№ 12913
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110177058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Предявен е от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ********* срещу ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК: ********* положителен установителен иск по реда на чл. 422 с правно основание
чл. 411 КЗ за установяване на вземане в размер на 194,07 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 18.07.2024 год. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 26182/21.08.2024 год. по
ч. гр. д. № 43874/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 06.12.2023 г. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ е настъпило ПТП,
по вина на водача на МПС „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, в резултат на което са нанесени щети
на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с полица №
0312230776042178 и срок на валидност от 06.12.2023 г. до 05.12.2024 г., т.а. „Рено Клио“ с
рег. № СА1236ВР. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол, в който двамата водачи-участници в ПТП се съгласили, че вината за настъпване на
същото била на водача на л. а. „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, чиято гражданската отговорност
на автомобилистите била застрахована при ответното дружество. Посочва, че за нанесените
щети при ищцовото дружество била образувана щета № *********, по която за повредите по
т.а. „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР било определено застрахователно обезщетение в размер
на 179,07 лева, което с платежно нареждане № 201В1О02402201LY/22.01.2024 г. било
изплатено на собственика на същото. С регресна покана с изх. № *********/22.04.2024 г.
поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 179,07 лева, с
включени 15 лева ликвидационни разноски. Въпреки получената от ответника на 24.04.2024
г. покана последният не заплатил претендираното регресното обезщетение, предвид което
ищецът моли съда да му присъди посочената сума, ведно със законната лихва.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК,
с който оспорва по основание и размер предявения иск. Счита, че не е давал повод за
завеждане на делото и моли съда да прекрати производството като неоснователно. Сочи, че
1
двустранният констативен протокол не бил съставен в съответствие с нормативните
изисквания на ЗДвП и Наредба I-3-41 за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране на МВР, Комисия за финансов надзор и Информационен център към
Гаранционен фонд. В тази връзка оспорва ищцовото твърдение, че е налице съгласие на
водачите-участници в процесното ПТП по отношение на вината за неговото настъпване.
Оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото
дружество автомобил, като твърди, че приносът на същия е в съотношение на не по-малко
от 50%. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не
отговаря на действително претърпените вреди. При условията на евентуалност счита, че
размерът на вредите на МПС марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СА1236ВР следва да бъде
определен съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното
застраховане, приложима към момента на събитието. Оспорва и иска за законна лихва върху
главницата. Претендира съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, което е в причинна
връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с рег. № СА1236ВР към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на МПС „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ; изплащане от страна на
ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в
сочения в исковата молба размер.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 06.12.2023 .г. се установява, че на посочената дата около 17:15 часа, в гр. Пловдив,
на бул. „Марица“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
СА1236ВР, управляван от К. К., и лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, управляван от
П. В.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и
видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР е ударена
задна броня, а за лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ – няма щети. Протоколът е
подписан от двамата водачи, като П. В. е посочила в частта „забележка“, че вината за
настъпването на ПТП е нейна, с уточнението, че не се намира под въздействието на алкохол
2
и/или упойващи вещества.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
РВ3574 НХ относно нейната вина за настъпване на процесното произшествие и механизма
според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт,
което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаната свидетелка П. И. В.. Свидетелят разказва, че процесното ПТП се
случило в дъждовен, студен ден. Обяснява, че се движила със своя автомобил в колона от
автомобили, която вървяла много бавно. Сочи, че колите от колоната спирали рязко, а и
предвид атмосферните условия, ударила колата, която се намирала пред нея. Признава, че
освен рязкото спиране на автомобилите, движещи се пред нея, причина за настъпването на
инцидента е и нейното разсеяно поведение – „не можах да спря рязко, тъй като се разсеях“.
Разказва, че заедно с шофьора на увредения автомобил подписани двустранен констативен
протокол, като помежду им нямало разногласия, че именно тя има вина за инцидента.
Според личните възприятия на свидетеля, нейната разсеяност е довела до настъпването на
инцидента.
За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни
доказателства и чрез разпита на Св. К. Р. К., водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
СА1236ВР. Свидетелят разказва, че добре си спомня инцидента, при който колата, която
управлявал, била ударена от момиче с „БМВ“. Обяснява, че карал с много бавна скорост, а
момичето го ударило отзад. Мисли си, че ударът бил, защото в това време момичето си
гледало телефона. Потвърждава, че при съставянето на двустранния протокол, нямали
разногласия относно вината.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, тъй като същите са
основани на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични,
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това са
хомогенни помежду си и дори взаимно се допълват.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че
причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
„БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, който е управлявал превозното средство със скорост и
дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение с движещия се пред него лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР.
Вещото лице обяснява, че за лекия автомобил, причинил удара „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ,
не са настъпили материални вреди в резултат на съприкосновението между двата
автомобила. Увреждания се констатират за товарния автомобил „Рено Клио“ с рег. №
СА1236ВР, а именно – ударена задна броня. Категорично е заключението, че установените
материални щети се намират в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилия пътен
инцидент от 06.12.2023 г. Извежда, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, изчислена на база на средни пазарни цени към
3
датата на ПТП е 414,60 лв. Обяснява и в какво се изразява разхода на ищеца за т.нар.
ликвидационни разноски, а именно: опис на щетите от експерт; изготвяне на снимков
материал; изчисляване на стойността на уврежданията и разходи за съхранение на преписка
по щета.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява,
че поведението на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване. Тъкмо обратното, видно от показанията на разпитаните свидетели К. К. и П. В.
и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. № СА1236ВР, се е движил правомерно, в своята лента за движение и със
съобразена с пътните условия скорост.
От представените по делото писмени доказателства – опис на претенция № 11441-
17023767955/12.12.2023 г., опис-заключение по претенция № *********/12.12.2023 г., след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 179,07 лв., изплатено с платежно
нареждане от 22.01.2024 г. на собственика за извършване на ремонта на застрахования
автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
4
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 414,60 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 194,07 лв., с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба (в случая иницииращ производството документ е заявлението по чл. 410 ГПК) –
18.07.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има само ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД. Същият претендира следните суми: сумата от 50 лв. – държавна такса (по
25 лв. за заповедното производство и за исковото), 400 лв. – депозит за съдебно-
автотехническа експертиза, 80 лв. – депозит свидетел, и по 480 лв. – адвокатско
възнаграждение за всяко от двете производства - заповедното производство и исковото
производство или общо 960 лв. По делото са ангажирани доказателства за действителното
плащане на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.
Следва да бъде разгледано своевременно инвокираното възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК досежно размера на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна, приложимо
и за двете фази на производството.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна
поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че
насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е
излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената
връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за
разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение.
Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е
изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния
спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото
разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С
изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да
познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
5
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е
уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката
е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е
оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него
гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него
страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и
чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно,
да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения
размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален
съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за
причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на
насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна
тежест (така прието в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г.
на 4-то г.о. на ВКС).
Предвид изложените специфики в редукцията на адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца с оглед пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си
за дела с подобна фактическа и правна сложност, е завишен. По мнение на настоящия
съдебен състав обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
характера на предмета на делото, процесуалните усилия, внимание и време, вложени от
страна на процесуалния представител на ищеца възлиза на 400 лева за исковото
производство и 200 лева за заповедното – общо 600 лева.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени и разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство в общ размер
на 1 130 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на Застрахователна
Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 411 КЗ сумата от 194,07 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 06.12.2023 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на Застрахователна
Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 130 лв. –
сторените по делото разноски, в това число и тези по ч.гр.д. № 43874/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7