна уредба не изисква като условие за издаването му
приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число и
уличната регулация, поради което е ирелевантно обстоятелството дали е била
приложена регулацията по действащия ПУП, т.е дали са били изпълнени
изискванията на §22 от ЗР на ЗУТ.
Следва да се има предвид, че и служебната проверка на
органите на ДНСК по чл.156, ал.2 от ЗУТ касае съответствието на издадените
разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на влезлия
в сила план, а не с обстоятелствата по неговото приложение по смисъла на §22 от
ЗР на ЗУТ.
Такова изискване е въведено с разпоредбата на чл.148,
ал.16 от ЗУТ, приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн. ДВ, бр.
16/23.02.2021 г.). Според тази разпоредба разрешение за строеж в урегулиран
поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по
отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с
уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот, като
при урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно
уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът
до строежа. Тази разпоредба, обаче, която е с материалноправен характер и
действие за напред, не намира приложение, доколкото преценката за спазване на
материалния закон се извършва към момента на издаване на акта съгласно чл.142,
ал.1 АПК. Отделно от това следва да се отбележи, че нормата е обявена за
противоконституционна с Решение № 17 от 04.11.2021 г. (обн., ДВ, бр. 94 от
12.11.2021 г.) по конституционно дело № 11/2021 г. на Конституционния съд на
Република България.
В конкретния случай, доколкото по делото се
установява, че от УПИ ХXII, кв. 1, с идентификатор 66528.1.272 по КККР на село
СС. е отнета част за обособяване на тупик с обща площ от 591 кв. м, предвидена
със заповедта от 2016 г., то в случая е приложим чл.81, ал.4 от ЗУТ (в
относимата редакция), съгласно който отчуждаванията за прокарване на нова
задънена улица в урегулирана територия по искане на собственици на поземлени
имоти са за тяхна сметка.
Останалите разпоредби, които са посочени като нарушени
от административния орган в мотивите на оспорената заповед също не касаят
законосъобразността на процесното разрешение за строеж и на одобрените
инвестиционни проекти, а са относими към производството по одобрение на
устройствените планове, съответно касаят тяхната законосъобразност.
По изложените съображения съдът приема, че доколкото
по делото се установява, че заповедите за одобряване на ПУП - ПРЗ, касаещи УПИ ХXII,
кв. 1, с идентификатор 66528.1.272 по КККР на село СС. са влезли в сила, не са
констатирани несъответствия на разрешеното строителство с посочените в тях
показатели, както и е уреден достъп до процесния имот, то с оспорената заповед
незаконосъобразно е отменено разрешението за строеж, ведно с одобрените
инвестиционни проекти. В аналогичен смисъл са следните решения на Върховен
административен съд, с които са оставени в сила решения на Административен съд
– Бургас, с които са отменени като незаконосъобразни заповеди на началника на
РДНСК - Бургас за отмяна на издадени разрешения за строеж в УПИ XX и УПИ XXI, които
заедно с процесния УПИ ХXII са обособени от ПИ 66528.1.247 (УПИ VIII – 213), а
именно: решение № 6900/08.06.2021г., постановено по адм.д.№ 3691/2021г. и решение
№ 358/18.01.2022г., постановено по адм.д.№ 116/2021г., както и решение № 7239/18.07.2022г.
на ВАС, постановено по адм.д.№ 8615/2021г., с което след като е отменил решение
на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу заповед на
началника на РДНСК – Бургас за отмяна на издадено разрешение за строеж в УПИ
VIII, също обособен от ПИ 66528.1.247, ВАС е отменил заповедта като
незаконосъобразна.
Следователно, налице е основание по
чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
При
този изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателите,
в тяхна полза следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 380 лева, в това
число платена държавна такса в размер на десет лева и 500 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№ 985/2020г. по описа
на БАС, 70 лева държавна такса и 1 500 лева адвокатско възнаграждение за
производството по адм.д. № 10766/2022г. по описа на ВАС и 1300 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, които
възнаграждения са договорени и платени в брой, съгласно представените по делата
договори за правна защита и съдействие.
Искането
на заинтересованата страна за присъждане на възнаграждение за адвокат е
неоснователно тъй като разпоредбата на чл.143 от АПК не го предвижда в
хипотезата на отмяна на обжалвания акт.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. второ от АПК,
Административен съд Бургас, XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ДК-11-Б-7/15.05.2020 г. на началника на РДНСК Бургас, с която е отменено като
незаконосъобразно издаденото от главния архитект на община Ц. разрешение за
строеж № 42/30.04.2020 г. за строеж „Вилна сграда със сградни ВиК мрежи“ -
първи етап, находящ се в УПИ ХХІІ, кв.1 по ПУП на с.СС., община Ц.,
представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 66528.1.272 по КККР на с.СС.,
община Ц., местността „П.“, със ЗП 171,60 кв.м. и РЗП 171,60 кв.м., ведно с
одобрените на 30.04.2020г. инвестиционни проекти.
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на С.Х.О., с адрес: ***, Р.Д.Г., с адрес: ***, Д.Д.Г., с адрес:
*** и А.Д.Г., с адрес: *** разноски по делото в размер на 3380 /три хиляди триста и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: