РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Плевен , 25 Септември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при секретар Бранимира Монова
и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №544 по описа на
Административен съд-Плевен за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано въз
основа на искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен с
адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с който претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила
съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред
съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 1000
(хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на
решение №252/5.12.2017 год. по анд №479/2017 год. по описа на РС-Червен бряг до
окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство
разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба твърди,
че на 10.03.2017 год. в гр.Червен бряг Д.
е бил спрян за проверка от органите на
МВР, като му бил съставен АУАН бл.№845664/10.03.2017
год., а въз основа на акта било издадено Наказателно постановление №17-0374-000555/26.06.2017
год. на Началник РУ-Червен бряг, с което му били наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 300 лева на основание чл.187, ал.1, т.1 от ЗДвП,
глоба в размер на 400 лева и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 10 месеца на основание чл.175, ал.3,
пр.2 от ЗДвП. Сочи, че е обжалвал НП пред
РС-Червен бряг, който с решение №252/5.12.2017
год по анд №479/2017 год. е отменил изцяло издаденото НП. Сочи, че в
производството пред РС е упълномощил адвокат с договор за правна защита и
съдействие №1/13.11.2017 год.-адв.К.К., на когото е изплатил договорено
възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева. Позовава се на
постановеното тълкувателно решение
№1/2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на
МВР-Плевен да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди по обжалването
и отмяната на НП №17-0374-000555/26.06.2017 год. на Началник РУ-Червен бряг в
размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на Решение №252/5.12.2017 год. по анд №479/2017 год. на РС-Червен бряг до
окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и адвокатски хонорар за
водене на настоящото дело.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично
и с адв.К. *** с надлежно пълномощно на л.17 от делото, който поддържа исковата молба на заявените основания, излага
подробни съображения за нейната основателност. Позовава се на постановеното ТР
№1/15.03.2017 год. на ВАС. Излага подробни съображения по съществото на спора. Моли
съда да уважи исковата молба в пълен размер, така, както е заявена, претендира
направените по водене на настоящото дело разноски за държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, както и разноските по пътуването за явяване в
съдебното заседание.
Ответникът-
Областна дирекция на МВР-Плевен в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за
основателност на предявената искова претенция.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство анд №479 по описа на Районен съд град Червен бряг за 2017 год. се установява, че с Наказателно
постановление №17-0374-000555/26.06.2017 год. на Началник РУ-Червен бряг, на Д.В.Д.
***, са наложени следните административни наказания: 1. За нарушение на чл.чл.170А,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП-глоба в размер на 300
лева; 2. За нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.2
от ЗДвП-глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 10(десет) месеца затова, че на 10.03.2017 год. около 10,30 часа в гр.Червен
бряг, на кръстовище, образувано от ул „Княз Борис“ и ул „Христо Ботев“,
управлява лек автомобил „Хюндай“, като не притежава СУМПС-неправоспособен,
автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
Недоволен
от издаденото НП е останал Д., който го е
обжалвал пред Районен съд-Червен бряг, където е образувано анд №479 по описа на съда за 2017 год. По делото е
постановено решение №252/5.12.2017 год.,
с което съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН е отменил изцяло Наказателно постановление №17-0374-000555/26.06.2017
год. на Началник РУ-Червен бряг. Решението
не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен
и е влязло в законна сила на 27.12.2017 год., видно от отбелязването върху
същото в долния десен ъгъл на л.71 от делото на РС.
В
развилото се пред Районен съд-Червен бряг съдебно производство по обжалване на
издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат К.Д.К. с пълномощно на л.25 от делото на РС,
с оглед осъществяване на правна защита и съдействие по анд №479/2017 год. на
РС-Червен бряг. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание-на 13.11.2017
год., на което жалбоподателят се е явил лично и е бил представляван от адв.К., видно от
отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено изцяло наказателно постановление,
изразяващи се в направените в хода на съдебното производство по обжалване на
това НП разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен,
който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Плевен.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е
допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед задължителния характер на
тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на
административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд №479/2017 год. на РС-Червен бряг, че
наказателното постановление е било издадено за две вменени на Д.
административни нарушения на Закона за движение по пътищата и с влязло в сила
съдебно решение наказателното постановление е било изцяло отменено. Следователно,
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на
МВР-Плевен, изразяващо в издаването на изцяло незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият
срещу него акт, в случая НП, бъде
отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е
постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като
съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В хода на анд № 479/2017 г. по описа на РС – Червен
бряг е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на
л.25 от делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 (хиляда) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно
ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай такова отбелязване в договора за
правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от
1000(хиляда) лева е реално
изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на
сключения договор е било осъществено от адв.К., който се е явил в проведеното
съдебно заседание по делото и е представлявал жалбоподателя пред РС.
Досежно
размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред
РС, следва да се има предвид следното: Делото,
по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, съставлява
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което не се отличава с фактическа
и/или правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като
упълномощеният адвокат е осъществил
процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение
се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая стойността на отменените със съдебното решение на РС санкции
„глоба“ е в размер на 700 лева (400+300). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която
се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнаграждение, което при интерес до
1000 лв., е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е
размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в производството по анд №479/2017 год. на РС-Червен бряг, е 300
лева. Направено е възражение от
упълномощения адвокат в хода на устните прения между страните, че в
случая размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде редуциран, предвид,
че кумулативно с едно от наложените наказания „глоба“, на Д. е наложено и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10
месеца. Възражението е неоснователно, тъй като законодателят е възприел като
подход при определяне на адвокатското
възнаграждение в чл.18, ал.2 във връзка
с чл.7, ал.2 от Наредбата изчислението на размера на същото да се определя единствено върху стойността на
наложената санкция/санкции. А „стойност“
в смисъл на „цена, равностойност“ би могла да има единствено паричната санкция,
не и лишаването от правоуправление. След като законодателят е предвидил този
начин на определяне размера на възнаграждението, другите кумулативно наложени
наказания не биха могли да бъдат основа за определяне на възнаграждението за
един адвокат или да влияят върху неговия размер в случаите на деля от този вид и съответно не
биха могли да послужат като основа за определяна на дължимото обезщетение в
дела от типа на процесното. Разбира се, отмяната на наложеното наказание
„лишаване от правоуправление“ в случаите, когато лишаването от това право е
причинило други вреди, различни от
заплатеното адвокатско възнаграждение за адвокат в производството по
обжалване на НП, с което това наказание е наложено, би могло да обоснове заявяване
и доказване на претенция за обезвреда от
незаконосъобразното лишаване от права. Но фактическото основание за тази
претенция ще бъде друго и фактите, от които то произтича-различни.
Тук е мястото да се посочи, че с Тълкувателно
решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г е постановено, че Административните съдилища не присъждат
разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела. Недопустимостта за присъждане
на разноски в тези производства прави
безпредметно и искането за присъждането им
в производството по обжалване на НП, респективно-на това основание-при
липса на искане за присъждане на разноски, няма как да се прави и възражение по
тяхната прекомерност. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без
да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
С
оглед на това, че делото пред РС-Червен бряг не е с фактическа и правна сложност, приключило
е в едно съдебно заседание, предявената искова претенция следва да бъде уважена
до размер на 300 лева съобразно изложеното по-горе-по правилата на чл.7, ал.2
от Наредбата-върху стойността на отменените със съдебното решение
административни наказания „глоба“. Тази сума представлява дължимото обезщетение
за вреди, претърпени от ищеца от отмененото с влязло в сила съдебно решение
наказателно постановление, представляващо платено възнаграждение за един
адвокат, който го е представлявал в производството пред РС-Червен бряг по
обжалване на НП. Сумата в размер на 300 (триста) лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №479/2017
год. на РС-Червен бряг, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва. За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева за
производството по анд №479/2017 год., искът следва да бъде отхвърлен.
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото частично
незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от РУ-Червен
бряг, ищецът е следвало да ангажира
адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 479/2017 год. по
описа на РС – Червен бряг. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Относно
началната дата на дължимост на лихвата, следва да се има предвид следното: Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва върху
присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила
на решение №252/5.12.2017 год. на РС-Червен бряг по анд №479/2017 год., с което
е отменено Наказателно постановление №17-0374-000555/26.06.2017 год. на
Началник РУ-Червен бряг, а това е 27.12.2017 год. според отбелязването върху
самото решение. От тази именно дата лихвата е претендирана от ищеца. Крайният
момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.
Отговорна
по иска за вреди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Плевен,
поради качеството й на юридическо лице, на
основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.
Следователно,
предявеният иск се явява допустим и частично основателен по размер. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №479/2017 год. по описа на РС-Червен
бряг. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху
главницата от 300 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на
решение 252/5.12.2017 год. на РС-Червен бряг по анд №479/2017 год., а
именно-27.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
В
настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на
производството общо в размер на 1029,95 лева, от които 1000 лева възнаграждение
за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото
административно дело и процесуално представителство, 10 лева заплатена държавна такса за образуване
на делото и 19,95 лева разходи за
транспорт за явяване в съдебното заседание.
В ЗОДОВ
е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3
от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
На ищеца следва да се присъди изцяло
заплатената държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева
съобразно приложената на л.6 квитанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Съдът
намира за неоснователно искането за заплащане на сумата от 19,95 лв. по представения
фискален бон на л.18 от делото, за която сума ищецът твърди, че установява
размера на разноските, във връзка с явяването пред настоящата инстанция.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал.2 от Наредбата за командировките в страната,
съобразно която размерът на пътните пари при ползване на лично моторно превозно
средство, се равнява на равностойността на изразходваното гориво по разходни
норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за
най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за
вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената
на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна
мрежа, по които се установяват пътните пари. Ищецът не е представил
доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход се
явява недоказан.
По
отношение разноските за адвокатско възнаграждение, дължими за процесуално
представителство по настоящото исково производство, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско
пълномощно л.17 от делото съразмерно с уважената част на иска с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както
следва: договореното и платено
възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е
1000 лева, поради което размерът на разноските, които следва да се присъдят на
ищеца за процесуално представителство по настоящото дело от упълномощения
адвокат съразмерно с уважената част на иска, са 300 лева (300/1000=х/1000). За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер на платено адвокатско възнаграждение
искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен, обл.Плевенска,
ул „Сан Стефано“ №3 да заплати на Д.В.Д. *** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по анд №479/2017 год. по описа на РС-Червен бряг, ведно с дължимата законна лихва върху
присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение 252/5.12.2017
год. на РС-Черен бряг по анд №479/2017 год. -27.12.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявената искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен,
обл.Плевенска, ул „Сан Стефано“ №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК за разликата над
присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда лева), представляващи вреди от отменено с влязло в сила съдебно
решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за
един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по анд №479/2017
год. по описа на РС-Червен бряг, ведно с дължимата законна лихва върху тази
разлика.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Плевен, обл.Плевенска, ул „Сан Стефано“ №3 да заплати
на Д.В.Д. *** сумата от 300 (триста) лева, представляващи
разноски в настоящото съдебно производство –възнаграждение за един адвокат
съгласно пълномощно на л.17 от делото,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 1000 (хиляда) лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски като неоснователно.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да
заплати Д.В.Д. *** сумата от 10 (десет) лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото .
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Д. *** за присъждане на разноски в размер на 19,95
(деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи пътни разходи
за явяване в съдебното заседание по адм.дело №544/2018 год. пред АС-Плевен.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: