22.11.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1041 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Образувано е по
искова молба от В.Н.П. като законен представител и майка на малолетните си деца
З.П.П. и Д.П.П. – чрез адв.Т.,***, като са предявени обективно съединени
искове. Твърди се, че наследодателят на ищците обжалвал Наказателно постановление
№18-0351-001087/07.01.2019г. на Началник Група към ОД МВР Хасково, и с Решение №59/18.04.2019г.,
постановено по нахд №184/2019г. по описа на Районен съд Свиленград, актът бил
отменен. Решението влязло в законна сила на 04.05.2019г. В производството пред
РС - Свиленград, наследодателят на ищците бил представляван от адвокат, чийто
хонорар бил 500 лева. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
наследниците на починалия имуществени вреди в размер на общо 500,00 лева,
представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение – или по 250,00 лева
за всеки от двамата жалбоподатели. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ОД МВР Хасково да заплати обезщетение за имуществени вреди от по
250,00 лева – за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 26.08.2019г., до окончателно заплащане, както и направените
в настоящото производство разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР
Хасково депозира отговор и взема
становище по предявените искове, като прави възражение за прекомерност на
платения адвокатски хонорар в анд №184/2019г. възразява и по отношение размера
на разноските за адвокатски хонорар в настоящото производство, като ги счита за
прекомерни. Иска да му бъдат присъдени разноски, ако предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Изрично се сочи като недостоверна датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, като видно от същия тя
била 11.10.2019г., т.е. повече от пет месеца след смъртта на наследодателя.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че предявените искове са основателни.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №59/18.04.2019г., постановено
по АНД №184/2019г. по описа на
Районен съд - Хасково, влязло в сила на 04.05.2019г., е отменено Наказателно
постановление №18-0351-001087/07.01.2019г.
на Началник Група към ОД МВР Хасково, с което за
извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП на П. Д. П. е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000,00
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С представените
по настоящото дело удостоверения за раждане, издадени на 12.11.2010г., се
установява, че П. П. е баща на З.П.П. и на Д.П.П., родени на ***г. Съгласно
удостоверението за наследници от 14.05.2019г. двете деца са наследници на
бащата П. П., починал на 10.05.2019г.
Видно от приложеното
административнонаказателно дело в съдебното производство наследодателят на ищците
е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно от 11.04.2019г. – л.12
от делото, представено в с.з. на 11.04.2019г. За процесуалното представителство
по делото е платен от П.П. договорен хонорар в размер на 500,00 лева, която
сума е получена от адвоката в брой на 11.10.2019г., видно от отразеното в
представения договор, съставен на гърба на вече описаното пълномощно и
представен така на посочената дата 11.04.2019г. в проведеното съдебно
заседание.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Исковите претенции на двамата ищци са
насочени против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и са
предявени за разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че исковете са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква
претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния
акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Приложимите правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с
правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай всеки от двамата ищци основава
претенцията си на отменено НП, съставено по отношение на техния наследодател, за
което няма спор, че е признато като незаконосъобразно. От наследодателя на
ищците са претърпени имуществени вреди от отмененото НП, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в хода на съдебното му оспорване.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е наследодателят на ищците, а
именно –
Наказателно постановление №18-0351-001087/07.01.2019г. на Началник Група към ОД МВР Хасково е
отменен като незаконосъобразен, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г.
на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, съдът приема, че издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, като е спорна
датата на сключване на договора и заплащане на хонорара – 11.10.2019г., която
дата била след настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Следва да се има
предвид обаче, че не е спорен поставения подпис от наследодателя в този документ,
както и че този документ е съставен на гърба на пълномощно за представителство
от 11.04.2019г., както и че пълномощното, ведно с договора са били представени
в с.з., проведено на 11.04.2019г. Именно поради тези обстоятелства следва да се
приеме, че действителната дата, на която е сключен договора за правна защита и
съдействие не е посочената в документа 11.10.2019г., а дата, която не може да
бъде по-късна от 11.04.2019г. и не по-ранна от 13.03.2019г., когато е
образувано анд №184/2019г., тъй като в документа е посочен и номерът на делото.
В този смисъл съдът намира за доказано, че договорът за правна защита и
съдействие е сключен именно по отношение
на услугата по посоченото процесно анд №184/2019г., както и че именно в продължение на процеса е заплатена
уговорената сума от 500,00 лева, представляваща адвокатски хонорар. Провеждането
на производство по обжалване пред съд на издадено НП е необходима предпоставка
за отмяната на НП и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че
не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал
адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото не би било заплатено
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажиран квалифициран защитник. По изложените
съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Между страните няма спор, че двамата ищци
са наследници на адресата на наказателното постановление, както и че в тяхната
правна сфера след смъртта на наследодателя е възникнало правото да търсят
обезщетение за платените от него суми. Няма спор и относно наследствените им
квоти, които определени съобразно правилата на Закона за наследството са равни
за двете деца.
Спорно е доколко адвокатското
възнаграждение от 500,00 лева, заплатено по анд №184/2019г., е съразмерно на
извършената адвокатска услуга по това дело. В случая размерът
на всяка претенция освен, че е съобразен с наследствените квоти, то не се явява
и прекомерен, тъй като е определен в размер съгласно чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /360,00 лева за глоба в размер на 2000 лева/, като
е отчетено и че с наказателното постановление не е наложено само наказание
глоба от 2000,00 лева, но и лишаване от право за срок от 24 месеца. В този
смисъл съдът приема, че заплатеното от адресата на наказателното постановление
адвокатско възнаграждение от 500,00 лева не е прекомерен и е съобразен с
правната и фактическа сложност на делото.
Така следва да бъдат уважени
исковете, предявени от двамата ищци, като доказани и основателни.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума, но съща е дължима от дата на предявяване на
исковата молба – 26.08.2019г. В този смисъл е трайната практика на ВАС -
адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г., №1857/2017г.,
№3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищците за присъждане
на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът заплати на
всеки от двамата ищци по 150,00 лева – възнаграждение за адвокат, и 10,00 лева
– д.такса, като следва да се има предвид, че възнаграждението в представеното
по настоящото дело пълномощно е посочено общо за двамата ищци.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да
заплати на З.П.П., EГН **********, и Д.П.П., ЕГН **********, като
малолетни действащи чрез своята майка и законен представител В.Н.П., ЕГН **********,***,
сума от по 250,00 лева за всеки от двамата ищци, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат от
незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0351-001087/07.01.2019г. на Началник група към ОД
МВР Хасково, РУ Свиленград, отменено с Решение №59/18.04.2019г., постановено по
нахд №184/2019г. по описа на Районен съд Свиленград, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковете – 26.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да
заплати на З.П.П., EГН **********, и Д.П.П., ЕГН **********, като
малолетни действащи чрез своята майка и законен представител В.Н.П., ЕГН **********,***,
направените разноски в настоящото производство за д.т. и адвокатско
възнаграждение – за всеки от двамата по 160,00 лева или общо 320,00 лева
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: