№ 38899
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110151079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от адв. К. В. – процесуален представител на ищеца, искане за изменение
на решението в частта за разноските, като моли на ищцата да бъдат присъдени още 408 лв. –
заплатени разноски, тъй като тя е сторила разноски по делото в по-голям от приетия от съда
размер, както и на него да бъде присъдена допълнително сумата от 300 лв., тъй като му се
дължи по-голямо възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата.
В законоустановения срок ответникът „..........“ ЕООД не изразява становище.
Съдът счита, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо. То е
подадено в законоустановения срок, от процесуалния представител на ищцата, действащ и в
лично качество, доколкото именно той е субектът, който е предявил претенция по делото за
присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., както и при наличие на списък по чл. 80
ГПК.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна.
На първо място, съдът не намира основание да преразгледа преценката си за размера
на дължимите на ищцата разноски по делото съобразно уважената част на иска, доколкото
твърдението й в молбата по чл. 248 ГПК, че е заплатила на първоначалния ответник
Столична община сторените от него разноски за експертизи, изобщо не е доказано.
На второ място, от Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът
не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че
посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са
обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
1
делото. Ето защо е извършено изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. /понастоящем –
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и понастоящем тя не
определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, а посочените в нея размери
служат единствено като ориентир. В случая сумата от 800 лв. в полза на адв. В. е определена
от съда при отчитане на всички посочени критерии, чието конкретно проявление не
обосновава по-висок от вече определения размер на адвокатския хонорар.
Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 270390/11.08.2025 г. за изменение в частта
за разноските на Решение № 14247/22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 51079/2024 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2